(Из "Сълзи-перли" - Посветено на Иван Франко)

Превод от украински език: Мария Шандуркова
 

СЪЛЗИТЕ НАШИ ОТ СКЪРБИ СЕ ПАЛЯТ...

Сълзите наши от скърби се палят,

идват в сърцето, - сърцето подгряват...

Нека да пламне, покоят да бяга,

търпи ли душата, сили остават.
 

Ако са свършили сили, тъгата

докрай порази сърце занемяло,

може да рухне тогава душата,

ще я събуди сърце преживяло.

Щом тя въстане, не ще да се спира,

както преди да заспива, не става,

тя ще се бори докрай, да умира:

или загива, или побеждава.
 

Или към гибел, или към победа -

тези два пътя стоят, две посоки...

Кой път от двата е участ, повеля?

Ние ще станем, душата щом скочи.
 

Да плачем, братя! насилие леко.

Щом душата търпи, сили намира;

нека да плаче, разбито, сърцето,

нека пламти без покой и немирно!
 

1891

Превод: 28.02.2017 г.

Оригинал:

«Всі наші сльози тугою палкою…»

(Из "Сльози-перли" - Посвята Іванові Франкові)

***

Всі наші сльози тугою палкою

Спадуть на серце, – серце запалає…

Нехай палає, не дає спокою,

Поки душа терпіти силу має.
 

Коли ж не стане сили, коли туга

Вразить украй те серденько замліле,

Тоді душа повстане недолуга,

Її розбудить серденько зболіле.
 

Як же повстане – їй не буде впину,

Заснути знов, як перш, вона не зможе,

Вона боротись буде до загину:

Або загине, або переможе.

Або погибель, або перемога –

Сі дві дороги перед нами стане…

Котра з сих двох нам судиться дорога?

Дарма! повстанем, бо душа повстане.

Так, плачмо, браття! мало ще наруги.

Бо ще душа терпіти силу має;

Хай серце плаче, б’ється, рветься з туги,

Хай не дає спокою, хай палає!

1891