.............................................................................................................................................................................................................
Малко момиче ужасено,
би напуснало стаята си само ако синините му бъдат излекувани,
а домът не е място къде да се скриеш.
Сърцето му се разбива от болката, която изпитва.
Всеки ден е същото и тя се бори, за да намери пътя си.
Тя наранява, чупи и си крие, опитвайки се също да се моли.
И се чуди дали защо, когато плаче, някой я чува въобще.
Днес става на шестнадесет. Всеки пее, но тя не може да се усмихне.
Но те, те никога не излизат на една ръка разстояние. Как тогава може да се преструват, че всичко е просто ,,fine"?
И тя свива дългите си ръкави, за да прикрие спомените, които раните оставят.
И казвайки: ,,Може би те ме карат да кървя", това ще бъде отговорът, който може да остави ругатнята някак чиста.
Всеки ден е същото и тя се бори, за да намери пътя си.
Тя наранява,чупи и си крие, опитвайки се също да се моли.
И се чуди дали, защо, когато плаче, някой я чува въобще.
Това е сумракът преди изгревът.
Това е бурята преди мира и спокойствието.
Не се страхувай, защото сезоните се сменят и Бог гледа над теб.
Той те чува.
Всеки ден е същото и тя се бори, за да намери пътя си.
Тя наранява, чупи и си крие, опитвайки се също да се моли.
И се чуди дали, защо, когато плаче, някой я чува въобще.
Тя ще се справи, защото сега той я чува, когато плаче.
© Ралица Стоянова Todos los derechos reservados