Hereafter! O we need not waste
Our smiles or tears, whatever befall:
No happiness but holds a taste
Of something sweeter, after all;--
No depth of agony but feels
Some fragment of abiding trust,--
Whatever death unlocks or seals,
The mute beyond is just.

В отвъдното! Не трябва да хабим,

каквото и да предстои, усмивки и сълзи:

Нима не може по-сладка

да е радостта?

Нима не може в дълбокото

страдание да има капка упование?

Каквото и да готви тя –

в задгробието праведна е смъртта.