Когато преглеждах нещата за френското литературно движение Парнас, попаднах отново на едно стихотворение и реших тоя път най-накрая да го преведа, в чест на .
Авторът, Теодор дьо Банвил (1821-1891), е теоретикът на движението. Той формулира основите му в своя "Малък трактат по френска поезия" (Petit Traité de Poésie Française). Освен теоретик, дьо Банвил е преди всичко творец, събраното му творчество обхваща девет тома.
Стихотворението, написано през 1853 г., е сред най-кратките от цикъла "Одички" (Odelettes), събиращ разнообразни по форма и големина произведения, посветени на хора на изкуството.
Посветено е на Теофил Готие (1811-1872), един от най-ранните представители на движението Парнас. Последното стихотворение от неговия сборник "Емайл и камеи" (Emaux et camées), ознаглавено "Изкуството" (L'Art) представлява отговор към тази одичка, в повече строфи, но спазващ същата форма.
Оригиналът ползва стихове с шест и с две срички (както в "Балада за луната" (Ballade à la lune), от Алфред ...