Mon amour, mon amour
Rappelle-toi nos souvenirs
On était libre, on était libre
On avait toute la vie
Chaque jour, chaque jour
Semble si loin de nos fous rires
À la folie, à la folie
Nos âmes sont en péril
À quoi bon tromper nos corps ?
Nos cœurs en désaccord le savent
On a tous les deux tort
Je t'aurais pris dans mes bras
Et comme tous les soirs
J'aurais fait le premier pas
Oui comme tous les soirs
On ne peut plus se mentir, se mentir
Comme tous les soirs
Laisser les mots nous trahir, nous trahir
Comme tous les soirs
Mon amour, mon amour
Mais que sommes-nous devenus ?
Des anonymes, des anonymes
Qui vivent dans le déni
Chaque jour, chaque jour
Un peu plus à la dérive
Mélancolie, mélancolie
Mais ton silence est pire
À quoi bon tromper nos corps ?
Nos cœurs en désaccord le savent
On a tous les deux tort
Je t'aurais pris dans mes bras
Et comme tous les soirs
J'aurais fait le premier pas
Oui comme tous les soirs
On ne peut plus se mentir, se mentir
Comme tous les soirs
Laisser les mots nous trahir, nous trahir
Comme tous les soirs
Mon amour mon amour
Il est temps qu'on se le dise, qu'on se délivre, qu'on se délivre
De ces chaînes invisibles.
Je t'aurais pris dans mes bras
Et comme tous les soirs
J'aurais fait le premier pas
Oui comme tous les soirs
On ne peut plus se mentir, se mentir
Comme tous les soirs
Laisser les mots nous trahir, nous trahir
Comme tous les soirs
Любов моя,
припомни си спомените ни,
бяхме свободни, бяхме свободни.
Имахме целия живот.
Всеки ден,
Изглежда толкова далеч от лудия ни смях.
До лудост, до лудост.
Душите ни са в опасност.
За какво напразно да лъжем телата си?
Сърцата ни, несъгласни го знаят,
и двамата грешим.
Взех те в прегръдките си,
и както всяка вечер,
направих първата крачка,
да, както всяка вечер.
Не можем повече да се лъжем, да се лъжем,
както всяка вечер.
Да оставим думите да ни предадат,
Както всяка вечер.
Любов моя,
Но в какво се превърнахме?
Анонимници,
които живеят в отрицание.
Всеки ден, всеки ден,
все повече се оставяме на случайността.
Меланхолия, меланхолия,
но твоето мълчание е по-тежко.
За какво напразно да лъжем телата си?
Сърцата ни, несъгласни го знаят,
и двамата грешим.
Взех те в прегръдките си,
и както всяка вечер,
направих първата крачка,
да, както всяка вечер.
Не можем повече да се лъжем, да се лъжем,
както всяка вечер.
Да оставим думите да ни предадат,
Както всяка вечер.
Любов моя,
време е да си го кажем,
да се освободим, да се освободим,
от тези невидими вериги.
Взех те в прегръдките си,
и както всяка вечер,
направих първата крачка,
да, както всяка вечер.
Не можем повече да се лъжем, да се лъжем,
както всяка вечер.
Да оставим думите да ни предадат,
Както всяка вечер.
© Макс Todos los derechos reservados