RainaVakova
431 резултата
Крило на прилеп. Кожа на змия...
На гарван нокът и конци червени...
Магия кротка ще ти заплета
и след живота да живееш с мене.
Вода мълчана. Образ във вода. ...
  753  17 
Като феникси без препинателни,
минзухари – под път и над път.
Колко дълго летях на крилата ти?
Отеснял от любов е светът.
Обещай ми да върнеш сюжетите ...
  1197  25 
Безбройни дълги вечности,
напрегната и сложна,
разделящо студена
бе сухата ми кожа.
От светлото боли ме. ...
  652  13 
И какво като лягам рано
или по никое време,
и не паля свещи в храма,
а се моля на Бога в мене?
Танцувам с триста дяволи ...
  519  16 
"ще различиш очите ми сини
и на черно-бялата снимка
и в умората на нощта
и в невъзможността магията да се случи
и зад аромата на черното кафе ...
  671 
Той е всички мъже и по мъжки мълчи,
но когато говори – говори...
Хвърлят маски в очите му всички жени,
а пък той до една ги разголва...
--- ...
  468  15 
Кажи, наистина ли съществува,
от плът и кръв
или е хаос от мечти
и цветни сънища,
които те страхуват от теб самия? ...
  909  11 
Не помнете кога е боляло!
Бяла кърпа е само смъртта
и не питайте колко побрала,
в тъпи болки пулсира плътта...
а дълбоко, навътре дълбае ...
  3440  23  38 
Съвпадне ли луната със безсъние,
гнездото ни със кукувича прежда,
инатът ти със липсата на думи
и с ъгълче в извитата ми вежда...
Съвпадне ли сънят на светлината ...
  581  13 
Тази есенна пролет е толкова дишаща,
че разсънва копринени празници
за измрелите мои раковини и скришно
проговорили миди с удавници.
От зелените листи летящи килимчета ...
  398 
Търси ме в лабиринта на страстта!
Сърцето ми е закалена перла.
Не всичко е въпрос на суета,
на пек и мраз, и на дебели нерви.
Аз имам сила от задънен път ...
  1588  12  25 
Поети до поета – дал е Господ
и мъдрост, дето тежко да въздиша.
Разкрият ли законите му прости,
животът с чаша вино ще ги плисне.
И се напива първи точно оня, ...
  894  11  18 
И заваля, внезапно заваля.
С почукване нахално по перваза
небето като болест натежа,
усмивките на взора да накаже.
Не виждаш нищо – плътна пелена. ...
  538  12 
Следят ме езера
с отворени очи.
Небето е заключено.
Не мога да се скрия.
Изтриваме прозорците. ...
  381 
Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди, ...
  430 
Утрото е стих с много имена
и накланя везните към чудо.
В стъклата на мансардите се смеят
зрънцата светлина за птици.
Пораснаха оградите от чувства. ...
  309 
Сладостта е на гроздове,
пука зърна и се стича
по кули от карти.
В чуждата приказка
краят търпи ли надежда? ...
  463 
Тълпата ми засяда из очите
за дълго и не мога да избягам.
Сърцето пада някъде в петите
и ехото на сянката го стяга.
Но птицата, поробила умората, ...
  416  10 
Под светлото на лунния чадър
играят във очите ни звездици.
Светът е със октава по добър.
Сега не бива нищо да ме питаш.
Сега не може златната везна ...
  669  11 
Градини с вкус на захарен памук.
Цветя подкожни в медоносен облак.
Дали е грешно, че осъмват тук
палитрите ми с много производни.
Рисувам слънце и рисувам дъжд. ...
  448 
Живеем между телефони счупени
и ехото не може да е вярно.
Големите ни белези ни учат,
че болките са строги господари.
Че блусовете на море и вятър ...
  400 
Пътеки като дъх неповторими
и даже няма крачка път назад.
Останали с различен пулс и име,
мигове човешка суета…
Изречените думи са без връщане. ...
  419 
Всяка есен върви по слани и по зъбери,
и не пази боички, и слънце за после.
Между бавни реки като луда забързва,
безазщитна такава и мокра до кости.
Ще обрули листа и бездомните стихове ...
  387 
Като усетиш,
че не мога да тека,
дишай дълбоко
и ме вържи за бреговете
на всичките ни спомени. ...
  620 
Измислих си всичко и смъртта на паяка,
ухажващ първите червени лалета,
и вързаните с белезници пътни влакове,
и липсата на възраст при поетите.
Измислих си вечност в няколко страници ...
  456 
Измислици са празните очи.
Биноклите - ненужно любопитство.
Със песа черен залъка делим,
а вярата ни е самотен скитник.
Измислици са думите за дъжд. ...
  538 
Вече е ясно, че съм ти някаква.
Присъствието бърза да живее,
но сянката на смелите ми макове
събира вятър, после го пилее.
Ще те събудя, даже да си буден. ...
  830 
Нашият дом няма
врата за връщане,
затова не затръшвай
за дълго думите,
нито удавяй призраците ...
  590  11 
Сама съм озверяла тишина,
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива тежкото винò. ...
  588 
Мастилото не ми спести страстта
да раждам и безверие, и вяра.
Размазано по белите листа,
петна от чувства сякаш че оставя.
Нагазвам в есен. Бялата вода ...
  747 
Разменям шепа истини за чаша вино. Затваря залезът последната врата.
И да мълчиш, и да говориш, не е имало сълзи от клончета на плачеща върба.
Това са просто капчици за жадни птици. Разменям свободата си за стръкче обич.
Прикриват се под снежно-бяла риза най-вечните ми татуси на некролози.
Разменям ...
  851  10 
Предложения
: ??:??