В една величествена градина
Оригинал на каталунски език
Dins un jardí senyorial (на Miquel Costa i Llobera)
Plau-me avançar per un jardí desert
quan creix l'ombra dels arbres gegantina,
vegent sota el ramatge que s'inclina
com lluny blaveja l'horitzó entrobert,
veient muntanyes de contorn incert,
i en la pols d'or amb que la llum declina
daurada vagament qualque ruïna
dins la planura que en la mar es perd...
Plau-me veure de marbres rodejat
l'estany, on neden sobre l'aigua pura
bells cignes de plomatge immaculat.
I plau-me omplir la quietud obscura
de mon cor, amb la triple majestat
de la història, de l'art i la natura.
~
Превод на български език
Придвижвам се напред през изоставена градина
и, докато гигантската сянка на дърветата расте,
приятно е под наведените клони да намина,
за да видя колко далеч синее хоризонтът интроверт,
да видя планини, с очертания несигурни,
и как в златиста прах светлината се снижава,
смътно осветявайки онези руини,
и някъде след равнината, из морето заминава...
Радвам се да го видя, от мрамори заобиколено,
езерото, където плуват върху чистата вода
красивите лебеди с безупречните си крила.
И ми е приятно да запълня мрачния застой в сърцето,
с величието на трите сили, сред които ходя,
с история, изкуство и природа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вая ВИ Todos los derechos reservados
