Hereafter! O we need not waste
Our smiles or tears, whatever befall:
No happiness but holds a taste
Of something sweeter, after all;--
No depth of agony but feels
Some fragment of abiding trust,--
Whatever death unlocks or seals,
The mute beyond is just.
В отвъдното! Не трябва да хабим,
каквото и да предстои, усмивки и сълзи:
Нима не може по-сладка
да е радостта?
Нима не може в дълбокото
страдание да има капка упование?
Каквото и да готви тя –
в задгробието праведна е смъртта.
© Драгомир Лаброев Все права защищены