danigallery
388 резултата
Бягай, мое утро теменужено,
не пристъпвай плахо през вратата…
Тази нощ небето ще е влюбено,
ще покрие с облаци земята.
И ще тръпне, дръзко пожелано ...
не пристъпвай плахо през вратата…
Тази нощ небето ще е влюбено,
ще покрие с облаци земята.
И ще тръпне, дръзко пожелано ...
679
3
Денят замръкна в изворна вода –
по тъмна доба, клетвено мълчана…
Наметна се със шепа тишина,
в очите му една сълза остана,
като следа от болки и лъжи… ...
по тъмна доба, клетвено мълчана…
Наметна се със шепа тишина,
в очите му една сълза остана,
като следа от болки и лъжи… ...
1016
15
Нощта изтри последните сълзи
и догоря в запалените свещи…
Едно случайно хукнало такси
зеленооко, странно се облещи,
а после тръгна…Някъде натам, ...
и догоря в запалените свещи…
Едно случайно хукнало такси
зеленооко, странно се облещи,
а после тръгна…Някъде натам, ...
988
1
7
Ако можех да върна часовника,
щях да бъда до болка различна…
Всички тъжни, безумни тревоги,
със които светът се облича,
мога днес да оставя във ъгъла… ...
щях да бъда до болка различна…
Всички тъжни, безумни тревоги,
със които светът се облича,
мога днес да оставя във ъгъла… ...
895
11
Морето е жадно за лято,
за слънце, което шепти
с крилете на влюбено ято…
От спомени ражда мечти.
Вълните целуват прибоя ...
за слънце, което шепти
с крилете на влюбено ято…
От спомени ражда мечти.
Вълните целуват прибоя ...
5392
13
По камъни, изтръпнали от спъване
се разпиляха грешните посоки…
Светулки в шепа мрака днес загърнаха,
звездите заблещукаха високо…
Задъхано, небето в хлад се свлече, ...
се разпиляха грешните посоки…
Светулки в шепа мрака днес загърнаха,
звездите заблещукаха високо…
Задъхано, небето в хлад се свлече, ...
677
5
Господи, онази тишина,
дето се прокрадва във душата,
ме поведе в пътя ми сега…
Сякаш някой плисна светлината
и взриви на хиляди искри ...
дето се прокрадва във душата,
ме поведе в пътя ми сега…
Сякаш някой плисна светлината
и взриви на хиляди искри ...
741
6
Тази нощ се проточи. Досущ като скитаща блудница,
приютена измамно от нечия чужда врата…
Бавно късаше здрача. Сякаш искаше тъй, да пробуди,
догорелият огън…И после да лумне в страстта.
Но натирена, тъжно присядаше вън, до вратата. ...
приютена измамно от нечия чужда врата…
Бавно късаше здрача. Сякаш искаше тъй, да пробуди,
догорелият огън…И после да лумне в страстта.
Но натирена, тъжно присядаше вън, до вратата. ...
748
8
Когато дъждът ожаднее
и тъжен от жажда заспи на перваза,
когато нощта онемее,
решила сънят ти до болка да пази…
Когато денят се оголи ...
и тъжен от жажда заспи на перваза,
когато нощта онемее,
решила сънят ти до болка да пази…
Когато денят се оголи ...
914
8
От мечтите, дето си откраднах,
пристан си направих…Да ме чака.
После някак по – геройски падах
и намятах болката си с мрака.
Слънцето в очите ми се спъна, ...
пристан си направих…Да ме чака.
После някак по – геройски падах
и намятах болката си с мрака.
Слънцето в очите ми се спъна, ...
737
9
Било ли е? Кога и как, не зная…
Навярно в някой сън или мечта.
Една жена, натирена от Рая,
потъна като вопъл във нощта…
Задъхана, като едно дихание, ...
Навярно в някой сън или мечта.
Една жена, натирена от Рая,
потъна като вопъл във нощта…
Задъхана, като едно дихание, ...
1020
7
Душата ми е шепа наранена тишина…
Уж трябваше отдавна да е свикнала,
че в този свят на догми не възкръсват чудеса,
а с първите лъчи отново блика,
като река…И като птица, гони лудостта… ...
Уж трябваше отдавна да е свикнала,
че в този свят на догми не възкръсват чудеса,
а с първите лъчи отново блика,
като река…И като птица, гони лудостта… ...
863
6
Нося калдъръмено докосване –
път накъсан в стихнала тревога…
И когато жадните въпроси
ме събуждат в утро босоного,
тръпна като вятърно наричане ...
път накъсан в стихнала тревога…
И когато жадните въпроси
ме събуждат в утро босоного,
тръпна като вятърно наричане ...
716
14
Все вали…И вали. И танцува небето,
запокитено в стрък избуяла тъга…
Този дъжд май прокуди пролетта,
там, където,
някой буден сънува полудяла трева… ...
запокитено в стрък избуяла тъга…
Този дъжд май прокуди пролетта,
там, където,
някой буден сънува полудяла трева… ...
888
9
Аз бях онази, дето я спаси
от камъните диви на съдбата.
И над която, като кръст виси,
най – искрената прошка на Земята…
А после бях тъгата в твоя час, ...
от камъните диви на съдбата.
И над която, като кръст виси,
най – искрената прошка на Земята…
А после бях тъгата в твоя час, ...
840
11
Нарамих днес една дузина спомени
и тръгнах да кръщавам ветровете…
И странно, без дори да се опомня,
съвсем сама си пуснах бесовете.
Онези, мойте, дето си ги сея, ...
и тръгнах да кръщавам ветровете…
И странно, без дори да се опомня,
съвсем сама си пуснах бесовете.
Онези, мойте, дето си ги сея, ...
1019
2
12
Без очи, от огньове запалени,
без душа, от взривено небе,
и разкръстена…Хуквам нататък,
дето дните ми, диви коне,
ще оставят две дири към тебе… ...
без душа, от взривено небе,
и разкръстена…Хуквам нататък,
дето дните ми, диви коне,
ще оставят две дири към тебе… ...
827
11
Всяка пролет си води лятото
/казват, броят им бил равен/.
Щом в зелено се листне тревата,
щом със птици Южнякът довява
диви мисли във клоните голи ...
/казват, броят им бил равен/.
Щом в зелено се листне тревата,
щом със птици Южнякът довява
диви мисли във клоните голи ...
651
4
Как се сипна в безкрая, някак плах и нетраен,
онзи първият, пролетен дъжд…
Като знак за начало, като изгрев във бяло,
като ласка на търсещ ме мъж.
И разроши съня ми, ...
онзи първият, пролетен дъжд…
Като знак за начало, като изгрев във бяло,
като ласка на търсещ ме мъж.
И разроши съня ми, ...
854
17
Този свят се разпада на хиляди атоми,
ослепял за тъгата по свойте мечти…
На обратно върви, щом нащърбен пропада.
И навярно, защото тишината боли,
като дрипи нахлузва тези бягащи вечери… ...
ослепял за тъгата по свойте мечти…
На обратно върви, щом нащърбен пропада.
И навярно, защото тишината боли,
като дрипи нахлузва тези бягащи вечери… ...
915
16
Три реки ми завихриха мислите, точно когато
бях решила, че мога сама да си бъда сайбия...
Тази, първата, носеше спомен от жаркото лято
(беше с цвят на звезди, на прибой и на морска стихия).
После бликна река, дето носи надежди по мръкнало – ...
бях решила, че мога сама да си бъда сайбия...
Тази, първата, носеше спомен от жаркото лято
(беше с цвят на звезди, на прибой и на морска стихия).
После бликна река, дето носи надежди по мръкнало – ...
863
16
На пръсти, тихо влязох в твоя дом,
почти като усещане за пролет…
Приличах на крадец, проникнал с взлом,
готов със тишината да говори.
Вървях между страстта и лудостта, ...
почти като усещане за пролет…
Приличах на крадец, проникнал с взлом,
готов със тишината да говори.
Вървях между страстта и лудостта, ...
826
5
Аз май не ти поисках благослов,
когато се препънах в твоя поглед.
Подгонена от вятъра суров,
бях жадна за очи, по мене топли…
И за покров, под който да склоня, ...
когато се препънах в твоя поглед.
Подгонена от вятъра суров,
бях жадна за очи, по мене топли…
И за покров, под който да склоня, ...
815
8
От очите на слепи надежди
няма как да си сипя вода.
Колко още забравени грешки
ще потърсят днес свойта цена?...
А въпросите в минало време, ...
няма как да си сипя вода.
Колко още забравени грешки
ще потърсят днес свойта цена?...
А въпросите в минало време, ...
642
4
Ако накараме света да замълчи
във тишината на едно отричане…
Ако не видим първите лъчи,
взривили в нас най-лудото обичане…
Дали ще се разлисти пролетта? ...
във тишината на едно отричане…
Ако не видим първите лъчи,
взривили в нас най-лудото обичане…
Дали ще се разлисти пролетта? ...
706
13
Безпътен и задъхан кръговрат
ни прави мълчаливи съзаклятници…
Светът живее между Рай и Ад,
разкъсал всички делници и празници
на хиляди парченца самота… ...
ни прави мълчаливи съзаклятници…
Светът живее между Рай и Ад,
разкъсал всички делници и празници
на хиляди парченца самота… ...
837
13
Тази нощ те отрекох до болка,
и до лудост…А после разбрах,
че в света има пътища много.
Аз отново сама си избрах
най- трънливия, който не спира, ...
и до лудост…А после разбрах,
че в света има пътища много.
Аз отново сама си избрах
най- трънливия, който не спира, ...
1074
15
Този ден е различно усмихнат
и навярно, защото е мой,
закачливо в очите ми спира…
Но и там не намира покой.
Просто взима две шепи надежда ...
и навярно, защото е мой,
закачливо в очите ми спира…
Но и там не намира покой.
Просто взима две шепи надежда ...
891
8
Тази пролет дойде като звън на камбана.
В нощ безлунна стопи снеговете
и със утрото тихо на прага застана.
Как успя да смени ветровете?...
Снеговеят на воля бе свирил в улуците, ...
В нощ безлунна стопи снеговете
и със утрото тихо на прага застана.
Как успя да смени ветровете?...
Снеговеят на воля бе свирил в улуците, ...
928
12
Казваше: „ Да дойде пролетта
и тогава ще е по- различно…”
Тя дойде, но ти не я видя…
Не откъсна първото кокиче.
А пък аз, залудо все вървях. ...
и тогава ще е по- различно…”
Тя дойде, но ти не я видя…
Не откъсна първото кокиче.
А пък аз, залудо все вървях. ...
1475
1
17
Една паричка мина калдъръма
и спря току до моята врата.
Дали луната в утрото се спъна,
или небето ми дари звезда?...
Говорят, че било добра поличба ...
и спря току до моята врата.
Дали луната в утрото се спъна,
или небето ми дари звезда?...
Говорят, че било добра поличба ...
1081
1
5
Сякаш лудата болка ме спря
( аз останах, но пътят ми тръгна)
и нашари със грешки света...
После дрипав се шмугна зад хълма...
Досега все със мен бе вървял ...
( аз останах, но пътят ми тръгна)
и нашари със грешки света...
После дрипав се шмугна зад хълма...
Досега все със мен бе вървял ...
629
6
Един живот, а толкова посоки,
и толкова отворени врати…
Как всичките докрай да ги обходя,
без да нагазя в мътните води?
Една любов, а с толкова откоси ...
и толкова отворени врати…
Как всичките докрай да ги обходя,
без да нагазя в мътните води?
Една любов, а с толкова откоси ...
794
9
Нарисувай ми тиха зора
(бесовете сама си ги сея)…
Все залудо римувам света,
сякаш вятър през ситото вея.
В твоя поглед запалих страстта, ...
(бесовете сама си ги сея)…
Все залудо римувам света,
сякаш вятър през ситото вея.
В твоя поглед запалих страстта, ...
1779
26
Накарах те дълго да чакаш
и още ще има напред…
Ти искаше пристан и стряха
и въгленче…Тъй, за късмет.
А аз ти разкъсах небето ...
и още ще има напред…
Ти искаше пристан и стряха
и въгленче…Тъй, за късмет.
А аз ти разкъсах небето ...
929
13
Омръзна ми от безпризорно търсене
(доброто, казват, все било напред),
а пътят ми май взе да се разкъсва…
От ден до пладне гоня чужд късмет.
Преглъщам истината, че боляло, ...
(доброто, казват, все било напред),
а пътят ми май взе да се разкъсва…
От ден до пладне гоня чужд късмет.
Преглъщам истината, че боляло, ...
860
11
Помниш ли, разказах ти веднъж,
че е трудно мен да ме обичаш?
Трябва да си много силен мъж,
тръгнеш ли с любов да ми се вричаш…
В моя свят покоя не търси, ...
че е трудно мен да ме обичаш?
Трябва да си много силен мъж,
тръгнеш ли с любов да ми се вричаш…
В моя свят покоя не търси, ...
2482
11
Две шепи ечемичени зърна
прикътах свидно в топлата си пазва,
та срещна ли по пътя си бразда,
една следа към тебе да оставя…
Две ласки полудяла светлина ...
прикътах свидно в топлата си пазва,
та срещна ли по пътя си бразда,
една следа към тебе да оставя…
Две ласки полудяла светлина ...
877
10
Налях ти най-красивата тъга -
по мен, за да останеш дълго буден.
И щом отпиеш с чаша във ръка,
пак в две очи светът ти да е влюбен…
Отпий ме. Аз отдавна прекипях, ...
по мен, за да останеш дълго буден.
И щом отпиеш с чаша във ръка,
пак в две очи светът ти да е влюбен…
Отпий ме. Аз отдавна прекипях, ...
938
1
13
Второ място в конкурс „Жени и вино” 2012г
Кажи ми, скитнико, откри ли своя път?
Накара ли зората да танцува?...
Или и днес не те прие света.
И пак си сам. И пак нощта рисува ...
Кажи ми, скитнико, откри ли своя път?
Накара ли зората да танцува?...
Или и днес не те прие света.
И пак си сам. И пак нощта рисува ...
2140
15
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
