Пърси Биш Шели

Безбрежен Океан от горест земна,

О, време, време, кой те е познал?

Кого вълнѝте ти не са люляли,

помръкнали от хорската печал!

А после жалкия си лов презряло,

ужасно в щорм  и вероломно в щил,

обвземаш битието ни човешко,

и в миг изтръгваш мачта или кил,

със порива на обичая страшен.

Безжалостен прибой на времето кажи

Ти чий живот сега ще съкратиш?

                            Превод: Емил Петров

                   Time

Unfathomable Sea! whose waves are years,

Ocean of Time, whose waters of deep woe
Are brackish with the salt of human tears!
Thou shoreless flood, which in thy ebb and flow
Claspest the limits of mortality,
And sick of prey, yet howling on for more,
Vomitest thy wrecks on its inhospitable shore;
Treacherous in calm, and terrible in storm,
Who shall put forth on thee,
Unfathomable Sea?

Literature Network » Percy Bysshe Shelley » Percy Bysshe Shelley » Time