radiola
176 резултата
Останаха ми някакви криле
да полетя над себе си, над смога...
И уж летя, а дишам със хриле
и да позная този свят не мога!
Не съм уверена дали съм птица, ...
да полетя над себе си, над смога...
И уж летя, а дишам със хриле
и да позная този свят не мога!
Не съм уверена дали съм птица, ...
708
17
Дали защото всичко си отива
са мислите ни странно боси?
Във кошницата на нощта изстиват
недоизречените ни въпроси...
И няма вече никакви гнезда, ...
са мислите ни странно боси?
Във кошницата на нощта изстиват
недоизречените ни въпроси...
И няма вече никакви гнезда, ...
714
15
Не е вярно, че има забрава.
Отпечатъци, сенки, следи –
в музея на душата ти остават
да напомнят за всяко "преди".
Не е вярно, че има сбогуване! ...
Отпечатъци, сенки, следи –
в музея на душата ти остават
да напомнят за всяко "преди".
Не е вярно, че има сбогуване! ...
727
19
Страхувам се от тихия си страх...
От магистралите на мисълта,
от знаците, които не видях,
от вятъра, разяждан от солта.
От скоростта на листопада, ...
От магистралите на мисълта,
от знаците, които не видях,
от вятъра, разяждан от солта.
От скоростта на листопада, ...
733
11
Тя е тази, която оплете
във съня ти въже до Луната...
Тя е лошото, есенно цвете,
оцеляло напук на сланата...
Тя е камъкът, който престава ...
във съня ти въже до Луната...
Тя е лошото, есенно цвете,
оцеляло напук на сланата...
Тя е камъкът, който престава ...
823
24
На отиване всичко е хубаво
и пътеките светят в зелено,
и каквото е нощем сънувано,
е наяве съвсем позволено...
На отиване всичко е трепетно, ...
и пътеките светят в зелено,
и каквото е нощем сънувано,
е наяве съвсем позволено...
На отиване всичко е трепетно, ...
917
28
(Последното нещо, което виждали осъдените на смърт, екзекутирани на площад Сан Марко, е бил именно часовникът на Раниери)
Площадът Сан Марко. Тълпата,
която е някак безлика...
Търся знаците на съдбата –
точно днес, точно тук ме повика. ...
Площадът Сан Марко. Тълпата,
която е някак безлика...
Търся знаците на съдбата –
точно днес, точно тук ме повика. ...
672
11
Просто пак заваля... Непременно
във дъжда ще се скрия до утре.
Аз сама се раних – преднамерено
и наказах най–бялото утро.
Просто пак заваля... И засвети ...
във дъжда ще се скрия до утре.
Аз сама се раних – преднамерено
и наказах най–бялото утро.
Просто пак заваля... И засвети ...
861
17
Време за раждане... Време за смърт...
През дъха ни животът изтича,
но да дишат тревите няма да спрат,
само трябва някой да ги обича!
Време за обич – танцувам в полята ...
През дъха ни животът изтича,
но да дишат тревите няма да спрат,
само трябва някой да ги обича!
Време за обич – танцувам в полята ...
867
20
Ден трети. Тишината е остров,
сред море от неказани думи.
Без дъга, пролетта е въпросна
и безцветна, и просто безумна!
Някой всичкия цвят ми открадна, ...
сред море от неказани думи.
Без дъга, пролетта е въпросна
и безцветна, и просто безумна!
Някой всичкия цвят ми открадна, ...
776
2
18
Вчера бях гладко, заоблено камъче
на брега на реката сънлива...
Вчера бях кротко, мъждукащо пламъче
със душа на светулка свенлива...
Бях във нивата зряла пшеница, ...
на брега на реката сънлива...
Вчера бях кротко, мъждукащо пламъче
със душа на светулка свенлива...
Бях във нивата зряла пшеница, ...
1208
26
Всичко е минало. Какво ми остава?
Нежна пръст във парченце земя,
мимолетна любов и дълга забрава...
Цяла вечност ще бъда сама.
Погледни ме отгоре! Кажи, че ме чакаш ...
Нежна пръст във парченце земя,
мимолетна любов и дълга забрава...
Цяла вечност ще бъда сама.
Погледни ме отгоре! Кажи, че ме чакаш ...
756
17
Защото пясъците са засипали
тъгуващи за лято водорасли...
Защото гларуси, от студ пресипнали,
мълчат над дюни непораснали...
Защото във черупки са заключени ...
тъгуващи за лято водорасли...
Защото гларуси, от студ пресипнали,
мълчат над дюни непораснали...
Защото във черупки са заключени ...
802
25
Някой ден ще са пълни очите ми
с олеандри разцъфнали, с люляци...
И ще пеят небрежно в ушите ми
ветровете по старите улици...
Някой ден ще е време за връщане, ...
с олеандри разцъфнали, с люляци...
И ще пеят небрежно в ушите ми
ветровете по старите улици...
Някой ден ще е време за връщане, ...
734
21
Нямам нужда да бъда светица!
Не желая да бъда олтар,
за да палят пред мене свещици –
нямам нужда от този товар...
Аз съм грешна, но винаги исках ...
Не желая да бъда олтар,
за да палят пред мене свещици –
нямам нужда от този товар...
Аз съм грешна, но винаги исках ...
678
13
Полусенки, получувства в полунощ...
Една любов, разполовена с нож.
Полуизгрев, полуслънце в полуден –
едната част за теб, една за мен.
Полузалез, полумъка в полумрак, ...
Една любов, разполовена с нож.
Полуизгрев, полуслънце в полуден –
едната част за теб, една за мен.
Полузалез, полумъка в полумрак, ...
837
23
В тази нощ огледална, не говори!
Всички думи навярно са грешни.
Толкова много дотук преброих –
вчерашни, утрешни, днешни...
Разпъвах ги на кръст. И ги разстрелвах ...
Всички думи навярно са грешни.
Толкова много дотук преброих –
вчерашни, утрешни, днешни...
Разпъвах ги на кръст. И ги разстрелвах ...
734
10
Да се загубя остави ме...
По стъпките ми да натрупа сняг
и в тази моя невъзможна зима
да се кача на някой заминаващ влак.
Че ми омръзна да съм делва, ...
По стъпките ми да натрупа сняг
и в тази моя невъзможна зима
да се кача на някой заминаващ влак.
Че ми омръзна да съм делва, ...
813
19
Наистина, какво безмълвие
настъпило би, ако можем
да облечем във думи онова –
неуловимото, незримо нещо,
с което лягаме в пръстта ...
настъпило би, ако можем
да облечем във думи онова –
неуловимото, незримо нещо,
с което лягаме в пръстта ...
675
11
Насрещни фарове. Мракът боли.
По шосето премазани спомени.
Километри тъга. Защо позволи
от Рая да бъдем прогонени?
Бягат тъмни дървета. Вали. ...
По шосето премазани спомени.
Километри тъга. Защо позволи
от Рая да бъдем прогонени?
Бягат тъмни дървета. Вали. ...
855
12
Ти казваш, Времето не е виновно...
Аз казвам – да, виновно е и още как!
Защо мълча, когато правех мойте грешки?
И тичах като луда през лозята
да стигна нечий хоризонт... не моя... ...
Аз казвам – да, виновно е и още как!
Защо мълча, когато правех мойте грешки?
И тичах като луда през лозята
да стигна нечий хоризонт... не моя... ...
649
7
Аз зная, има дни, в които
се чувствам сива, необичана
и болката, зад смях прикрита
е тиха, само нощем сричана...
Но трябва леко да докосна ...
се чувствам сива, необичана
и болката, зад смях прикрита
е тиха, само нощем сричана...
Но трябва леко да докосна ...
773
12
Д–р Иванов изтръска чадъра си, сви го внимателно в калъфчето и се запъти към вътрешността на ресторанта.Седна на любимата си маса до прозореца и поръча както обикновено 100 г водка "Смирноф" с доматен сок. Това овехтяло питие пиеше от тридесет години и може да се каже,ч е само заради него зареждаха ...
1022
13
Понякога, когато те обичам,
реката в мене помътнява
и виждам как дълбокото пресича
една жена... и нежно полудява...
Върви в дълбокото и не поглежда ...
реката в мене помътнява
и виждам как дълбокото пресича
една жена... и нежно полудява...
Върви в дълбокото и не поглежда ...
720
10
Бродим с тебе по тъмни пътеки
и неистово търсим пролуки!
И прегърнал е изгрева всеки,
но все още сме много неуки...
Думи, думи отронени в шепоти, ...
и неистово търсим пролуки!
И прегърнал е изгрева всеки,
но все още сме много неуки...
Думи, думи отронени в шепоти, ...
670
10
Пак се връщам,
връщам се там,
откъдето съм тръгнала...
Беше трудно да тръгна –
сто години живях в самота... ...
връщам се там,
откъдето съм тръгнала...
Беше трудно да тръгна –
сто години живях в самота... ...
491
4
В очите ми разцъфват хризантеми,
напук на всичките мъгли –
те пишат собствените си поеми,
а мене странно ме боли...
Че вече е сезон, от който няма ...
напук на всичките мъгли –
те пишат собствените си поеми,
а мене странно ме боли...
Че вече е сезон, от който няма ...
879
24
Аз чаках тези неминуеми мъгли
да изпълзят от облачните си постели
и да се кротнат в тъмните ъгли
на мислите ми – тягостни недели...
И те дойдоха, вмъкнаха се тихо, ...
да изпълзят от облачните си постели
и да се кротнат в тъмните ъгли
на мислите ми – тягостни недели...
И те дойдоха, вмъкнаха се тихо, ...
867
16
Ще ти дам този залез назаем,
(аз имам залези в излишък)
да го носиш дълбоко в очите си,
та когато се влюбиш в безкрая,
да си знаеш, че има и край... ...
(аз имам залези в излишък)
да го носиш дълбоко в очите си,
та когато се влюбиш в безкрая,
да си знаеш, че има и край... ...
755
14
На една приятелка
Пепел след огън – угаснала страст,
колко банално – стени между нас!
Камък до камък – стих неразбран,
или' откровено – розов роман... ...
Пепел след огън – угаснала страст,
колко банално – стени между нас!
Камък до камък – стих неразбран,
или' откровено – розов роман... ...
841
20
Отпивам чашата си ментов чай,
а слънцето на хълма ляга,
потапям се във моя собствен рай,
умората ми някъде избяга...
... където времето в един сезон е спряло – ...
а слънцето на хълма ляга,
потапям се във моя собствен рай,
умората ми някъде избяга...
... където времето в един сезон е спряло – ...
697
7
Да чакам ли на онзи кръстопът,
където се събира ятото?
Да тръгна ли със птиците на път
подир смеха и мириса на лятото?
Или да спра на моя кръстопът, ...
където се събира ятото?
Да тръгна ли със птиците на път
подир смеха и мириса на лятото?
Или да спра на моя кръстопът, ...
843
21
Постелих на любимия легло,
макар девойка да не съм отдавна...
Престорих се на птица и с крило
усмивката ти галих бавно...
И въпреки че вятърът обрули ...
макар девойка да не съм отдавна...
Престорих се на птица и с крило
усмивката ти галих бавно...
И въпреки че вятърът обрули ...
1120
17
Мечтая за несбъднатите мигове –
несрещнати, разминати, неслучени
и никога неразпечатаните пликове –
изпратени, но неполучени...
Миг от танго – неизтанцувано ...
несрещнати, разминати, неслучени
и никога неразпечатаните пликове –
изпратени, но неполучени...
Миг от танго – неизтанцувано ...
837
13
От мъртвите, от празните очи
на изоставените селски къщи
ме сграбчи нещо и ме разболя...
Неназовима, тъмна мъка
прокрадна се от сухото дере ...
на изоставените селски къщи
ме сграбчи нещо и ме разболя...
Неназовима, тъмна мъка
прокрадна се от сухото дере ...
817
11
Световете ми бавно се сриваха –
до основи, до очертания...
Снегове милостиво зариваха
многоцветните мои желания.
Презимувай при мен, моя бяла, ...
до основи, до очертания...
Снегове милостиво зариваха
многоцветните мои желания.
Презимувай при мен, моя бяла, ...
679
15
На хълма, под стария орех седим.
Като някакви весели свраки
задъхано бъбрим и смеем се...
Чупим орехи с кафяви пръсти,
а устните набъбват до тръпчивост... ...
Като някакви весели свраки
задъхано бъбрим и смеем се...
Чупим орехи с кафяви пръсти,
а устните набъбват до тръпчивост... ...
756
10
Запретнах ръкави по първи петли,
меся хляб в тази утрин прозрачна...
Любовта ми се стича по пръстите...
И тестото пораства – добро и голямо...
То е меко и топло – ...
меся хляб в тази утрин прозрачна...
Любовта ми се стича по пръстите...
И тестото пораства – добро и голямо...
То е меко и топло – ...
624
17
Следобедът нарами си въздишките
и бавно по пътеката на мравките
към хоризонта тръгна...
Превърна се в лилава точка...
И след като пчелите се прибраха в кошерите ...
и бавно по пътеката на мравките
към хоризонта тръгна...
Превърна се в лилава точка...
И след като пчелите се прибраха в кошерите ...
925
21
Старите улици в стария град
спят прималели от жаркия ден,
в сенките броди спомен познат
и до дома ми спира смутен...
Тук, под прозореца имаше пейка ...
спят прималели от жаркия ден,
в сенките броди спомен познат
и до дома ми спира смутен...
Тук, под прозореца имаше пейка ...
840
24
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
