Албиция
145 резултата
Оцеляла след грохота на бързащи улици,
зад завеса от смог и бетонни гори
ще те срещна навярно, моя нежност бленувана,
там където небето рони дъжд от звезди.
Знам че носиш в душата си пролетно цвете ...
зад завеса от смог и бетонни гори
ще те срещна навярно, моя нежност бленувана,
там където небето рони дъжд от звезди.
Знам че носиш в душата си пролетно цвете ...
792
10
Вик за помощ! Издъхва ненужният хаос,
спират стрелките, отцежда се старият мрак –
лепкав дъх – аз прозореца жадно разтварям
и ме грабва във своята властна прегръдка дъждът.
Търся истина! Вятърът бяга пред мене, ...
спират стрелките, отцежда се старият мрак –
лепкав дъх – аз прозореца жадно разтварям
и ме грабва във своята властна прегръдка дъждът.
Търся истина! Вятърът бяга пред мене, ...
615
12
Ще събера от листопада непотребното и с него ще дочакам пролетта. От мислите ще избера най-черната и ще я превъзпитам във мечта. Лъжата ще си прекроя във приказка, а от сълзите песен ще сплета и от престъпниците ще съм най-невинната, дори да не повярвате в стиха!
612
10
И мен поиска в рамка да поставиш
като картините във хола на стената -
да бъда нежен образ във мълчание
и с тиха кроткост да крася дома ти.
А в мен бушува огън вулканичен ...
като картините във хола на стената -
да бъда нежен образ във мълчание
и с тиха кроткост да крася дома ти.
А в мен бушува огън вулканичен ...
845
19
Невъзможна е всякаква песен
без теб и без лятото –
птиците вече намериха знойния юг.
В синята нощ есенно
някой е плакал ...
без теб и без лятото –
птиците вече намериха знойния юг.
В синята нощ есенно
някой е плакал ...
776
16
Когато ни е трудно да сме същите,
остават две ръце, които чакат да простим,
остава и едно сърце да плаче...
И тръгваме след есента сами,
и бавно ни поглъща листопада, ...
остават две ръце, които чакат да простим,
остава и едно сърце да плаче...
И тръгваме след есента сами,
и бавно ни поглъща листопада, ...
735
12
Душата ми празнува есента: гората пие своята разплата от алената болка на страстта и я дарява с обич на земята. След слънчев шемет – пламнали ята за други благодарността е отредена... Простила съм: пречистваща сълза е най-добрият дар за мене.
684
16
Аз потъвам в твоите очи.
Там ме гали кадифена нежност
и струят от изгрева лъчи,
отразили болка и надежда...
И ме срещат плясък на криле, ...
Там ме гали кадифена нежност
и струят от изгрева лъчи,
отразили болка и надежда...
И ме срещат плясък на криле, ...
1193
18
Приемам цветовете на стените
без съпротива,
като строгите закони и молитвите.
... от празнота!...
И ставам тъй безлична, ...
без съпротива,
като строгите закони и молитвите.
... от празнота!...
И ставам тъй безлична, ...
589
10
Есента влиза тихо, на пръсти в живота ни.
За утеха, по голите клони
наниз от перли реди,
по капчука излива душата си -
странна мелодия, ...
За утеха, по голите клони
наниз от перли реди,
по капчука излива душата си -
странна мелодия, ...
844
15
Аз съм цялата звън - златна струна се скъса, сякаш мракът отрони горяща сълза. Дали всичко бе сън
или просто е късно светлината топяща се да задържа? Тишина от космическа бездна се свлича като дъжд, а земята под него гори. В мойта тайна се врича - да бъда обичана... а нима от любов тъй жестоко боли?
или просто е късно светлината топяща се да задържа? Тишина от космическа бездна се свлича като дъжд, а земята под него гори. В мойта тайна се врича - да бъда обичана... а нима от любов тъй жестоко боли?
762
10
ПРИЗЕМИХ СЕ, ЗА ДА БЪДА ДО ТЕБЕ:
простих се
с най-слънчевото на този свят небе,
подарих му
крилете си, да не жали за мене ...
простих се
с най-слънчевото на този свят небе,
подарих му
крилете си, да не жали за мене ...
717
7
Изгаря върху бялата стена
червеното око на карамфила.
Като една умираща звезда
денят сломен в ръцете ми се спира:
Аз нямам сили за да задържа ...
червеното око на карамфила.
Като една умираща звезда
денят сломен в ръцете ми се спира:
Аз нямам сили за да задържа ...
652
9
Искам да те имам цял -
със радостите и със скърбите,
а ти се връщаш, извървял
до край разтегнатите пътища.
И се завръщаш уморен ...
със радостите и със скърбите,
а ти се връщаш, извървял
до край разтегнатите пътища.
И се завръщаш уморен ...
747
14
Привечер...
Разранена тишина
е свлякла синия си плащ от раменете,
целувана от лудите дървета,
протегнали ръце да я обсебят. ...
Разранена тишина
е свлякла синия си плащ от раменете,
целувана от лудите дървета,
протегнали ръце да я обсебят. ...
665
7
За всеки миг прости!
Една сълза
не иска да залезе от очите ми.
В последния си стих ще изгоря
неоправданите до вчера истини ...
Една сълза
не иска да залезе от очите ми.
В последния си стих ще изгоря
неоправданите до вчера истини ...
938
15
Дъжд
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.
Една звезда във моите очи, ...
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.
Една звезда във моите очи, ...
718
8
Уморена земя,
наранено небе
и сълзи, и сълзи - водопади!
бях далече,
а днес се завръщам при теб: ...
наранено небе
и сълзи, и сълзи - водопади!
бях далече,
а днес се завръщам при теб: ...
1131
10
ПУСКАМ ПТИЦИТЕ
там в необятния,
ослепително синкав безкрай,
дето с розови сълзи е плакала
неузрялата още зора. ...
там в необятния,
ослепително синкав безкрай,
дето с розови сълзи е плакала
неузрялата още зора. ...
758
11
Тихо, тихо
дъждът ми целува косите,
тежък, есенен
пада право във моите очи
и потича ...
дъждът ми целува косите,
тежък, есенен
пада право във моите очи
и потича ...
782
7
Да нагазим в жълтия зной
току през средата на лятото.
Няма път, ала дай ми ръка, не се бой,
чудото вече е станало.
Чудото някъде скрито мълчи, ...
току през средата на лятото.
Няма път, ала дай ми ръка, не се бой,
чудото вече е станало.
Чудото някъде скрито мълчи, ...
733
9
Голата пръст вятърът прави на пепел.
Искам в своя дом, в себе си, цветето да съхраня.
Преглъщам сълзите - капка по капка - горещи!
В мен горчилка, за цветето - жива вода.
Някой ден ще пропука бетонната броня ...
Искам в своя дом, в себе си, цветето да съхраня.
Преглъщам сълзите - капка по капка - горещи!
В мен горчилка, за цветето - жива вода.
Някой ден ще пропука бетонната броня ...
1654
9
Внезапно помъдряла самота
под пръстите ми стенеща извира,
когато се завръща есента
и мислите ми своя път намират.
Събличам думите: защо ми е плътта, ...
под пръстите ми стенеща извира,
когато се завръща есента
и мислите ми своя път намират.
Събличам думите: защо ми е плътта, ...
699
11
Каква ли е тайната на листа зелен?
Кислородът му и до днес си остана безплатен,
той не пита за другите листа,
иска само да пие от светлината...
и когато до край се опие, ...
Кислородът му и до днес си остана безплатен,
той не пита за другите листа,
иска само да пие от светлината...
и когато до край се опие, ...
1275
8
Тихи нощи безлунни -
без тебе!
А жаждата мъчи душата ми.
Аз копнея
от твоите зеници ...
без тебе!
А жаждата мъчи душата ми.
Аз копнея
от твоите зеници ...
767
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
