di_t
229 резултата
Оливия чу, че душът спира . Остави телефона на Джон и излезе бързо от стаята. Спря се пред входната врата отвън. Беше много объркана от видяното. Кипеше…
Как може…той да я прави на глупачка…
Отиде в павилиона до къщата. Извади цигарите си от чантата и всмукна жадно. Не можеше да повярва, че Джон я м ...
  654  28 
Есма покани само десетима души за панихидата на Исмаил. Нямаше възможност да нахрани повече хора. Изминалата една година беше тежка за нея. Още пред очите й се редяха картини – как изхрущя клонът, как мъжът й се сгромоляса от ябълковото дърво, ударът на главата му в плочника, разплисканата кръв, нел ...
  765  38 
Оливия барабанеше по волана и пееше заедно с радиото. Лакираните й нокти проблясваха с малки звездовидни камъчета. Ситните спирали на тъмната й коса се вееха от вятъра. Наближи разклонението и даде десен мигач. Беше весела и ведра. И щастлива. Обичаше Джон. Снощи...като си спомни за нощта, две издай ...
  749  29 
Мой мили Владе,
Пиша ти, но не знам дали ще мога да пусна това писмо...и на какъв адрес да го изпратя?
Как да ти съобщя, че преди две седмици...
Събирам кураж и ще ти кажа...
Но как да ти кажа... ...
  1489  44 
Почти бях готова. Преоблякох се в дънки, маратонки и нахлузих спортна шапка. Взех в чантата прахчетата от калифорнийския мак. Можеше да помогнат на някого против безсъние.
Сложих колието на врата си и закопчах ризата си до горе. Камъните се скриха под нежната коприна. Отворих сейфа. Взех албума с ма ...
  493  14 
Никога не казвай „никога” – вярна е поговорката. Не харесвах Мигел, но през единствения ми почивен ден ми хрумна да изляза с него. Исках да изпусна малко парата, която ме изпълваше последните дни. Бяхме в един полутъмен бар и си отпивахме от питиетата.
- Наздраве, Лили! Ще пием за нашата първа среща ...
  474  18 
Защо има жестоки хора, които нямат милост към животните?!
................................................
Снежинките се въртяха в луд танц и падаха на земята. Всичко беше побеляло. Вятърът свиреше в комините, до прозорците на къщите, промъкваше се в кошарата, курника и в кучешката колибка. Тази веч ...
  1333  17 
Защо някои хора получават всички екстри, а някои – нищо от живота? –Защо ... мислите ми кръжаха като оси из главата и не ми даваха покой. Мис Маргарет Тейн си живееше като кралица, а аз й слугувах. Тя е глупава, но богата...а аз умницата, докторка ... бях едно нищо в дома й.
Лежах в леглото си, върт ...
  517  27 
Лили бързо излезе от аптеката и се спусна по стръмната улица.
Не можеше да свикне с хълмовете на Сан Франциско. Вече втора година се катереше тук. Липсваше ѝ Киев, но пари в Киев нямаше достатъчно.
Завърши Медицинския, поработи две – три години, нищо не постигна за това време и реши да пробва на дру ...
  838  26 
Слънчевите лъчи проникваха през прозореца и се спряха на лицето ми, когато се събудих.
След няколко безсънни нощи най – накрая заспах непробудно.
Замаяна съм.
Огледах се – по земята се въргаляха няколко различни бутилки от вино, ром и текила. Пиех в последно време направо от бутилката, без да си губ ...
  1386  44 
Ела при мен,
без излишен грим,
без устни начервени.
Ела при мен.
Ела и целуни ...
  628 
Автомобилът ръмжи и се катери по неравния път. Високи дървета ограждат скали и урви. Минаваме завой след завой, бавно като мравки продължаваме все по-нагоре и нагоре. Небето синее лазурно и чисто. Без нито едно облаче. Въздухът е кристално чист и аз отварям прозореца. Мирише на бор и ела, на мащерка ...
  763  26 
Вчера изведоха Маги. Къде ли е сега? Втори ден стоя тук. Няма изход…
Дорис лежеше на матрака и гледаше в тавана. Мазилката се ронеше от влага и мухъл. Голата крушка светеше денонощно. Подлудяваше я. Нямаше дневна светлина. Нямаше прозорец. Въздухът беше застоял и противен. Все още не бяха я докосвал ...
  729 
Изведоха Дорис и Маги от казиното и ги натикаха в един бус. После рязко потеглиха. В задната част на буса се качиха двама от мъжете. Държаха автоматите си в ръцете. Очите им, скрити под ски маските шареха по момичетата. Оглеждаха ги нагло. Момичетата се вренчиха в автоматите и не гъкнаха.
След два ч ...
  1160 
Дорис си изтри очите с дланта и спря да плаче.Завъртя ключа, запали колата и подкара към дома си. Главата й пулсираше от болка. Вкара колата в гаража и влезе в къщата. Отвори шкафчето в банята и извади една таблетка против главоболие.
Седна на дивана и се замисли. Дали да му събере вещите в няколко ...
  835 
Бен отпиваше от уискито. Всяка глътка го отпускаше и главата му лека – полека се замайваше от алкохола. Барманката му се виждаше вече много по - красива с тези зелени, неспокойни очи.
- Лош ден, нали? – попита го тя.
Бен кимна и продължи да пие. Въобще не смяташе да си излива сърцето пред непознатат ...
  892 
Когато ги видях заедно за първи път, без да се крият сърцето ми се разтупка и ми призля.
Бен я гледаше като хипнотизиран, както ме гледаше мен, преди тази кучка да го омотае в мрежите си. А тя, пърхаше с мигли и се превземаше. Червената й коса беше защипана с една шнола, високо над тила й. Светлата ...
  934 
Баба Айше гледаше пендарите на чорбаджийката и не вярваше на очите си. Слънчевите лъчи се бяха спрели върху тях и те искряха. Поогледа се бабата и като видя, че Дамяна е на двора, бързо завърза кърпата с пендарите и я напъха в пазвата си.
Аллах, прости ми, ама те си имат всичко – пари, добитък, имот ...
  858  14 
- Хъррр…….. хъррррррр….. Дамянкееее….хъррр… - изстена тихо чорбаджийката и се строполи на пода.
Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече.
- Чорбаджийкееее….
Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, зат ...
  974  11 
Устата на Майк остана отворена от изненада, но едва успя да не хлъцне. Погледът му помътня, започна да се ядосва. Стана зъл.
Цял ден имаше разправии с ченгетата, а сега това му дойде като гръм от ясно небе. Ядът му ескалира. Беше закипял като тенджера под налягане.
Той се приближи бавно към нея, пре ...
  849  11 
- Здравей, Рей!
- Здравей! Днес какво ще купуваш? – намигна й Рей.
- Нищо. Наминавам да те видя.
- Още си му ядосана, Рози. Иначе надали щеше да опреш до мен - захили се Рей.
Стана й неприятно, но това си беше чистата истина. Думите му я стъписаха. ...
  986  13 
Кара без посока и цел из улиците и накрая спря до магазина за спортни стоки на Рей. Рей й беше съученик от гимназията, бяха в един клас и се знаеха от сто години. Често той я задиряше, но Розалин винаги се е държала настрани от него. Отхвърляла го беше с насмешка, че не може да имат нещо повече от п ...
  1223 
Дните се затъркаляха и отминаваха като облаци по небето. Розалин си вършеше работата у дома, тичаше при свекър си в клиниката, но имаше едно на ум. Съмненията я изгаряха. На върха на езика й беше да разпита Майкъл. Но той не показа нищо по – различно…
Вечер стояха на верандата, гледаха светулките, п ...
  1084  13 
Глухите стъпки на Розалин сякаш ечаха в тишината. Запристъпва по стълбата, като се олюляваше. Целият ѝ свят се срина за един-единствен миг. Попадна в бездна.
Всеки нерв от тялото ѝ затрептя от тревога.
Умът ѝ отказваше да приеме, че Майк е направил това... лошо нещо. Колкото повече мислеше, толкова ...
  967 
Розалин гледаше към дъгата, която беше се появила след дъжда и щракаше кадър след кадър на телефона си. Цветовете бяха нежни и ефирни, като впечатляващ акварел, нарисуван от незнаен художник.
Дъгата се простираше като купол, започващ от единия до другия край на гората.
Тя премигна няколко пъти, за д ...
  1104 
Гледам в тъмнината и стоя нащрек.
Не издържам и от време на време поглеждам да видя колко е часът на джиесема. Майкъл похърква до мен. Цял следобед беше спал и сега се страхувах да не се събуди, защото по принцип не спи толкова много. По едно време станах. Беше около три часа. С леки, тихи стъпки се ...
  723  10 
- Привет, Майк! Прибрах се – извиках аз от вратата
- Здрасти.
Майк беше седнал на верандата. Хвърлих торбите с покупките на дивана и излязох при него. Наведох се за целувка. Дъхтеше силно на уиски. Беше още четири след обед, а добре се беше подредил. Придърпа ме, но аз се отскубнах, не ми беше до ни ...
  822 
Имах три дни да направя нещо. Устата ми пресъхваше от вълнение, а ръцете ми се потяха като пред матура. Фикс идеята ми изгаряше мозъка.
Исках и диамантите, и парите.
Трудна работа… Как да си изиграя картите? Би било чудесно, ама няма как да стане това, пиленце…- шепнеше моето второ аз.
Не винаги обр ...
  815 
Майкъл беше взел възможно най – ранния полет. Седна на седалката и затвори очи. Дойде му като гръм от ясно небе. Как стана така, че дъщеря му се плъзна по надолнището, а бившата му жена Полин... да не е можела да я спре? Нали живееха заедно, защо не му е казала досега? Щеше да се разправя с Полин…, ...
  945  20 
Качих се в огромната спалня и изтрещях вратата. Бях много ядосана. Нервно закрачих напред – назад из стаята. После седнах на леглото. Започнах да мисля.
Вярвах в мечтите си за хубав живот, постигнах ги, а сега ако не направя нещо, щяха да се пръснат като сапунен мехур.
Прасссс…и край. Хиляди парченц ...
  829 
…………………………….
Пет години по- късно
Живеех в къщата на Майкъл, в едно имение, зад който започваше гора от високи брястове и чинари, а завършваше до водите на красиво езеро. Имението имаше двеста декара земя, включваща поляни, храсти и скали. Релефът беше разнообразен и красив, завършващ с частен кей в ...
  947  11 
Проспала съм дванадесет часа. Явно виното, което изпих беше виновно да ме замае дотолкова, че да спя непробудно половината от деня. Отворих капандурата да влезе свеж въздух, но нахалната луна беше заменена от едно палещо слънце, което жареше силно и безмилостно. То беше по – нахално и от среднощната ...
  1079  15 
Хвърлях поглед към часовника на стената, а стрелките лениво се местеха. Бях нетърпелива да свърши седмицата. Омръзнало ми беше да дремя тук. Бюрото ми беше още отрупано с документи. На всеки лист написвах номенклатурния код на стоката с химикал, а после набирах информацията в програмата. Бях доста р ...
  963  11 
Пристигнах в кампуса след два часа пътуване с влака. В купето се поуспокоих и тракането на влака по релсите ме унесе.Трябваше да приема живота такъв, какъвто става. С голямата промяна от днес. Колкото и да ритах срещу съдбата, нямаше полза. Като го проумях това, започна да ми олеква. Затворих очи. З ...
  871 
Всичко свърши.
Погребах мисис Елън два дни преди края на годината. Равинът каза молитвите си в притихналата синагога. Десетина човека я изпратиха в последният й път. Вървяхме бавно и мълчаливо. Снежинките се въртяха като пеперуди и се сипеха по очите ни. Бях като черен гарван в тази белота. Изглежда ...
  1077 
Мисис Елън ми изпращаше редовно пари и аз безгрижно учех в колежа. Ученето не ме затрудняваше, вземах изпитите с лекота и имах време да чета любимите си книги. През ваканциите бързах да хвана влака до Орландо и да се прибера . Там беше моят дом - с цветните лехи отпред, зелената морава и мисис Елън, ...
  772  11 
Слънцето вече грееше и аз се събудих от лъча, който влезе през избелялото перде и се спря в очите ми. Разтърках ги и се измуших от леглото. Огледах се, защото бях гладна, но нищо не се виждаше за закуска. Бях сама. Отворих мръсната врата на хладилника и намерих парче от пица. Беше засъхнало, но го з ...
  1608  12 
Зимата беше сковала земята в ледена си прегръдка. Бушуваха ветрове и огъваха клоните на дърветата досами земята. Снегът се изтръска от тях, а после пак заваляха снежинките.
Нямаше край тази зима – мислех си аз.
Горе в планината е сурово и тягостно. Дните накъсяват, нощтите са дълги и мрачни.
Мразя з ...
  1385  14 
Сумракът се развиделяваше и отстъпваше мястото си на новият ден. Слънцето бавно изплуваше на хоризонта, но закривано от едри, кълбести облаци ту се скриваше, ту излизаше пред тях. Пролетта започна плахо тази година. Февруарският студ дълго държеше в шепите си селото и не се предаваше. Фуча Малък Сеч ...
  966  12 
Вървим по пътя, а той лъкатуши и става все по-стръмен. От двете страни се извисяват могъщи дъбове и буки, преплели клони и листа като стражи, охраняващи лоното на Странджа. Храсталаци ни се изпречкват пред очите и сякаш неотстъпват да минем нагоре. Задират ни дрехите, дърпат ни по ръцете и препречва ...
  1391 
Предложения
: ??:??