pastirkanaswetulki
873 резултата
В ковчежето от звездни светове
заключи огърлицата си мракът.
Раздиплили червени платове,
минутите пред изгрева те чакат.
Зад облака, съблекли розов свян, ...
  502  33 
Пак при баба съм на село.
Тук израствам като ръж.
И за месец-два аз смело
от момче ще стана мъж.
Ходя с нея по полето ...
  1085  11  55 
Аз курса за шофьори наведнъж,
от първи път изкарах без проблеми.
Какво ще ми се перчи онзи мъж -
инструктор! Искал да ме скъса... Мене?
Облякох си безсрамната пола ...
  706  27 
Чакаше ги толкова отдавна – нейните дечица! Беше прехвърлила тридесет и петата си година и вече живееше в страх, че никога няма да има свои рожби. Обиколи професорските светила на няколко специализирани клиники. Подложи се на какви ли не изследвания. Мненията на известните медици се препокриваха – в ...
  1574  29 
Ти не можеш да кажеш и думичка вече. Мълчиш.
Колко пъти разплакаха твоята вяра в доброто,
затова, че опитваше алчния здрач да стопиш?
Не разбра ли, душице – напразно се бори, на йота.
Вкаменени се свличаха острите твои сълзѝ ...
  784  16  25 
С колата на детска градина
заведе ме татко веднъж.
Очите му също са сини,
а аз съм по-малкият мъж.
Там плачеше дребният Росен, ...
  575  20 
На какво ли иска да ни научи дивото, когато се срещнем с него? Аз попаднах в ужаса на тази истинска история, а чувствата ми заснеха случващото се така, както действителността реши да ми го поднесе. Може би вие ще откриете нещо друго в сърцевината на случката. За мен това е урок, след който трябва да ...
  607  25 
Чуден сън сънувах – можех да летя.
Бързах да разкажа аз на сутринта.
Баба сръчно в скрина бръкна и за миг
сякаш стори странен и вълшебен трик.
Старото хвърчило в моите ръце, ...
  1813  44 
Доброто ми братче проплака: - На Малкия Мук
вълшебните чехли крилати аз, бате, желая!
И тръгнах да търся, на никой не казах дотук,
през колко препятствия щях да премина не знаех.
Вървях цяла нощ и на камък от бяла скала ...
  1283  32 
Бълбука мъка... плаче ми се... питам
открито: днес къде ли са децата ни?
Защо е призрак българското село?
Велможи като гарванова свита
налитат над трохите от съдбата ни. ...
  367  10 
Замисляли ли сте се докъде се простира необяснимото, има ли граници, разпознаваме ли го, изненадва ли ни, плаши ли ни, как реагираме, когато почука неканено на вратата на нашия ден? Това са все въпроси, на които ще намерите трудно отговори, но може би моята история ще ви помогне да стигнете по-лесно ...
  1349  20 
"Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок. ...
  1110  27 
Всички момиченца на шест годинки като мен искат непознатите хора да ги забелязват и да им се радват. Затова, когато с мама и татко пътуваме с влак и трябва да чакаме на някоя гара, аз заставам в средата на чакалнята. Покланям се, казвам на висок глас двете си имена, както прави оня чичко, който пред ...
  901  19 
Магьосник ли си, мистър Бредбърѝ,
как Лятото в бутилка ще затвориш?
За твоя еликсир добри пари
се готвят да платят, дочух аз, хората.
Не зная от глухарчета ли е, ...
  972  11  42 
На кон едва ли мога да се метна,
висок е, аз съм ниска като Санчо.
И стъпката ми хич не е балетна.
С магарето ще стигна твойто ранчо.
Чорапи пак различни съм обула, ...
  792  11  21 
На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.
Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.
Не задавай въпроси в критичен секунден развой,
а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.
Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък. ...
  565  17 
Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насушний са чести. ...
  485  12 
Толкова думи за майките казахме вече,
че избелява на накита лавров езикът.
Има и други. Не съм ни пророк, ни предтеча.
Гледаме само към образа, с който сме свикнали.
Черният срещнем ли - сбират се наръч пътеки, ...
  411  12 
Свиркам си. Здравите зъби строши
в мойта уста битието.
Учат ме: Никога то не греши,
сам си подритваш късмета.
Да, късметлия съм, вярвам си аз – ...
  625  17 
Пак ще ми пѝшете неизвинено отсъствие,
в оня бележник, който сам Господ разписва.
Плаче небето, сълзѝте плътта му разкъсват.
То като лудо над немите гробове плисва.
Вятърът брули сърцето - дървото черешово, ...
  514  23 
Слънцето алено – руж тюркоазен сред здрача –
свети с искрящи куплети, усмихнато в мен.
Тази вечерница ми е съперница, знаци
прави да легна в леглото след юнския ден.
Свири в съня ми щурец и разсънва се мрака, ...
  362 
Пътеките астрално е преплела
съдбата ви в една и съща дата.
На хвърлей място после сте живели
с играчките на детството в ръката.
От снимката, приличащи на кукли, ...
  967  12 
Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти - двата угаснали въглена - ...
  709  16 
Дали сте осъзнали вий приживе
каква благочестива дан сте дали
на българите? Как умът от сиво
е разцъфтял след буквите скрижали?
Един живот човешки не достига ...
  842  17 
Дървено конче подарък ми купи
дядо. (Така го обичам!)
Аз го харесах, но се и нацупих –
исках да може да тича.
То ме люлее по бебешки само. ...
  783  27 
Винаги съм изпитвала страх от дълбоки води, както и да погледна надолу отвисоко. Може би не съм била достатъчно любопитна да потърся и видя живота на морското дъно или да си представя как изглежда света от птичи поглед. Такава съм си - страхлива до степен, която в някои ситуации ме кара да се чувств ...
  1547  20 
Цопна въпросът ми в грешната кал –
търсеше нови човеци,
с оня добряк, който бе ни създал,
но ни отказал вечност.
Временноживият е егоист, ...
  1070  15 
"Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!"*
Велик завет, като награда!
Не го забравяй ти, недей!
Богат е на четмо и пѝсмо ...
  1139  43 
Момиче съм, на пет и половина,
почти до кръста стигам аз на батко.
Все още ходя в детската градина,
а брат ми кара камиона с татко.
Не искат да ме вземат, че съм малка ...
  1387  34 
Тя в сърцата заключени,
розов сън не живяла,
бе за чувства неслучени
щедро обич ни дала.
Днес мълчат въпросителни – ...
  530  12 
"Най-страшното неравенство е между
имената на нещата и самите неща. Смисълът
на думите започва да се изсулва, като бобените
зърна от изсъхналата шушулка."
Георги Господинов ...
  397  15 
Ръцете ми замесват козунак,
за Тебе сладък хляб аз, Боже, правя.
Повтарям си молитвата, но пак
пред страх човек до мен се е изправил.
Яйцата на надеждата са в мен ...
  952  14 
Ако беше надеждата куче,
със сърцето си щях да я храня,
до деня, в който тя ме научи
как пътеката вярна да хвана.
Че на лов за напразни надежди ...
  456  12 
Дори да не искам и палци да стискам,
пак петък тринайсти е тук.
Пред мен се изправя, какво да го правя,
освен да игаем напук.
Играта известна е мамещо лесна – ...
  613  20 
Днес трябваше да бърза, защото я чакаше доста недовършена работа от вчера. Не обичаше да отлага нищо за следващия ден, но желанието непременно да довърши жилетката на дъщеря си беше изместило всичко друго. Най-важното за нея сега си оставаше изпращането на малкото ѝ момиче, което заминаваше на лагер ...
  1075  17 
Ти учеше всички да бъдем човеколюбиви,
за грешните хора живот-изкупление даде.
Нагледах се вече мъжете как братя убиват.
Земята се гърчи, задавена в сълзи, и страда.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...
  953 
Не зная колко бури съм посяла,
аз мислех, че съм вятър благ по нрав.
След упрек твой повярвах, че си прав
и с молив чер щрихирах всичко бяло.
Небето в миг попи чернилка страшна, ...
  379  13 
Косите на нощта ли побеляха,
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите ...
  1005  16 
Широко съм три мъжки педи само.
Прегърнати, на мене спяхте нощем.
Възглавница бе неговото рамо
и за мечти намирах място – още!
Аз виждах как завивката обгръща ...
  1164  15 
Не вярвах, че сама ще трябва, сине,
на рожбата си гроба да копая.
Над мен небето чаках да се срине,
защо смъртта повика теб - не зная...
И татко ти, и брат ти с дни се бият, ...
  507  21 
Предложения
: ??:??