exuded
643 резултата
Пътувам в автобус 42.
Това е терапия, която преживявам всеки ден.
Всяка болест, вероятно, ражда пороци. Като мързела. Има родени с пороци, без да са очевидно болни. Примери много – като тръгна из пазара и виждам реститути, политици, пенсионирани корумпета и банкери, ченгета и прокурори: всичките на ...
Това е терапия, която преживявам всеки ден.
Всяка болест, вероятно, ражда пороци. Като мързела. Има родени с пороци, без да са очевидно болни. Примери много – като тръгна из пазара и виждам реститути, политици, пенсионирани корумпета и банкери, ченгета и прокурори: всичките на ...
961
9
12
... По вефа събщиха, че на някакъв ноемврийски пленум на някаква партия някой си тодор живков бил паднал от своята власт.
Смени канала и пусна музика... Весело му стана от това: случва се и в мрежите да говорят глупости. А пък и вефът даваше възможности. Радиоприемник е. Той има и друга честота.
А д ...
Смени канала и пусна музика... Весело му стана от това: случва се и в мрежите да говорят глупости. А пък и вефът даваше възможности. Радиоприемник е. Той има и друга честота.
А д ...
393
2
1
Да допуснем, че цената на петрола не пада.
Сякаш ако падне, ще ми падне... настроението.
Да помечтаем, че у нас няма картели и че дори Комисията за защита на потребителите работи, а също и онази загадъчната – Комисията за защита на конкуренцията, дето е платена.
Да екстрапулираме дори, че има държав ...
Сякаш ако падне, ще ми падне... настроението.
Да помечтаем, че у нас няма картели и че дори Комисията за защита на потребителите работи, а също и онази загадъчната – Комисията за защита на конкуренцията, дето е платена.
Да екстрапулираме дори, че има държав ...
1017
6
8
– Добър ден. Здравейте.
– ...
– Не ви чувам.
– Естествено е. Донякъде.
– Благодаря, че ми позволихте да взема итравю от вас. Ала... не ви виждам. ...
– ...
– Не ви чувам.
– Естествено е. Донякъде.
– Благодаря, че ми позволихте да взема итравю от вас. Ала... не ви виждам. ...
942
7
11
Народът, да предположим, е кръг. Общност. Нарисувайте общност в кръг. Така.
Браво. Хвърлете тебешира, няма да ни трябва повече.
Сега потърсете центъра на този кръг. Намерихте ли го? Чудесно.
Забучете знаме. Може и оцапан чаршаф. Или салфетка. Ало, дай пак тебешира. А така. Да означим съвършенството ...
Браво. Хвърлете тебешира, няма да ни трябва повече.
Сега потърсете центъра на този кръг. Намерихте ли го? Чудесно.
Забучете знаме. Може и оцапан чаршаф. Или салфетка. Ало, дай пак тебешира. А така. Да означим съвършенството ...
372
3
4
Не знам защо, но особено ме вълнуваха онези ледени висулки под покрива на къщата отсреща и докато чаках автобуса, допусках, че ще паднат косо надолу и ще потрошат паркирания там автомобил. Не че исках това да се случи, просто го очаквах. Преди години подобни висулки се засилиха от някакъв издаден ер ...
565
2
5
Скапано време. Соникакво. А казваха, че ще вали сняг. Винаги уточняват, че в планините ще се изсипе, я после намекват, че и в низините може да падне. Ще натрупа там и онам.
Бабини деветини. Прехвърчяха няколко снежинки. Даже и един пръст не натрупа. Затова пък имало оранжев код и цели петнайсет тежк ...
Бабини деветини. Прехвърчяха няколко снежинки. Даже и един пръст не натрупа. Затова пък имало оранжев код и цели петнайсет тежк ...
366
3
8
Докато търсим правописните грешки в живота, изпускаме изречението му.
Всяка мисъл има свое опровержение. Едното е чаша, другото - съдържание. Въпрос на време е и едното, и другото. Има ли смисъл да мислим, ако няма чаша, в която да налеем това?
Чета. Възприемам. Чета. Не възприемам. Обем, лишен от с ...
Всяка мисъл има свое опровержение. Едното е чаша, другото - съдържание. Въпрос на време е и едното, и другото. Има ли смисъл да мислим, ако няма чаша, в която да налеем това?
Чета. Възприемам. Чета. Не възприемам. Обем, лишен от с ...
750
6
6
Новината го срази. Строполи се върху креслото в хола и се хвана за главата.
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...
610
2
7
Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя заниманията, к ...
951
2
6
Трамваят предпазливо намали скоростта си, след като излезе от малката горичка, железните му колелета заскърцаха и съскащо се плъзнаха по ръждясалите релки. Вътре хората отведнъж започнаха да говорят по-силно, заоглеждаха се през прозорците, шум от полуистерични и ядосани гласове се люшкаше като вълн ...
586
2
5
Циганката беше вързала косата си, но не на кок, а с ластик бе пристегнала основата ѝ. Имаше дълга, гарваново черна, гъста и тежка коса – много циганки имат такава. Тази притежаваше нещо повече.
Ето какво беше то. Прореждаше саморасли храсталаци, събираше боклуците и почистваше една градинка. С това ...
Ето какво беше то. Прореждаше саморасли храсталаци, събираше боклуците и почистваше една градинка. С това ...
673
1
13
Дрогиран до козирката дебел младеж крещеше на съседната маса. Говореше съвършени неща:
- Ой! Ау! Бряя! Егати? Мяу...
Не разбрах защо мяучеше. Дебелите мишоци обичат това.
След като послушах откровената му възторженост, продължих да обядвам.
Мразя да обядвам. ...
- Ой! Ау! Бряя! Егати? Мяу...
Не разбрах защо мяучеше. Дебелите мишоци обичат това.
След като послушах откровената му възторженост, продължих да обядвам.
Мразя да обядвам. ...
956
1
8
– Днеска не дава – съобщи печално моят познат и слезе от лодката. – Нищо не хванах. Гледай.
Погледнах. Наистина нищо. На дъното на малкия пластмасов съд имаше морски такъми, нещо като въже или по-скоро ласо и разни макари.
– Защо ти е това ласо? – попитах. – Да не си си наумил да ловиш риба като мус ...
Погледнах. Наистина нищо. На дъното на малкия пластмасов съд имаше морски такъми, нещо като въже или по-скоро ласо и разни макари.
– Защо ти е това ласо? – попитах. – Да не си си наумил да ловиш риба като мус ...
428
1
4
Лимузината мина покрай човека на пейката бавно, почти тържествено. След двайсетина метра пак така бавно, постепенно спря. От автомобила не слезе никой. Шофьорът не пусна аварийните светлини. На задната седалка седеше мъж на около шейсет и пет, добре облечен, намръщен и с обръсната глава. Беше забил ...
931
3
3
Много ни плащат. За какво? За мълчанието ли?
Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност – като че ли авторите се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени ...
Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност – като че ли авторите се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени ...
1208
5
7
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, е въпрос на морал. Неморалните не оцеляват, ...
575
6
8
Не издържам вече. Трябва да изляза. Длъжен съм да го направя. Искам да отдам чест и да изкажа благодарност на партиите и правителствата на Република България за стореното. Вие не знаете колко им дължа. Вие нищо не знаете. Всяко правителство, всеки член на парламента през последните трийсет години е ...
363
2
6
Вероятно е заради разликата. Не заради разликата във възрастта – възрастта е винаги относителна, никога не е еднаква, дори у връстниците.
И все пак: вероятно е заради разликата. Не онази разлика, която любовта, тази стара деруга, дето чертае като ледник в планините – тази разлика размеква душата на ...
И все пак: вероятно е заради разликата. Не онази разлика, която любовта, тази стара деруга, дето чертае като ледник в планините – тази разлика размеква душата на ...
899
3
5
От патриотична гледна точка глупостта е героизъм. Това настояваше Пешо, докато пишеше есе на кандидат-студентския изпит по журналистика. Пешо беше на около петдесет, но продължаваше да кандидатства. Мечтаеше да стане радиожурналист. Обичаше радиото от малък и все си представяше как фучи гласът му из ...
360
3
7
Седемдесетгодишната Глория обяснаваше на едрия си събеседник как балсамовият оцет лекува всичко. Ако имаш, казва тя, например пресъхнали устни – намазваш ги и само след няколко минути ефектът е налице.
– Какъв е ефектът? – вяло пита Григор.
Тя го сръгва с нежен укор и с още по-нежни лакти и уточнява ...
– Какъв е ефектът? – вяло пита Григор.
Тя го сръгва с нежен укор и с още по-нежни лакти и уточнява ...
259
2
5
Тези плъхове... Стоеше отгоре и ги гледаше. На моста над Перловската река минаваха толкова много хора и возила, а никой не ги забелязваше долу, сякаш този свят под повърхността не съществуваше. Правеха поредния ремонт на улицата и сега имаше временна спирка – разбира се, на място, където беше трудно ...
261
3
4
Почти всяка година в края на лятото, някъде преди първия училищен звънец, в града пристигаше цирк. Под гарата имаше едно огромно кръгло заграждение и шатрите на цирка се разпъваха там. През другата част на годината това място служеше за паркинг на автобуси, за ремонт на леки автомобили и за проститу ...
773
4
6
Наблизо имаше чешма. Слезе по стърнището надолу. Забеляза, че са разорани нивите, но нямаше посеви. Беше месец май.
Раницата му тежеше. Имаше още няколко километра до града. Стори му се доста път. Свали товара от гърба си и седна на объл камък да почине. Така. Развърза вървите и погледна вътре: пълн ...
Раницата му тежеше. Имаше още няколко километра до града. Стори му се доста път. Свали товара от гърба си и седна на объл камък да почине. Така. Развърза вървите и погледна вътре: пълн ...
287
3
5
Тя беше измежду най-грозните жени, които съм виждал някога. Не твърдя, че съм виждал повече от две такива, но все пак другата беше мъртва и това донякъде я оправдава. Не се брои.
Дамата срещу мен бе съвсем жива и притежаваше топчесто и отпуснато тяло, омесено сякаш от лошокачествено брашно, имаше дъ ...
Дамата срещу мен бе съвсем жива и притежаваше топчесто и отпуснато тяло, омесено сякаш от лошокачествено брашно, имаше дъ ...
977
3
8
Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки. После се поуспокоих, особено след четвъртата октава, която събуди кучето, то се разлая и улових съня като нощна пеперуда – тогав ...
345
1
3
Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...
433
4
10
Телевизия. Седем сутринта. Трябва да ставам, жена ми – също. Хубав е денят: така изглеждаше и нощта. Има нещо хубаво в семейния бит – денят и нощта са едно и също, ако не трябва да плащаме... Налага се да плащаме сметки и за през деня, и за през нощта: стига да си нарисуваме живота. Няма значение да ...
330
2
6
Славчо съобщава бавно, дрезгаво, но убедително на опашката:
– Има нещо, което ме тревожи.
Никой не му отговаря. Побутнах го леко:
– Не си сам.
– Сам съм – отговаря вяло. – В това е проблема. ...
– Има нещо, което ме тревожи.
Никой не му отговаря. Побутнах го леко:
– Не си сам.
– Сам съм – отговаря вяло. – В това е проблема. ...
893
2
7
В погледа му имаше нещо дружелюбно. Очите му – влажни и меки. Походката – пъргава, дори прекалено като за мъж. Имаше усет към красотата, навсякъде в офиса му стърчаха сухи цветя, а според мен едно от тях не беше съвсем сухо. Но аз не разбирам от цветя. Просто онова, дето не беше сухо, го бяха постав ...
305
1
3
Първо обедняваме духовно. После материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...
1091
8
16
Край камината сме. Двама.
Тя не гори: направена е от камъни, създаващи усещане за топлота. Как изобщо камъкът може да е топъл? Идеята беше на жена ми. В огнището има три шишарки, подпалвачка и кухи, сухи корени. Камината е готова. Сама по себе си.
Топло е.
– Това отдавна не се е случвало.
Това го ка ...
Тя не гори: направена е от камъни, създаващи усещане за топлота. Как изобщо камъкът може да е топъл? Идеята беше на жена ми. В огнището има три шишарки, подпалвачка и кухи, сухи корени. Камината е готова. Сама по себе си.
Топло е.
– Това отдавна не се е случвало.
Това го ка ...
818
2
8
Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата, нито откровенията на майка ми са ме превърнали в нещо превъзходно. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Като мен, дори това си въобразих, макар че възнамер ...
931
2
2
– Не сме се виждали отдавна.
Времето беше заличило всичко човешко у него. Изобщо не приличаше на себе си. Следователно е напълно естествено, че не го познах на улицата.
– Така е – отговорих. Всъщност изобщо не си спомням кой беше конкретно. Някъде бяхме говорили, нещо бяхме обсъждали, но дали? И ког ...
Времето беше заличило всичко човешко у него. Изобщо не приличаше на себе си. Следователно е напълно естествено, че не го познах на улицата.
– Така е – отговорих. Всъщност изобщо не си спомням кой беше конкретно. Някъде бяхме говорили, нещо бяхме обсъждали, но дали? И ког ...
320
6
15
С приятеля ми Ник се уговорихме да се чакаме точно в 6 сутринта под моста, за да стигнем навреме за риболова. То за риболова няма точно астрономическо време, нито уговорката ни засяга по някакъв начин водните обитатели, решили ли са веднъж да не кълват, но ние така си знаем – рано пиле рано пее. Сир ...
509
4
12
– Благодаря за поканата.
– Няма защо. Длъжник сте ми.
– Аз съм винаги длъжник.
– В смисъл?
– Какъв смисъл? ...
– Няма защо. Длъжник сте ми.
– Аз съм винаги длъжник.
– В смисъл?
– Какъв смисъл? ...
529
2
9
В кафенето пред подлеза продават закуски.
Не съм гладен. Моля за кафе. Продавачката ме познава и давам знак, нищо че съм шести на опашката..
Идва един юнак и ме блъска.
- Кафе! - заповядва.
Поглеждам го. Голямо момче. Пораснало е високо. Има анцуг. ...
Не съм гладен. Моля за кафе. Продавачката ме познава и давам знак, нищо че съм шести на опашката..
Идва един юнак и ме блъска.
- Кафе! - заповядва.
Поглеждам го. Голямо момче. Пораснало е високо. Има анцуг. ...
600
3
13
Пиша разказ за любовта и съм напрегнат. Изпих два чая и половин бутилка сапун. Мислех, че е бира, имаше пяна отгоре, жена ми беше оставила халба с веро да мие съдовете точно по пътя към компютъра ми. Сега се чувствам чист. Не твърдя същото за пода.
Този разказ е за някакъв конкурс, който трябва да с ...
Този разказ е за някакъв конкурс, който трябва да с ...
1096
2
13
Срещам Жоро, плочкаджията. Жоро е дребен, заоблен, добре оформен за възрастта си биологичен камък. Но удариш ли го приятелски по рамото, бие на кухо. Удариш ли го на друго място – пак така. Винаги съм искал да го млатна по главата, за да сравня звука.
– Как е брато? – пита. – Угрижен ми се чиниш. Що ...
– Как е брато? – пита. – Угрижен ми се чиниш. Що ...
405
5
11
Болеше ме кракът, десният. Накуцвах. Иначе нищо ми няма, даже не знам защо и как ме заболя. Случва се. Ходилото не се беше подуло, нито имах болки в ставите.
Вероятно остарявам – казах си и се успокоих. Мисълта за старостта винаги действа минорно. Като диклак с лексотан.
Слязох полека по стълбите и ...
Вероятно остарявам – казах си и се успокоих. Мисълта за старостта винаги действа минорно. Като диклак с лексотан.
Слязох полека по стълбите и ...
507
2
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
