Siada
12 резултата
Мило мое дневниче,
Отдавна не сме се срещали. Ах, какво странно изречение! Та как ли ще се срещнем... говоря си с тефтер, чудесно... Няма значение, отплеснах се.
За пръв път от много време насам стоя така пред лист хартия. Не го очаквах, но явно съм отвикнала и дори не знам как да започна. Помниш ли ...
Отдавна не сме се срещали. Ах, какво странно изречение! Та как ли ще се срещнем... говоря си с тефтер, чудесно... Няма значение, отплеснах се.
За пръв път от много време насам стоя така пред лист хартия. Не го очаквах, но явно съм отвикнала и дори не знам как да започна. Помниш ли ...
795
2
Всичко продължи само миг, макар да не ми се стори така. До преди миг бях на границата между живота и смъртта и сега не знаех от коя страна се намирам.
Когато отворих очи, не можах да проумея гледката около себе си. Онзи кратък момент остана запечатан завинаги в съзнанието ми.
Кръв, много кръв, покри ...
Когато отворих очи, не можах да проумея гледката около себе си. Онзи кратък момент остана запечатан завинаги в съзнанието ми.
Кръв, много кръв, покри ...
876
Събудих се, когато колата спря. Качихме се в апартамента на Мишо и той ми показа стаята ми. Влязох вътре, хвърлих чантата на земята и застанах до прозореца. Мишо ми говореше нещо. Звучеше някак далечно... Чувах гласа, но не и думите му. След малко се чу звук от затваряне на врата. Не помръднах. Глед ...
1001
1
За приятел
Мразя деня, в който те срещнах. Не, не ме слушай. Така говоря сега, после... после ще е друго. Ако го нямаше този ден нямаше да преживея тези прекрасни лета, просто нямаше да е същото. И въпреки това го мразя, защото той неминуемо води до Днес. А аз не искам да става Днес, защото с Днес л ...
Мразя деня, в който те срещнах. Не, не ме слушай. Така говоря сега, после... после ще е друго. Ако го нямаше този ден нямаше да преживея тези прекрасни лета, просто нямаше да е същото. И въпреки това го мразя, защото той неминуемо води до Днес. А аз не искам да става Днес, защото с Днес л ...
1035
1
1
“Белият таван отразяваше светлината от луминисцентните лампи. Отдъхнах си. Онова бе само кошмар, просто бях сънувала. И все пак нещо не беше на ред. Това не беше моята стая, а и болката в ръката ми напомни за себе си.
- Най-после се събуди!- обади се приятелски глас.
- Къде съм?- промърморих.
- В бо ...
- Най-после се събуди!- обади се приятелски глас.
- Къде съм?- промърморих.
- В бо ...
966
1
“Цялата картина бе толкова странна, че ми се струваше напълно нереална. По средата на стаята стоеше някакъв мъж. Целият бе облечен в черно, а на главата си имаше шапка, чиято козирка закриваше част от лицето му. Стоеше напълно неподвижно, загледан в нещо пред него и държеше на каишка някакво странно ...
865
1
След намирането на тайното хранилище имах много работа. То беше пълно с древни книги, които само аз разбирах и трябваше да ги преведа.
Ема ми помагаше с превода и преписите и покрай това бе научила част от езика.
Една вечер тя стоеше в хранилището и четеше един от най-старите дневници. Беше късно, т ...
Ема ми помагаше с превода и преписите и покрай това бе научила част от езика.
Една вечер тя стоеше в хранилището и четеше един от най-старите дневници. Беше късно, т ...
1059
Стоях така, потънала в мислите си, объркана от това ново откритие. Така се бях вглъбила в себе си, че не бях разбрала кога старицата е заговорила. Откъснах се от тези мисли и насочих вниманието си към Пола. Бях пропуснала началото на разказа, но нищо. Заслушах се в гласа ù.
- ... дойде да ме вземе и ...
- ... дойде да ме вземе и ...
848
1
Събуди се преди изгрева. Пак не бе могла да спи.
Стана и отиде до кухнята. На хладилника имаше бележка от майка ù. Пишеше ù, че ù се е наложило да тръгне спешно и че вечерта ще закъснее. “Нищо ново под слънцето!“ помисли си тя. Хвърли небрежно бележката на плота и се зае да си прави кафе.
Напоследък ...
Стана и отиде до кухнята. На хладилника имаше бележка от майка ù. Пишеше ù, че ù се е наложило да тръгне спешно и че вечерта ще закъснее. “Нищо ново под слънцето!“ помисли си тя. Хвърли небрежно бележката на плота и се зае да си прави кафе.
Напоследък ...
1025
2
Пронизителният звук на алармата изпълни стаята. Протегнах се, без да се обръщам, ударих будилника на нощното шкафче и той заглъхна. Останах загледана в нищото за миг, а после дописах решението.
Шест сутринта в студен зимен ден. Слънцето още не е изгряло, а повечето хора се протягат в завивките си и ...
Шест сутринта в студен зимен ден. Слънцето още не е изгряло, а повечето хора се протягат в завивките си и ...
1149
3
Старицата (втора част)
Това, че бе забелязала моето внимание, ме стресна и притесни. Как, по дяволите, ме разкри? Това си бе един малък провал, поредния за деня.
Когато старицата ме погледная се усмихна леко.
- Добре, може би не точни като теб. Може би ти си добро момиче... - явно бе отдала гримасат ...
Това, че бе забелязала моето внимание, ме стресна и притесни. Как, по дяволите, ме разкри? Това си бе един малък провал, поредния за деня.
Когато старицата ме погледная се усмихна леко.
- Добре, може би не точни като теб. Може би ти си добро момиче... - явно бе отдала гримасат ...
1181
3
Първа глава
Старицата
“Аз не винаги съм била такава, не. Дори и да не ти се вярва, някога аз бях като теб...“
Това бяха първите ù думи, когато се запознахме. Коя е тя ли? Това ще разберете скоро. А коя съм аз? Това няма значение, защото това не е моята история, това е история зя един живот. Но нека ...
Старицата
“Аз не винаги съм била такава, не. Дори и да не ти се вярва, някога аз бях като теб...“
Това бяха първите ù думи, когато се запознахме. Коя е тя ли? Това ще разберете скоро. А коя съм аз? Това няма значение, защото това не е моята история, това е история зя един живот. Но нека ...
1335
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
