Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2732
17 янв. 2021 г., 15:07

Светове от пламък 

  Аудио чтение » Чтение - поэзия
4147 13 14
00:00
02:16

© Мая Нарлиева Все права защищены

От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.

Рисуват на челото ми мишени,
но винаги в гърба ми се забиват –
стрелите и в ината ми строшени,
звезди са... И безкрайно ми отиват.

Стихът ми саможиво, безутешно –
ту клетва е, магия и молитва,
с трамплинът крив – аршинът ви за грешно,
през призмата на мъдростта опитва,

да види, но уви! съм късогледа,
сам Бог изглежда гледката спести ми.
Под всяка своя мъничка победа,
подписвам се с рожденото си име.

С което този свят студен ме кръсти.
Пази ме, Боже, мой! – от пустослови.
Не ме отравя чувството за мъст и,
ще изкова крилете – от окови.

Ще кривна от утъпканите друми,
в копривата, от драки изподрана,
над купчина от камъни и думи,
ще литна някой ден. И ще остана...

Но днес, дари ми силата, потребна -
да си създавам светове – от пламък.
От извора в душата, стих да гребна,
за всеки, Боже! – хвърлил тежък камък.

 

Текст: Надежда Ангелова

Музика: Secret Garden

Прочит: Мая Нарлиева

Свързани произведения
Cветове – от пламък
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поэзия » Философская
От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
  1601  10  29 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??