Hunterszone
201 резултата
Всеки човешки живот
има своя предел.
След всяко падение следва възход –
това е моделът.
От люлка до гроб, ...
има своя предел.
След всяко падение следва възход –
това е моделът.
От люлка до гроб, ...
385
1
Ей там, отсреща,
където е светло.
Завръщаш се тихо
и стъпваш полека.
Все пак с надежда, ...
където е светло.
Завръщаш се тихо
и стъпваш полека.
Все пак с надежда, ...
492
2
Догонваш живота,
а той се отдръпва.
Разхлабваш хомота –
и пак не помръдва.
Съдбата си искаш ...
а той се отдръпва.
Разхлабваш хомота –
и пак не помръдва.
Съдбата си искаш ...
389
2
Сумракът честичко поспира между два безлюдни бряга;
под звуците на отразени сенки – във утрото, със
кестенявите му багри и отенъци.
Сапфирената тъмнина пробягва, свлича се
по склоновете на безвремието... ...
под звуците на отразени сенки – във утрото, със
кестенявите му багри и отенъци.
Сапфирената тъмнина пробягва, свлича се
по склоновете на безвремието... ...
423
Надниквам в душата ти
и виждам само отблясъци.
Няма изход в тъмата.
Шепа шепнещи крясъци.
Със кръв рисувам съдбата си, ...
и виждам само отблясъци.
Няма изход в тъмата.
Шепа шепнещи крясъци.
Със кръв рисувам съдбата си, ...
439
Вековна гора в тишина ме обгръща,
съзнанието търси опора.
Царство на сенки, които поглъщат
и последния спомен за хора.
Навътре ме тегли глухият зов. ...
съзнанието търси опора.
Царство на сенки, които поглъщат
и последния спомен за хора.
Навътре ме тегли глухият зов. ...
845
5
Във плен на лятното мълчание,
заслушан в полъха на делника,
в миг вятърът довява спомен –
за теб и вятърната мелница.
За крясъка на птица в мрака, ...
заслушан в полъха на делника,
в миг вятърът довява спомен –
за теб и вятърната мелница.
За крясъка на птица в мрака, ...
507
1
Когато сутрин съмва
и слънцето се стели
над божията карта,
в тесните предели
светът се озарява ...
и слънцето се стели
над божията карта,
в тесните предели
светът се озарява ...
400
1
394
В полята златни времето закотвя
моменти от отминали лета.
А в августовските пожари на съдбата
самият господ броди по света.
Коравите ръце замесват бури, ...
моменти от отминали лета.
А в августовските пожари на съдбата
самият господ броди по света.
Коравите ръце замесват бури, ...
1285
2
7
Не си ми безразлична, но изглежда
сподавила си всеки спомен плах.
И зрънцето изсъхнала надежда
със времето превръща се във прах.
Не си очаквала, но всъщност си разбрала, ...
сподавила си всеки спомен плах.
И зрънцето изсъхнала надежда
със времето превръща се във прах.
Не си очаквала, но всъщност си разбрала, ...
395
1
По улея на времето се стичат дните,
не резонират в него нашите сърца.
И в хаоса от бушуващи емоции
отронва се единствена сълза.
Но няма смисъл да изкажем слово, ...
не резонират в него нашите сърца.
И в хаоса от бушуващи емоции
отронва се единствена сълза.
Но няма смисъл да изкажем слово, ...
407
Живот раздробен, но не парцелиран,
в едно общество, в което умира
всичко добро и човешко, защото
злото добро е; или по-малко злото.
Във който успехът на всеки се свежда ...
в едно общество, в което умира
всичко добро и човешко, защото
злото добро е; или по-малко злото.
Във който успехът на всеки се свежда ...
537
1
1
Реквизитор във шоу на мъртви поети –
сух занаят, монотонен.
Сутрин подготвя печални сонети,
вечер превръща се в спомен.
Само дългът е останал тъдява, ...
сух занаят, монотонен.
Сутрин подготвя печални сонети,
вечер превръща се в спомен.
Само дългът е останал тъдява, ...
861
1
4
Чистата любов се къпе във поезия,
а чистата поезия - в чиста болка.
Но болните души крепят се на протези,
които ни напомнят точно колко
"съзнателен" е всеки грешен избор, ...
а чистата поезия - в чиста болка.
Но болните души крепят се на протези,
които ни напомнят точно колко
"съзнателен" е всеки грешен избор, ...
498
1
Картина, в която живее един
някак различен образ от вчера.
Картина, в която не знаем дали
единият другия жив ще намери.
В безмълвие трупат се преспи във нас, ...
някак различен образ от вчера.
Картина, в която не знаем дали
единият другия жив ще намери.
В безмълвие трупат се преспи във нас, ...
496
1
Рисувах картина. Ала тя се обърка.
Да, аз съм бездарен.
Но аз се побърквам,
когато погледна, че в своя копнеж
със прекършен талант и с извити ръце ...
Да, аз съм бездарен.
Но аз се побърквам,
когато погледна, че в своя копнеж
със прекършен талант и с извити ръце ...
417
- мощен
- голям
- всенароден
..В кое уравнение се крие ключът
към всичко, което ни заобикаля... ...
- голям
- всенароден
..В кое уравнение се крие ключът
към всичко, което ни заобикаля... ...
428
389
Животът е дъга със сиви очертания.
И дните пазят нейните контури.
В небето нощно скрити са послания
под звездните искрящи абажури.
Ала на сцената все пак се спуска тихо ...
И дните пазят нейните контури.
В небето нощно скрити са послания
под звездните искрящи абажури.
Ала на сцената все пак се спуска тихо ...
458
Събитията логично следват своя ход -
заключени в безкрайната цикличност.
А вътре в клетката кипи жесток живот,
човешкото е сведено до само-личност.
Дори с бактериите да сме били едно, ...
заключени в безкрайната цикличност.
А вътре в клетката кипи жесток живот,
човешкото е сведено до само-личност.
Дори с бактериите да сме били едно, ...
379
Сутринта ще хвърля сянка,
вечер залезът ще свети.
А денят се губи в хаоса
от танцуващи планети.
Сигурно из тях живеят ...
вечер залезът ще свети.
А денят се губи в хаоса
от танцуващи планети.
Сигурно из тях живеят ...
604
Миг преди да си описал
своите мисли върху листа,
те изчезват във тревога,
вън от твоя ум потиснат.
Миг преди да си почувствал ...
своите мисли върху листа,
те изчезват във тревога,
вън от твоя ум потиснат.
Миг преди да си почувствал ...
480
1
Душата сдъвкана, побита е
на клечка от кибрит.
Продадена, изпепелена..
Осакатена е - от хорска жлъч.
И от сляпата ненавист. ...
на клечка от кибрит.
Продадена, изпепелена..
Осакатена е - от хорска жлъч.
И от сляпата ненавист. ...
464
На всеки Човек.
И ако мракът лепкав ширне се в очите,
и цветовете ярки рязко се разплискат,
тогава даже в слепота да си приклещен,
ще виждаш повече, отколкото си мислел. ...
И ако мракът лепкав ширне се в очите,
и цветовете ярки рязко се разплискат,
тогава даже в слепота да си приклещен,
ще виждаш повече, отколкото си мислел. ...
515
2
Сред пусти полета, из прашни пътеки
от време на време
се мяркат човеци.
А в своите зверства, чрез своите жертви
нечовеци отчаяно ...
от време на време
се мяркат човеци.
А в своите зверства, чрез своите жертви
нечовеци отчаяно ...
477
2
Майки се гонят с децата си.
Бащи глезят любовници.
Леки жени с тежки парфюми.
Носталгия капе от покривите.
Обикновен ден в мола.
Бащи глезят любовници.
Леки жени с тежки парфюми.
Носталгия капе от покривите.
Обикновен ден в мола.
370
Бяла постеля покрива
грозните градски десени,
заченати в криза на разума.
Земята, скована
не чувства ...
грозните градски десени,
заченати в криза на разума.
Земята, скована
не чувства ...
367
Кочияшът на Времето впряга си спря –
преварил зората, пред сивата порта.
На беден, изстрадал, отруден човек,
превърнал се в спомен от снимка в паспорта.
Мрачният странник, когото Смъртта ...
преварил зората, пред сивата порта.
На беден, изстрадал, отруден човек,
превърнал се в спомен от снимка в паспорта.
Мрачният странник, когото Смъртта ...
396
1
Абсолютът не може да бъде докоснат. Нито видян.
Той е безкрайната вечност.
Бог, недостигнал до всеки човек.
Абсолютът не може да бъде разбран.
Душите на мъртви, искрящи на нощно небе: ...
Той е безкрайната вечност.
Бог, недостигнал до всеки човек.
Абсолютът не може да бъде разбран.
Душите на мъртви, искрящи на нощно небе: ...
397
Аз не искам да гледат на нас като вещ –
но в своите правди нечути сме няма аларма.
И не искам римуван комичен брътвеж,
защото „поезия“ не пасва с „бездарна“.
Аз не исках да слагам ни буква дори ...
но в своите правди нечути сме няма аларма.
И не искам римуван комичен брътвеж,
защото „поезия“ не пасва с „бездарна“.
Аз не исках да слагам ни буква дори ...
417
Търсех сподавени чувства и мисли
в някой угаснал, подритнат копнеж.
Докато няколко спомена бистри
бавно разтваряха всеки стремеж.
Свличах скали във реката от време, ...
в някой угаснал, подритнат копнеж.
Докато няколко спомена бистри
бавно разтваряха всеки стремеж.
Свличах скали във реката от време, ...
363
Движиш се ефирно, тихо.
Ти си мъглата в калния град.
И рехавият пушек в комините...
Ти си сълзите на глухия плач.
Ти си отнетата радост. ...
Ти си мъглата в калния град.
И рехавият пушек в комините...
Ти си сълзите на глухия плач.
Ти си отнетата радост. ...
417
2
В тишината има думи, още неопитомени.
Всяка търси свое място.
Даже речника на Мелпомена
сме запълнили... И им е тясно.
Затова освирепяват - ...
Всяка търси свое място.
Даже речника на Мелпомена
сме запълнили... И им е тясно.
Затова освирепяват - ...
501
2
Не свивай ти гнездо в короната
на моето безчестие.
Защото то ще те принуди да останеш.
Отмаряща нехайно ужким,
след своето дълго пътешествие, ...
на моето безчестие.
Защото то ще те принуди да останеш.
Отмаряща нехайно ужким,
след своето дълго пътешествие, ...
471
1
Младите старци на новото време,
с поглед от своите тераси.
Ред поколения, избрали за символ
изгнилите кооперации.
С мухлясали мисли зад своите прозорци, ...
с поглед от своите тераси.
Ред поколения, избрали за символ
изгнилите кооперации.
С мухлясали мисли зад своите прозорци, ...
424
Човеконенавист
в един свят изгнил, на алчност и злоба...
Безропотни парии,
които не знаят какво е тревога;
умислени крачат към адските двери – ...
в един свят изгнил, на алчност и злоба...
Безропотни парии,
които не знаят какво е тревога;
умислени крачат към адските двери – ...
420
Хора спят повити в целофан –
или само частите от тях. Или останки.
Други спят повити във юрган –
от коприна, тъй де – свила. Симуланти.
Бягащи в един и същи коридор – ...
или само частите от тях. Или останки.
Други спят повити във юрган –
от коприна, тъй де – свила. Симуланти.
Бягащи в един и същи коридор – ...
488
4
Точно както в онзи момент,
когато
хората посрещат едно ново начало
осъзнавайки бавно,
че нищо друго не им остава, ...
когато
хората посрещат едно ново начало
осъзнавайки бавно,
че нищо друго не им остава, ...
423
2
Рано, не по-рано от тогава,
късно, не по-късно от сега.
Някъде в средата на декември,
някъде след края на света
тътреше се нечий смътен спомен, ...
късно, не по-късно от сега.
Някъде в средата на декември,
някъде след края на света
тътреше се нечий смътен спомен, ...
397
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
