Comme tous les soirs 

(Както всяка вечер)

Mon amour, mon amour

Rappelle-toi nos souvenirs

On était libre, on était libre

On avait toute la vie

Chaque jour, chaque jour

Semble si loin de nos fous rires

À la folie, à la folie

Nos âmes sont en péril

À quoi bon tromper nos corps ?

Nos cœurs en désaccord le savent

On a tous les deux tort

Je t'aurais pris dans mes bras

Et comme tous les soirs

J'aurais fait le premier pas

Oui comme tous les soirs

On ne peut plus se mentir, se mentir

Comme tous les soirs

Laisser les mots nous trahir, nous trahir

Comme tous les soirs

Mon amour, mon amour

Mais que sommes-nous devenus ?

Des anonymes, des anonymes

Qui vivent dans le déni

Chaque jour, chaque jour

Un peu plus à la dérive

Mélancolie, mélancolie

Mais ton silence est pire

À quoi bon tromper nos corps ?

Nos cœurs en désaccord le savent

On a tous les deux tort

Je t'aurais pris dans mes bras

Et comme tous les soirs

J'aurais fait le premier pas

Oui comme tous les soirs

On ne peut plus se mentir, se mentir

Comme tous les soirs

Laisser les mots nous trahir, nous trahir

Comme tous les soirs

Mon amour mon amour

Il est temps qu'on se le dise, qu'on se délivre, qu'on se délivre

De ces chaînes invisibles.

Je t'aurais pris dans mes bras

Et comme tous les soirs

J'aurais fait le premier pas

Oui comme tous les soirs

On ne peut plus se mentir, se mentir

Comme tous les soirs

Laisser les mots nous trahir, nous trahir

Comme tous les soirs

Любов моя,

припомни си спомените ни,

бяхме свободни, бяхме свободни.

Имахме целия живот.

Всеки ден,

Изглежда толкова далеч от лудия ни смях.

До лудост, до лудост.

Душите ни са в опасност.

За какво напразно да лъжем телата си?

Сърцата ни, несъгласни го знаят,

и двамата грешим.

Взех те в прегръдките си,

и както всяка вечер,

направих първата крачка,

да, както всяка вечер.

Не можем повече да се лъжем, да се лъжем,

както всяка вечер.

Да оставим думите да ни предадат,

Както всяка вечер.

Любов моя,

Но в какво се превърнахме?

Анонимници,

които живеят в отрицание.

Всеки ден, всеки ден,

все повече се оставяме на случайността.

Меланхолия, меланхолия,

но твоето мълчание е по-тежко.

За какво напразно да лъжем телата си?

Сърцата ни, несъгласни го знаят,

и двамата грешим.

Взех те в прегръдките си,

и както всяка вечер,

направих първата крачка,

да, както всяка вечер.

Не можем повече да се лъжем, да се лъжем,

както всяка вечер.

Да оставим думите да ни предадат,

Както всяка вечер.

Любов моя,

време е да си го кажем,

да се освободим, да се освободим,

от тези невидими вериги.

Взех те в прегръдките си,

и както всяка вечер,

направих първата крачка,

да, както всяка вечер.

Не можем повече да се лъжем, да се лъжем,

както всяка вечер.

Да оставим думите да ни предадат,

Както всяка вечер.