Little girl terrified
She'd leave her room if only bruises would heal
A home is no place to hide
Her heart is breaking from the pain that she feels

Every day's the same
She fights to find her way
She hurts, she breaks, she hides
And tries to pray

She wonders why
Does anyone ever hear her when she cries

Today she's turning sixteen
Everyone singing, but she can't seem to smile
They never get past arms length
How could they act like everything is alright?

Pulling down her long sleeves
To cover all the memories that scars leave
She says, "maybe making me bleed
Will be the answer that could wash the slate clean"

Every day's the same
She fights to find her way
She hurts, she breaks, she hides
And tries to pray

She wonders why
Does anyone ever hear her when she cries

This is the dark before the dawn
The storm before the peace
Don't be afraid 'cause seasons change
And God is watching over you
He hears you

Every day's the same
She fights to find her way
She hurts, she breaks, she hides
And tries to pray

She'll be just fine
'Cause now he hears her when she cries

Every day's the same
She fights to find her way
She hurts, she breaks, she hides
And tries to pray

She'll be just fine
'Cause now I know he hears her when she cries
She'll be just fine
'Cause now I know he hears her when she cries                  

............................................................................................................................................................................................................. 

Малко момиче ужасено,

би напуснало стаята си само ако синините му бъдат излекувани,

а домът не е място къде да се скриеш.

Сърцето му се разбива от болката, която изпитва. 

 Всеки ден е същото и тя се бори, за да намери пътя си.

 Тя наранява, чупи и си крие, опитвайки се също да се моли.

   И се чуди дали защо, когато плаче, някой я чува въобще.   

 Днес става на шестнадесет. Всеки пее, но тя не може да се усмихне.

 Но те, те никога не излизат на една ръка разстояние. Как тогава може да се преструват, че всичко е просто ,,fine"?

  И тя свива дългите си ръкави, за да прикрие спомените, които раните оставят. 

  И казвайки: ,,Може би те ме карат да кървя", това ще бъде отговорът, който може да остави ругатнята някак чиста.

Всеки ден е същото и тя се бори, за да намери пътя си.

 Тя наранява,чупи и си крие, опитвайки се също да се моли.

   И се чуди дали, защо, когато плаче, някой я чува въобще.           

 Това е сумракът преди изгревът. 

 Това е бурята преди мира и спокойствието. 

  Не се страхувай, защото сезоните се сменят и Бог гледа над теб.

    Той те чува. 

Всеки ден е същото и тя се бори, за да намери пътя си.

 Тя наранява, чупи и си крие, опитвайки се също да се моли.

   И се чуди дали, защо, когато плаче, някой я чува въобще.         

Тя ще се справи, защото сега той я чува, когато плаче.