natiii
364 резултата
Чуй, природата вече крещи
от човешките тежки окови,
не издържат ранени плещи
на мъчения твърде сурови.
Няма въздух живителен, чист, ...
  73 
Разлистени сънища гонят се в мрака,
връхлитат крехката гола снага.
Зад ъгъла утрото изгрева чака,
наблизо проскърцва желязна врата.
Вълни се разбиват сърдито в скалите, ...
  65 
Щастливите хора обичат
без корист и галят късмет.
Те боси по билото тичат
и носят от мъдрост сюжет.
Щастливите хора живеят ...
  84 
На себе си не иска да прилича -
все търси неоткрита красота.
С изкуствено лице по плажа тича
и гони купидонова стрела.
С екстеншън, филър, силикон и блейдинг ...
  46 
На прага вперила очи
стои в очакване Иванка,
в ума са плъзнали мечти
за тихо гукане под сянка.
Очаква своя годеник, ...
  98 
Пролетта с цвят облича природата
и разгръща за слънце простор.
Разцъфтява в очите на хората
и в сърце на житейски декор.
Пролетта стъпва тихо в градината ...
  112 
Вестил архангел Гавраил
на непорочната Мария,
че Бог съдбата е решил
за нейна свята орисия.
Разказал й за тайното ...
  81 
Любовта е в дъха на природата,
в аромата от росна трева.
В непорочната мисъл на хората,
в споделената синева.
В разцъфтялата радост на клоните ...
  137 
Няма случайни неща -
всеки момент е съдбовен,
даже ревът на кръвта
част е от пъзел духовен.
Чака ни тази земя ...
  153 
Има много завист в този свят,
много злоба, много жлъч и мъка.
По земята се прокрадва хлад,
изтъкан от болка и разлъка.
Има неизказани слова, ...
  101 
Жената днес щастлива тържествува
и носи на главата си венец.
На нея и животът се любува,
та даже - съвършеният творец.
Жената крехка е и непокорна, ...
  88 
Играем на зар със живота,
безмилостно харчим съдби.
Подхвърляме с дързост банкнота
и търсим потайни врати.
Наливаме голи надежди, ...
  120 
България - завет, сърце, душа,
преминала и болка, и възход.
Завинаги запазила страстта
към бащиния непокорен брод.
България - и вяра, и поклон, ...
  80 
Прошката извира от душата,
там дълбоко някъде лежи.
Покорила склона на скалата,
вперила в иконата очи.
Изтърпяла своите неволи, ...
  90 
Не се преструвай никога за миг,
дори да виждаш, че надежда няма.
Не заличавай истинския лик,
дори когато сам си на поляна.
Не се кори когато си открил, ...
  102 
Когато откриеш една
частица от теб в друго тяло,
това е от Бога врата
и път към сърцето ти цяло.
Събрал си посоки в едно ...
  158 
Понякога се движа по ръба
на тънкостенна и прозрачна чаша.
Поглеждам в нея части от света
и истински от хората се плаша.
Забравили, че тук не са сами, ...
  124 
Мъжът жената трябва да цени
и всяка глътка с нея да преглъща.
Ръцете й в прегръдка да държи
и винаги с усмивка да се връща.
Мъжът с жената трябва да лети ...
  132 
Денят прощава се с нощта
и тихо спуска светлината.
Изгасва в гърчене свещта
и се разлиства синевата.
Пулсира изгревът с любов ...
  182 
Срамувам се от наш'те политици,
които нагло тъпчат свой народ.
Развързали просташките редици,
загърбили парламентарен вот.
Потъпкали закони и моралност ...
  173 
Жената е в сърцето на живота,
импулсът, който ражда светлина.
Жената е в душата скрита нота,
и на съдбата райска долина.
Тя вяра е и силна, и сломена, ...
  121 
Има хора сиви и безлични,
влюбени в безнравствени неща.
Носят дръзки чувства, архаични,
нагло тъпчат бедната душа.
Толкова са жалки и превзети - ...
  134 
Една звезда яви се в полунощ
и тихо ми прошепна в тишината,
че всяка тръпка чака звездна нощ
за да се слее дух със светлината.
Познах очите грейнали с любов, ...
  168 
Баба заслужава в този ден
за делата да е наградена,
че очите детски са във плен
от таланта, с който е дарена.
Тя умее всичко на света ...
  176 
Тази завист, която разкъсва
всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.
Завистта, при която потръпват ...
  157 
Всеки поглед броди в пъстър свят
и обгръща жадно синевата,
всеки поглед скита в своя град
и се рее в танц със светлината.
Всеки поглед носи нов копнеж, ...
  165 
Когато се срути стена
от спомени, къща градили,
и плъзне по двора мъгла,
подгонила жизнени сили.
Когато избухне вълна ...
  147 
На този свят дошли сме да летим,
да вземем къс от пъстрите палитри.
Дошли сме и разумно да творим,
а не с ирония и стъпки хитри.
Дошли сме да посеем красота, ...
  164 
На хората не им харесва
да чуват истината днес,
с лъжа и фалш да се примесва -
е днешният патент на чест.
Защо да бъде гола, плаха?! ...
  163 
Пробуждат се първи лъчи
и тихо с ветреца танцуват,
а сините плахи очи
на морската шир се любуват.
Пенливият пристан шепти ...
  205 
Измина поредна година
на радост, на болка, мечти...
Изплете пак цветна градина
от трепет, от нежност, сълзи...
Изминаха дни на тревоги ...
  160 
Не се превръщай в сянка за каприз
на някой, който тъпче красотата.
Не пренебрегвай сутрешния бриз
и вятъра, понесъл свободата.
Не завещавай нищо на човек, ...
  246 
По уличките снежни на града
се носи дъх сладникав на канела.
Вечерницата спуска светлина
и сплита за сестрите си дантела.
Приветливи прозорчета блестят ...
  187 
Преструвката прескача пропастта,
на бездната ръката й е дружка.
Не е съветник верен на честта,
а е метеж, притихнал пред вихрушка.
На нея й приляга да е част ...
  191 
Понякога, когато съм сама,
си спомням за изминалото време
и като бързей бистър на река
прелитат мисли - натежало стреме.
Изплуват багри от един живот, ...
  181 
Орисани сме от мига, когато
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...
  171 
Възпитаните хора кротко стъпват,
не се намесват в чуждия живот.
От злоба и нахалство в миг потръпват,
но не отстъпват от планиран ход.
Възпитаните хора не заливат ...
  256 
Добро е, когато си дал
и нищо не чакаш в замяна,
когато ръка си подал
и вярваш в съдбовна промяна.
Когато отвориш очи ...
  205 
Книгите са тайнственият град
и стрела, когато ни потрябва.
Те са неизбежен кръговрат,
който през душата се прокрадва.
Книгите са поход към върха, ...
  184 
Всеки се мисли за Бог,
мачка, ругае, убива.
Търси нечестен залог
и с наглост все се прикрива.
Няма достойнство и чест, ...
  207 
Предложения
: ??:??