2 мин за четене
Безбрежен Океан от горест земна,
О, време, време, кой те е познал?
Кого вълнѝте ти не са люляли,
помръкнали от хорската печал!
А после жалкия си лов презряло,
ужасно в щорм и вероломно в щил,
обвземаш битието ни човешко,
и в миг изтръгваш мачта или кил,
със порива на обичая страшен.
Безжалостен прибой на времето кажи
Ти чий живот сега ще съкратиш?
Превод: Емил Петров ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse