Теодор дьо Банвил -- Одичка на Теофил Готие (Изкуство за изкуството)
Когато преглеждах нещата за френското литературно движение Парнас, попаднах отново на едно стихотворение и реших тоя път най-накрая да го преведа, в чест на refab .
Авторът, Теодор дьо Банвил (1821-1891), е теоретикът на движението. Той формулира основите му в своя "Малък трактат по френска поезия" (Petit Traité de Poésie Française). Освен теоретик, дьо Банвил е преди всичко творец, събраното му творчество обхваща девет тома.
Стихотворението, написано през 1853 г., е сред най-кратките от цикъла "Одички" (Odelettes), събиращ разнообразни по форма и големина произведения, посветени на хора на изкуството.
Посветено е на Теофил Готие (1811-1872), един от най-ранните представители на движението Парнас. Последното стихотворение от неговия сборник "Емайл и камеи" (Emaux et camées), ознаглавено "Изкуството" (L'Art) представлява отговор към тази одичка, в повече строфи, но спазващ същата форма.
Оригиналът ползва стихове с шест и с две срички (както в "Балада за луната" (Ballade à la lune), от Алфред дьо Мюсе) които съм предал съответно с три- и едностъпен ямб. Понеже редовете са къси, позволих си да сложа и трета колонка, която съдържа буквален превод. Това ще помогне на незнаещите френски да видят доколко съм се отдалечил от оригинала. Като цяло, преводът звучи по-неясно (в името на запазването на римата!) и на места е поукрасен.
| Théodore de Banville, Odelettes, A Théophile Gautier | Теодор дьо Банвил, Одички, На Теофил Готие | Буквален превод |
|---|---|---|
| Quand sa chasse est finie Le poëte oiseleur Manie l'outil du ciseleur. Car il faut qu'il meurtrisse, Pour y graver son pur Caprice, Un métal au coeur dur. Pas de travail commode! Tu prétends, comme moi, Que l'Ode Garde sa vieille loi, Et que, brillant et ferme, Le beau Rhythme d'airain Enferme L'idée au front serein. Les Strophes, nos esclaves, Ont encore besoin D'entraves Pour regarder plus loin. Les pieds blancs de ces reines Portent le poids réel Des chaînes Mais leurs yeux voient le ciel. Et toi, qui nous enseignes L'amour du vert laurier, Tu daignes Etre un bon ouvrier. |
Пленил мечта крилата, поетът търпелив замята с длето на работлив резбар, гравьор, понеже той нужно е чрез смърт да вреже чист блян в метала твърд. Презрял удобни фрази, Стихът, твърдиш ти с мен, че пази закона си студен, че Ритъмът отдавна, в изящен бронз излян, с мощ славна заключва всеки блян. На Строфи, роби дръзки, ще сложим днес от реч ний връзки, да виждат по-далеч. Окови, вий държите нозете им от сняг -- очите им зрат в небето чак. Любов ни преподаваш към свежия венец и ставаш ти вещ и смел творец. |
Приключил лова си, поетът птичар1 си служи с оръдието на гравьора. Понеже трябва да умъртви, метала с твърдо сърце, за да може да вреже в него своята чиста прищявка. Без удобен труд! Ти твърдиш, като мене, че одата пази стария си закон и че блестящ и твърд, красивият бронзов Ритъм, заключва идеята със сияйно чело. Строфите, наши робини, имат още нужда от спънки2, за да виждат по-надалеч. Белите нозе на тези царици носят действителното тегло на веригите, но очите им виждат небето. И ти, който ни преподаваш любов към зеления лавър, дръзваш да бъдеш добър работник. |
Бележки
1 Птичар, т.е. ловец на птици.
2 Спънка, т.е. къса верижка, която се слага на краката на кон или магаре, за да не може да бяга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
Това е латинският термин, съответствуващ на гръцкото "агапè".