Теодор дьо Банвил -- Одичка на Теофил Готие (Изкуство за изкуството)
Когато преглеждах нещата за френското литературно движение Парнас, попаднах отново на едно стихотворение и реших тоя път най-накрая да го преведа, в чест на refab .
Авторът, Теодор дьо Банвил (1821-1891), е теоретикът на движението. Той формулира основите му в своя "Малък трактат по френска поезия" (Petit Traité de Poésie Française). Освен теоретик, дьо Банвил е преди всичко творец, събраното му творчество обхваща девет тома.
Стихотворението, написано през 1853 г., е сред най-кратките от цикъла "Одички" (Odelettes), събиращ разнообразни по форма и големина произведения, посветени на хора на изкуството.
Посветено е на Теофил Готие (1811-1872), един от най-ранните представители на движението Парнас. Последното стихотворение от неговия сборник "Емайл и камеи" (Emaux et camées), ознаглавено "Изкуството" (L'Art) представлява отговор към тази одичка, в повече строфи, но спазващ същата форма.
Оригиналът ползва стихове с шест и с две срички (както в "Балада за луната" (Ballade à la lune), от Алфред дьо Мюсе) които съм предал съответно с три- и едностъпен ямб. Понеже редовете са къси, позволих си да сложа и трета колонка, която съдържа буквален превод. Това ще помогне на незнаещите френски да видят доколко съм се отдалечил от оригинала. Като цяло, преводът звучи по-неясно (в името на запазването на римата!) и на места е поукрасен.
| Théodore de Banville, Odelettes, A Théophile Gautier | Теодор дьо Банвил, Одички, На Теофил Готие | Буквален превод |
|---|---|---|
| Quand sa chasse est finie Le poëte oiseleur Manie l'outil du ciseleur. Car il faut qu'il meurtrisse, Pour y graver son pur Caprice, Un métal au coeur dur. Pas de travail commode! Tu prétends, comme moi, Que l'Ode Garde sa vieille loi, Et que, brillant et ferme, Le beau Rhythme d'airain Enferme L'idée au front serein. Les Strophes, nos esclaves, Ont encore besoin D'entraves Pour regarder plus loin. Les pieds blancs de ces reines Portent le poids réel Des chaînes Mais leurs yeux voient le ciel. Et toi, qui nous enseignes L'amour du vert laurier, Tu daignes Etre un bon ouvrier. |
Пленил мечта крилата, поетът търпелив замята с длето на работлив резбар, гравьор, понеже той нужно е чрез смърт да вреже чист блян в метала твърд. Презрял удобни фрази, Стихът, твърдиш ти с мен, че пази закона си студен, че Ритъмът отдавна, в изящен бронз излян, с мощ славна заключва всеки блян. На Строфи, роби дръзки, ще сложим днес от реч ний връзки, да виждат по-далеч. Окови, вий държите нозете им от сняг -- очите им зрат в небето чак. Любов ни преподаваш към свежия венец и ставаш ти вещ и смел творец. |
Приключил лова си, поетът птичар1 си служи с оръдието на гравьора. Понеже трябва да умъртви, метала с твърдо сърце, за да може да вреже в него своята чиста прищявка. Без удобен труд! Ти твърдиш, като мене, че одата пази стария си закон и че блестящ и твърд, красивият бронзов Ритъм, заключва идеята със сияйно чело. Строфите, наши робини, имат още нужда от спънки2, за да виждат по-надалеч. Белите нозе на тези царици носят действителното тегло на веригите, но очите им виждат небето. И ти, който ни преподаваш любов към зеления лавър, дръзваш да бъдеш добър работник. |
Бележки
1 Птичар, т.е. ловец на птици.
2 Спънка, т.е. къса верижка, която се слага на краката на кон или магаре, за да не може да бяга.
© Тошко Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
В моя латинско - български речник (от 1936 г.) пише следното:
caritas- скъпотия; уважение; любов; На италиански caro - скъп; Тази латински речник, обаче, изглежда не е достатъчно добър. Каритас значи, най-вече, милосърдие, според мен! така е преведена и на италиански фразата на Блажени Августин - останало си е карита (милосърдие), а не е използване думата аморе (любов)! -
На латински, струва ми се, означава само "любов". Така че не съм се колебал
Това е латинският термин, съответствуващ на гръцкото "агапè". -
Имаше ли колебания дали да преведеш Caritas като любов или като милосърдие, или направо я "закова", думата?
-
Е, ще се изпитваме ли сега, това е лесно
"О, вечна Истина, о истинна Любов, о любима Вечност" И се затваря кръгът. -
Тогава какво значи (елементарно!...)?:
"O aeterna Veritas, o vera Caritas, o cara Aeternitas!" (блажени Августин, така възхвалява Светата Троица)
-
Споменах ли, че и от латински съм превеждал
-
Този текст е на "староиталиански"!
Впрочем, ето песен по текста, който, всъщност се е изпълнявал от св. Франциск точно като песен!:
http://www.youtube.com/watch?v=aYdepwbwbeY -
Тошко и от италиански е превеждал, ама му е пò зор
Иначе, правилно си схванал опасностите, които крие парнасизмът. Но във всяко направление си има риск! А добрите поети винаги успяват да го избегнат Или поне с минимални щети -
Благодаря!
Поздравление за избора на стихотворението и двата превода!
Интересно явление е това поетично направление! То, явно, е израз на желанието и необходимостта да се постигне относителна емоционална дистанцираност и дори, условна незаинтересованост, в крайният резултат - поетичното произведение, но при задължително спазване на високи естетически норми и аристократизъм в изкуството.Голямото ангажиране и грижа за формата, обаче, биха могли да се отразят неблагоприятно на метафизичността на стихотворенията, тя (формата) да бъде известно ограничение в това отношение, съответно - в това се крие, според мен, един минус на този стил.
В отговор на жеста (посвещението) на LeChevalier (Тошко) публикувам небезизвестния поетично - религиозен текст на св.Франциск на оригиналният език, на който е създаден.Не знам дали Тошко ще се мотивира и амбицира да го намери на френски и да го преведе!?... На едно място пишеше, че това е най-поетичният религиозен текст ,написан след Евангелието.
Cantico di Frate Sole
[Laudes Creaturarum]
Altissimo, onnipotente, bon Signore,
tue so le laude, la gloria,
e l’ honore et omne benedictione.
A te solo, Altissimo, se konfano,
et nullu homo ene degno te mentovare.
Laudato site, mi’Signore,
cum tucte le tue creature,
spetialmente messer lo frate sole.
Lo qual , `e iorno, et allumini noi per lui.
Et ellu `e bellu e radiante cum grande splendore:
da te Altissimo porta significatione.
Laudato si’, mi Signore, per sora luna e le stelle:
in celu l’ai formate clarite et pretiose e belle.
Laudato si’, mi Signore, per frate vento
et per aere er nubilo et sereno et omne tempo,
per lo quale a le tue creature dai sostentamento
Laudato si’, mi Signore, per sora aqua
la quale `e molto utile et humile
et pretiosa et casta.
Laudata si’, mi Signore, per frate focu,
per lo quale ennallumini la nocte:
et ello bello et iocundo et forte.
Laudato si’, mi Signore,
per sora nostra madre terra,
la quale ne sustenta et governa,
et produce diversi fructi
con coloriti fiori et herba.
Laudato si’, mi Signore,
per quelli ke perdonano per lo tuo amore,
et sostengo infirmitate et tribolatione.
Beati quelli ke ‘l sosterranno in pace,
ka da te, Altissimo, siranno incoronati.
Laudato si’, mi Signore,
per sora nostra morte corporale,
de la nullu homo vivente `po skappare:
guai a quelli ke morranno ne la peccata mortali;
beati quelli ke trovera
nelle tue sanctissime voluntate,
ka la morte secunda no ‘l fara male
Laudate e benedicete mi, Signore et ringratiate
et serviate cum grande humilitate.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Една от енцикликите на Бенедикт XVI се казва "Deus caritas est". И преводът съвсем не е "Бог е милосърдие"
Латинският превод на Библията, в Първо послание на Йоан, 4:8, звучи така: "qui non diligit non novit Deum quoniam <b>Deus caritas est</b>".