Беше зима навънка, валеше,
с този истински ангелски цвят,
над града той тихо се сипеше,
вълшебният нежен бял сняг.
Беше зима, а той си валеше
и застиваше морският браг,
беше вечер, градът вече спеше
с песентта на вълшебния сняг.
Защо остави самотно сърцето?
Защо замина, напусна го ти?
Защо остави тъй празни ръцете
и сълзите в моите очи? ...