" Zaborav "
Krenem da pišem a ruka mi stane ,
pogledam one bele strane ,
redovi prazni,nigde reci ispisane.
A onda kad zora svane
vidim reči ispisane ,
ko u kamen isklesane
u vremenu izbrisane.
" Забрава "
Започвам да пиша, а ръката ми спира,
поглеждам белите страници,
редовете празни, никъде думи изписани.
А тогава, когато зората съмне,
виждам думи изписани,
като в камък издълбани
във времето заличен.
© Даниел Тодоров Todos los derechos reservados