Вълците (3)

(продължение)
В долната стая пазачите се забавляваха да хвърлят с две ръце своите
шпаги срещу мишена от дънери на дървета, в които те се забиваха звънейки.
Седнах, прозях се и сандъкът изскърца. Свалих железните ръкавици и
набедрениците си и ги хвърлих. Времето течеше бавно. Главата на Мари преграждаше
прозореца. Шаячната дреха на гърба му се опъваше като върху голяма бъчва. Той ми
направи знак с ръка и се отдръпна. Видях как стадото идва по пътя. Животните
бяха тридесет на брой, не по-големи от кучета, но имащи дълги, изправени,
космати магарешки уши. Зад мъжът, който ги водеше, по две и по четири, те
вървяха в тръст. Първите две теглеха висока колкото тях кола, натоварена със
снопи ечемик. Последната редица беше от три добичета. Едно животно вървеше само
на края.
-Това са женски мулета – казах аз на Мари.- Да отидем да ги видим.
Слязохме на пътя. Стадото вече беше минало. Когато застанахме зад него,
последното животно, това което вървеше само, дойде направо при мен и започна да
хапе обувката на десния ми крак. Стържейки, зъбите му се забиваха в нея и едно
ръмжене излезе из гърлото му. Гледах го. Стадото продължаваше пътя си. Мъжът,
който го водеше, носеше овчарско наметало без ръкави, с цветът на земята, което
покриваше главата му и се влачеше по пътя.
-Това не са женски мулета – каза Мари – това са вълци. Това са вълци,
настроени срещу вас. Мъжът, който стои начело им, бе убит от баща ви.
Първоначално беше обесен, после – влачен на опашката на един жребец. Той бе убит
от баща ви. За това той се държи сурово с него. Той е дошъл с тези вълци,
настроени срещу вас, за да открие мирът, който дава отмъщението. Сега той току
що пристигна, търси леговище. Когато го намери, ще пусне вълците срещу вас.
(следва)