21 март – Световен ден на поезията
WILLIAM SHAKESPEARE SONNET 100
Where art thou, Muse, that thou forget'st so long
To speak of that which gives thee all thy might?
Spend'st thou thy fury on some worthless song,
Dark'ning thy pow'r to lend base subjects light?
Return, forgetful Muse, and straight redeem
In gentle numbers time so idly spent;
Sing to the ear that doth thy lays esteem
And gives thy pen both skill and argument.
Rise, resty Muse, my love's sweet face survey,
If Time have any wrinkle graven there;
If any, be a satire to decay,
And make Time's spoils despisd every where.
Give my love fame faster than Time wastes life;
So thou prevent'st his scythe and crooked knife.
УЙЛЯМ ШЕКСПИР. СОНЕТ 100
Къде о, Музо си – забравила вовек
за този, що мощта ти вдъхновява?
Пилееш ярост в песни без живец,
без сила ти на важното да даваш!
Ела, нехайна Музо, тук! И изкупи
със звуци нежни пропиляно време;
Пей за тогова, който те цени,
и на перото му дай порив и умение
Ти към лицето скъпо, взор вдигни,
и щом годините дълбаят бръчки там,
разрухата в куплети заклейми –
на времето трофея, вред презрян .
На любовта ми слава дай – преди
косата – Време да я покоси.
Превод: Д.Г.
© Димитър Ганев Todos los derechos reservados