Роби
511 резултата
Един към друг вървяхме с тебе опипом
с товара на преглътнати горчилки...
Налучкваха сърцата ни посоката
на делника в ръждивата мътилка...
Когато се докоснаха ръцете ни ...
  707  14 
По случай Студентския празник
Мога ли днес да забравя
оня малък студентски таван?...
Спомени живи разравям,
младостта ми наднича оттам. ...
  808  15 
Във къщата ни днес цари затишие.
Как странно е... такава тишина!...
Не съм навикнал. Пиша чет`ристишия.
Дали ще сетиш чувство за вина?
От миналата нощ не пазя спомени, ...
  1233  11  18 
Не е възможно!... Туй не може!...
Какъв ти славей посред зима?...
Готов съм да се обзаложа,
че някаква шегичка има!...
Дърветата са побелели ...
  1360  14  21 
Започва чуден ден! Да пееш просто!
Събуждат ме с целувки и закусвам.
Довечера поканили сме гости.
Голям купон от сутринта предчувствам.
На паркинга – колата ми обрана! ...
  1559  15 
Рояк врабчета шумно се боричкат
и страстно спорят за парче от кифла.
И всяко дърпа вкусната коричка -
нараства свадата, а не затихва.
Увлечени във лютата си битка, ...
  887  10  15 
Днес във парка както тичах,
неусетно заваля.
А насреща ми момиче
неочаквано ме спря.
Елегантна и красива, ...
  935  16 
Когато връщам се нощес,
тя, милата, ме чака!
Не казва: „Закъсня и днес!...”,
не кряка като сврака.
Не пили ми, че съм пиян ...
  1395  13 
Когато ме потиска тишината
и утрото безкрайно е далече,
със образи насищам тъмнината
и стаята ми не е празна вече.
Рисувам смях на влюбено момиче, ...
  1697  18  22 
( монолог на един съпруг)
Ще ви призная нещо много важно:
от скоро време чувам гласове...
Не знам дали тревожа се напразно,
илù пък е от водката-менте? ...
  1552  13 
Осъдих миналото си без жалост,
за грешките дълбоко съжалих.
Това, което се е преживяло
не се побира във единствен стих...
Без право на помилване присъда! ...
  1502  14  24 
Разпъваме любимия като Христос.
Не спираме, когато ни помоли!
От упор стреляме въпрос подир въпрос,
не чуваме дори какво говори...
Най-лесно ни е да посочим него с пръст ...
  837  13  17 
Дали достатъчно любов ти давам?...
На тебе е обречен всеки Божи ден.
И всяка сутрин с радост осъзнавам -
светът красив е, щом си ти до мен.
Кой може да измери свойте чувства? ...
  1906  16  16 
„Що за странна птица пък е тоя?”
блещят се в трамвая оня ден,
щото съм отстъпил стола, моя,
бабичка да седне вместо мен.
Не, че аз измислям нова мода. ...
  881  20 
На Анджелина много ми приличаш,
особено във сънища дълбоки.
Дали е `щото още те обичам,
или на мозъка - шега жестока?
Но сутрин ме спохождат и въпроси, ...
  1062  22 
- Какъвто си глухар, да ме прощаваш,
за музика рецензии как пишеш?
И как във занаята се оправяш,
дали професионално не издишаш?
- Недъгът ми, любезни, не е болка... ...
  1015 
Бе лято, а във мен валеше сняг...
Помолих го: „Недей, ще я погубиш!”
Не спря!... Валеше и валеше пак!...
Последната надежда се изгуби...
Попарените от студа цветя ...
  775 
Бяла гълъбица в утринния час
каца на перваза и отварям аз.
Слагам й трошици, сипвам й зрънца -
мойта хубавица тропка със крачка.
Идва всяка сутрин - само в ранен час, ...
  787  17 
„Омръзна ми!!... На гръб ли да те нося?!...
Какво ме зяпаш като смахнат?...
Но казвам ти, ще го реша въпроса –
от утре вече ще се махна!...”
Вратата се затвори подир нея, ...
  1011  13  22 
Туй, че ме напусна подло,
аз отдавна ти простих.
Зная, че сега е модно,
даже стих ти посветих.
Да ти кажа честно - липсваш ...
  1044  17 
Дъждът докосва ме със хладни длани
тъгата от лицето да изтрие...
Но тя в душата ми ще си остане,
макар и зад усмивка да я крия...
На пръсти в миналото ще пристъпвам ...
  917  11  15 
1 ноември Ден на народните будители
Епископът умираше.
А вън, зад стените на манастира, денят се раждаше слънчев и ведър сред птичи гласове. Първите лъчи докосваха върховете на дърветата и нито лист не трепваше, сякаш, за да не смути милувката на слънцето.
Старецът не виждаше това, но знаеше, че е т ...
  828 
След полунощ се връщам снощи
от извънредна мъжка спявка.
А моята ме среща още
на прага със плакат „Оставка!”
Бе, викам, сигурно сънувам, ...
  900  16 
Роден съм, знам, заради тебе,
любов да бъда в твоя ден,
в живота ти да съм потребен,
да дишаш въздуха чрез мен!
Нарекох те светулка в мрака, ...
  1784  22  23 
За миналото се размислих вчера –
ей тъй, докато вдигах ципа...
Каква по-точна дума да намеря?...
Сърцето, клетото, почти изхлипа...
Били ли са онези бурни нощи, ...
  1302  11  22 
На моменти отчайвам се просто
и замлъквам за дълго смутен -
нито музата идва на гости,
нито виждам поета във мен!
И безсмислено драскам по листа, ...
  1125  16  22 
На гроба на баща ми - ето,
че житен клас стъбло люлее...
Зрънца донесох от полето –
от равнината край Егея...
В надгробната могила сложих ...
  839  10  22 
Забила нокти в мойто рамо,
оставяш ме в нощта без дъх...
Безпаметен, се моля само
веднό да стигнем оня връх,
при който болката е сладост - ...
  1820  12  23 
1 октомври - Ден на поезията в България
Обречен цял живот да бъдеш воин -
самотен страж в полето на честта,
защитник на обществени устои,
певец възторжен и на любовта, ...
  1086  17 
Много трудно достига се тя -
като връх над гнездата орлови!...
Брули вятър, вилнее в нощта,
и поставя препятствия нови...
Дни катерих в жестокия пек, ...
  758  12 
Поетът Щърков просто хлътна
по поетесата Мимозия...
Любовно хапче сякаш глътна
и бе на косъм от експлозия...
Обичаше я лудо, страстно ...
  1601  21 
Очите ти –
невинно сини!
Очи на ангел и дете.
Отворих им душата си
и оцветиха в синьо ...
  1027  14 
С хиляда волта електричество
е въздухът наситен днеска.
Съпруг аз - средностатистически,
нещата пак съм ги оплескал!...
Накриво у дома се гледаме, ...
  914  16 
Написах стих и легнах... Нека втаса!...
Прочетох сутринта... Изпаднах в стрес!
Тоз дявол в мен така и не миряса!
И що за глупост писал съм нощес?...
Стихът, да си призная, всичко има - ...
  1096  12  17 
По тялото ти алчно плъзват поглед
компания подпийнали мъже...
И имаш чувството, че си на оглед
за рядко и възбуждащо мезе...
Преглъщат по изваяните форми - ...
  1723  10  16 
Представителен мъж съм ужким –
със пост, осанка, златни очила,
а на огнището ме пращаш с чушки,
че зимата на прага ни била!...
И почва се една жестока битка ...
  1367  14  35 
Е зикът ми мазоли хвана вече
Д а уверявам колко съм почтен.
И зчерпах думите от моя речник,
Н о все така съмняваш се във мен.
П одлагаш ме на кофти изненади, ...
  1064  14 
Вървяха старците един до друг -
прекрасна, достолепна двойка!
Тя - миловидна дама, той - съпруг
със поглед строг, с военна стойка.
Внимателно я водеше мъжът, ...
  1190  12  17 
( Терзанията на един паркетен лъв - посветено)
А беше време – викаха ми „Лорда”...
Наперен, лъскав, строен бонвиван!
Да, беше време...Вече съм зад борда.
Какво съм днес – самият аз не знам! ...
  1328  15 
В очите й долавях лека скука...
Син облак дим над нея се изви...
Разчетох: „К`во ли правя с тебе тука?!...”
Досада на лицето се яви...
И трябваше да предприема нещо, ...
  1127  16 
Предложения
: ??:??