(продължение) В долната стая пазачите се забавляваха да хвърлят с две ръце своите шпаги срещу мишена от дънери на дървета, в които те се забиваха звънейки. Седнах, прозях се и сандъкът изскърца. Свалих железните ръкавици и набедрениците си и ги хвърлих. Времето течеше бавно. Главата на Мари преграждаше прозореца. Шаячната дреха на гърба му се опъваше като върху голяма бъчва. Той ми направи знак с ръка и се отдръпна. Видях как стадото идва по пътя. Животните бяха тридесет на брой, не по-големи от кучета, но имащи дълги, изправени, космати магарешки уши. Зад мъжът, който ги водеше, по две и по четири, те вървяха в тръст. Първите две теглеха висока колкото тях кола, натоварена със снопи ечемик. Последната редица беше от три добичета. Едно животно вървеше само на края. -Това са женски мулета – казах аз на Мари.- Да отидем да ги видим. Слязохме на пътя. Стадото вече беше минало. Когато застанахме зад него, последното животно, това което вървеше само, дойде направо при мен и започна да хапе обувката на десния ми крак. Стържейки, зъбите му се забиваха в нея и едно ръмжене излезе из гърлото му. Гледах го. Стадото продължаваше пътя си. Мъжът, който го водеше, носеше овчарско наметало без ръкави, с цветът на земята, което покриваше главата му и се влачеше по пътя. -Това не са женски мулета – каза Мари – това са вълци. Това са вълци, настроени срещу вас. Мъжът, който стои начело им, бе убит от баща ви. Първоначално беше обесен, после – влачен на опашката на един жребец. Той бе убит от баща ви. За това той се държи сурово с него. Той е дошъл с тези вълци, настроени срещу вас, за да открие мирът, който дава отмъщението. Сега той току що пристигна, търси леговище. Когато го намери, ще пусне вълците срещу вас. (следва)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.