valiordanov
1 830 резултата
Сънят ми като черен гарван отлетя.
Очите ми - запалени звезди.
Аз, лежащ, завит със тишина,
съм жаден за любов и за мечти.
...
  643 
Все във нещо забърква ни
този грапав живот
и превръща ни в смърфове -
беден малък народ.
Зад панелите замъци, ...
  721 
Две панделки в косата ти лудуват,
две трепкащи от вятъра крила
и ангелска усмивката ти плува
по детски непорочна. Без вина.
...
  705 
Момчето не познаваше греха.
Момичето се молеше
очите да се впият в нежната му плът
и да се плъзнат със целувка страстна
към дългите бедра и към гърдите... ...
  663 
Узаконили мъдростта в гората
(ще кажа под сурдинка, че е лъвска)
парата да отива при парата,
а бедните да ходят да се блъскат.
Това била на тигрите мечтата, ...
  783 
Едно дете заклаха във квартала.
Сиренен вой разкъса с рев нощта.
Трагедията-бе за филми стара.
Невинното ще легне във пръстта.
На майката душата ще издъхва ...
  597 
Поетите се раждат без бодли
и голи след живота си умират.
В душите им пороен дъжд вали
и бурите в душите им не спират.
Поетите живеят в собствен свят, ...
  701  12 
  675  11 
Очите на луната са червени
и не от плач - от липса на звезди.
А моите очи са потопени
в гърдите ти - естествени луни,
...
  747  15 
Страх ме е -
от глухотата на славея,
от топлината на зимата,
от мълчанието на мъртвите,
страхувам се от безпътици. ...
  714 
Животните нямат нужда от любов,
за да бъдат изядени.
Приятелите нямат нужда от вяра,
за да бъдат предадени.
Истината няма нужда от преданост, ...
  731 
„Не заспивай!” – ми шепне луната
и преди да посипе звездите,
се измива добре в светлината-
преродила и в мене мечтите.
„Не заспивай светът е за двама…”- ...
  627 
днес майка ми има рожден ден
посвещавам и го с много обич
Един живот не ще ми стигне мамо,
каквото заслужаваш да ти дам!
Кой би откупил майчиното рамо, ...
  2085  15 
Няма да те викам - глас не ми остана.
Няма да те моля - молят се страхливци.
Няма да те гоня - ще оставиш рана.
Няма да те спирам - просто няма, няма.
...
  1148  10 
Моят свят е бадемов,
моят свят е мечта,
моят свят е природа,
моят свят е река...
Невидян, несънуван и стремглаво живян, ...
  939 
ЛИСТЪТ Е СУХ КАТО ДЕВИЧИ УСТНИ,
МАСТИЛОТО РИСУВА МИСЪЛТА,
КОЯТО НЕ ПОПИВА, А СЕ ЧУВСТВА
И КАТО ЕК - РАЗНАСЯ ЛЮБОВТА.
...
  805 
В стаята огнището догаря,
в мене се разпалва любовта.
Нежен шепот тайничко отваря -
неотключвана - вратата на страстта.
Впити от наслада устни влажни, ...
  1067  13 
  913  12 
На всички пораснали
и непораснали деца
Бъди дете!
Каквото виждам те сега!
Не настоявай да пораснеш. ...
  2312  10 
В спомена си виждам как дете
из пепелта по улиците слиза
с ожулени ръце и колене
и вързана на кръста тънка риза.
...
  651 
На сцената завесата трепти,
вълнува се от погледите живи.
Блестящи пеперудени очи
целуват я, и жадно я попиват.
...
  750 
Вият като опело сирени,
въздухът сгъстен е от тъга.
Душите ни са сгърчени, ранени,
щом засмърди отново на война.
...
  584 
Пиша стихове за какво ли не,
вплитам спомени, късам заблуди,
пия вино, бия се със мъже,
разкопчавам с поглед дамските блузи.
Стискам чашите с двете си ръце, ...
  767 
Гълъбът се спусна към земята,
чувстваше живота се изплъзваше,
умаляваха безпоривно крилата,
погледа изстиваше, замръзваше...
Някой се опита да го хване, ...
  677 
Бих се качил на върха, откъдето се късат звезди.
Бих ти поръчал луна за яка - на палтото ти от копнежи.
Бих те облял до петите с аромат от мечти.
И повярвай ми, това не са моментни брътвежи!!!
...
  731 
Тази жълта тъмнина,
дето се е вкопчила в мен
и вади спомените ми кадър по кадър
като филмова лента...
Този прилив, ...
  857 
Къде отлитна, волно мое детство?
При моя син защо не долетиш?
Спокойствието, казват, е наследство -
тревогите защо не му спестиш?
От малък ли ще трябва да преглъща ...
  801 
Когато тръгнах да те търся в приказка,
се преоблякох като просяк.
Нали принцесите за скитници се женят?

Не срещнах змей, със който да се сбия. ...
  745 
Помъчих се да извикам,
но не можах.
Потъна гласът ми във
времето.
Едно ръмжене ...
  575 
Греби, лодкарю, ти срещу водата,
не спирай, труден поход си поел,
добре че сам си тръгнал за нататък,
докрай преследвай светлата си цел.
Талази тъмни са ти вечно бреме, ...
  871  12 
Каква красива пожълтяла снимка,
от времето на твойта младост.
Какви очи! Каква усмивка!
Във погледа ти има много радост.
Косата ти е чак до раменете, ...
  1070 
Един художник още непризнат
рисуваше във своя дом картина,
рисуваше с един единствен цвят
една четирилистна детелина.
Но свърши се зелената боя ...
  1093  10 
Не се страхувам жив да ме оплачат,
страхувам се от думите фалшиви -
от тях се раждат моите палачи
и бавно ме изстискват и убиват.
Пред прага на смъртта изчезва болката, ...
  1002 
Нас ни свързва не само земята -
като устни пропукана, бледа,
от която се раждат житата
с класове за живот и победа.
Не и вятърът, който се смее, ...
  763 
Не съм ли като птица със бодли,
целуваща небето си - дъбрава.
От всеки мах с крилата да кърви,
а белегът във мене да остава.
Гнездото ми - преплетено въже, ...
  888  10 
Прекрасна бяла тишина...
Единствен вятърът шепти:
„Обичаш ли една жена,
обичан ще си също ти!”
...
  1000  11 
Хищен поглед в деколтето
и разпалва се пожар.
По-надолу нежно цвете
чака своят градинар.
...
  929 
Нека Бог да ме съди накрая -
може би аз все още греша,
нека целия грях опозная,
нека ада си сам избера.
Да науча какво е успеха ...
  866 
За петите ми вкопчена здраво,
все до мене със стъпките верни
се поти през горещото лято,
през студената зима трепери.
Неотлъчно след мен се извива ...
  704 
Дали луната всяка нощ ме гледа
през процепа на плътното перде
и силната любов я прави бледа
пред моя сън спокоен на дете?
Дали събира всяка нощ звездите ...
  718 
Предложения
: ??:??