Vedrin
212 резултата
Не се боя самотен да угасна
сред преспите на зимна самота.
Съдбата е по своему прекрасна,
дори и след последната черта.
Но даже - да речем, несправедлива - ...
сред преспите на зимна самота.
Съдбата е по своему прекрасна,
дори и след последната черта.
Но даже - да речем, несправедлива - ...
418
5
15
Помниш ли прастария мотив,
че светът е място за двамина?
Исках да съм шеметно щастлив...
Слънчев лъч над вишнева градина.
Бях номад, пустинник, бедуин. ...
че светът е място за двамина?
Исках да съм шеметно щастлив...
Слънчев лъч над вишнева градина.
Бях номад, пустинник, бедуин. ...
498
5
19
Изричай ме! Все още ме изричай!
Дори нощта да бъде без звезди.
А вятърът, от грижите разтичан,
да скърца в остарелите греди.
Дори светът, обръгнал без надежди, ...
Дори нощта да бъде без звезди.
А вятърът, от грижите разтичан,
да скърца в остарелите греди.
Дори светът, обръгнал без надежди, ...
609
4
14
Ще пристигне ли влакът в безконечния дъжд,
а пък ти да дочакаш тъй любимия мъж...
Този, който в мечтите, беше див ураган,
допреди неизпитан, досега неживян...
Ти си сетната гара. И по всичко личи - ...
а пък ти да дочакаш тъй любимия мъж...
Този, който в мечтите, беше див ураган,
допреди неизпитан, досега неживян...
Ти си сетната гара. И по всичко личи - ...
668
10
17
Здравей, чаровнико бездомен!
Не зная как си оцелял.
Защо приличаш ми на спомен
от твърде незавиден хал?
Мизерията ветровита ...
Не зная как си оцелял.
Защо приличаш ми на спомен
от твърде незавиден хал?
Мизерията ветровита ...
506
5
20
Изстинах... И в душата ми вали
снегът на орисията всевластна.
Жарта, която дъх не сподели,
затрупана под преспите угасна.
В нищожната просия претърпях ...
снегът на орисията всевластна.
Жарта, която дъх не сподели,
затрупана под преспите угасна.
В нищожната просия претърпях ...
641
15
18
Защо, не питай, в бъдното летя
и в нощите сърцето ми будува.
Съдба ми е навярно - да блестя
за оня, който пътя си пътува.
С една мечта и вяра за компас ...
и в нощите сърцето ми будува.
Съдба ми е навярно - да блестя
за оня, който пътя си пътува.
С една мечта и вяра за компас ...
430
5
11
(По случай 83 години от рождението му)
Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях. ...
Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях. ...
1368
6
13
Светът е в залез. Огнен като жар.
И хоризонтът - кървав като рана.
Преди да си отида - нека дар
да бъда... И такъв да си остана!
С последните си топлещи лъчи ...
И хоризонтът - кървав като рана.
Преди да си отида - нека дар
да бъда... И такъв да си остана!
С последните си топлещи лъчи ...
2434
17
30
На улицата с дребните сърца
отново свирят струни уморено.
В калъфа на цигулката - перца
от гълъби, накацали смирено.
Трепери вече вдигнатият лък. ...
отново свирят струни уморено.
В калъфа на цигулката - перца
от гълъби, накацали смирено.
Трепери вече вдигнатият лък. ...
911
7
27
Невидим ще те гоня през поляните,
където ме докосна със признание.
Във ручея ще хвърля прах от блянове -
да пиеш омагьосано мечтание.
На птиците ще дам да пеят стихове, ...
където ме докосна със признание.
Във ручея ще хвърля прах от блянове -
да пиеш омагьосано мечтание.
На птиците ще дам да пеят стихове, ...
496
4
8
Отлита времето... Отлита
подобно гларус над море.
А аз - в минута неоткрита
го моля да ме разбере.
Да спре за малко сред вълните. ...
подобно гларус над море.
А аз - в минута неоткрита
го моля да ме разбере.
Да спре за малко сред вълните. ...
588
2
16
На тази дата Левски се роди.
И много други - също са родени.
Но с летвата на Времето - Бъди! -
едва ли всички те са преброени.
Бъди Апостол, Знаме и Завет! - ...
И много други - също са родени.
Но с летвата на Времето - Бъди! -
едва ли всички те са преброени.
Бъди Апостол, Знаме и Завет! - ...
552
1
15
Само ти танцуваш с грация на лебед.
Път са ти звездите, а небето - хребет.
Слънчева се гмуркаш, лунна се усмихваш.
Изгревно тревожиш, залезно утихваш.
Само ти умееш да плетеш с лъчите. ...
Път са ти звездите, а небето - хребет.
Слънчева се гмуркаш, лунна се усмихваш.
Изгревно тревожиш, залезно утихваш.
Само ти умееш да плетеш с лъчите. ...
592
2
9
Скръбта си изплачи ми, Диоген!
Защо до днес човека не намери?
Издъхна ли божественият ген
в пръстта на неизбежните химери?
Все още ли със факлата в ръка ...
Защо до днес човека не намери?
Издъхна ли божественият ген
в пръстта на неизбежните химери?
Все още ли със факлата в ръка ...
523
8
Душа... Като градина в необят.
Видя ли някой пъстрите ти клони?
Въздъхна ли от твоя аромат,
когато цвят в сълзите ти се рони?
Не беше ли родена в самота ...
Видя ли някой пъстрите ти клони?
Въздъхна ли от твоя аромат,
когато цвят в сълзите ти се рони?
Не беше ли родена в самота ...
841
2
8
Дай ми приказка, тате, за сън.
Да заспа като къпан в кревата.
Ето, тъмно е вече отвън
и изгряла е нежна луната.
Сине, приказки вече не знам. ...
Да заспа като къпан в кревата.
Ето, тъмно е вече отвън
и изгряла е нежна луната.
Сине, приказки вече не знам. ...
505
5
Допушил сетната цигара,
(по-скоро - генералски фас)
заспива тихичко клошарят
във късния среднощен час.
Под задимените клепачи ...
(по-скоро - генералски фас)
заспива тихичко клошарят
във късния среднощен час.
Под задимените клепачи ...
634
1
12
Легенда ми прошепна раковина
за лунните лъчи на любовта.
История тъй чиста и невинна,
че в рими съм готов да я шептя.
Във стари времена било морето ...
за лунните лъчи на любовта.
История тъй чиста и невинна,
че в рими съм готов да я шептя.
Във стари времена било морето ...
836
1
15
Понякога от жаждата примирам.
Изпръхнал и до смърт обезводнен.
Със сетни сили думите намирам...
Ела до мен, Любов! Ела до мен!
Илюзиите... Те са само дюни. ...
Изпръхнал и до смърт обезводнен.
Със сетни сили думите намирам...
Ела до мен, Любов! Ела до мен!
Илюзиите... Те са само дюни. ...
658
8
Докоснаха се ореол и лира.
Прегърнаха се вечност и мечта.
Светецът се въздигна над Всемира.
Поетът - зазвъня от красота.
Светецът изговори се във притчи. ...
Прегърнаха се вечност и мечта.
Светецът се въздигна над Всемира.
Поетът - зазвъня от красота.
Светецът изговори се във притчи. ...
493
12
Понякога съм твоят нощен блян.
Един делфин, към бъдното заплувал.
Душата ти - безбрежен океан,
все още като зов не просънувал.
От изгревите огнено трепти ...
Един делфин, към бъдното заплувал.
Душата ти - безбрежен океан,
все още като зов не просънувал.
От изгревите огнено трепти ...
490
1
10
Цигулково, дъхът ми те издиря
и в полъха те следва уловен.
Поне веднъж да мога да изсвиря
нощта, която ти превърна в ден...
Цигулково, сърцето ми те врича. ...
и в полъха те следва уловен.
Поне веднъж да мога да изсвиря
нощта, която ти превърна в ден...
Цигулково, сърцето ми те врича. ...
1158
8
Претършувай, любов, паметта ми -
стари страници в сбръчкан тефтер.
Намери всички чудни балсами,
и пътеки към твоя безмер.
Аз не мога назад да те върна, ...
стари страници в сбръчкан тефтер.
Намери всички чудни балсами,
и пътеки към твоя безмер.
Аз не мога назад да те върна, ...
738
2
7
Мога в мисъл и глас да сгреша,
но от древните мъдрост ме учи.
Във парите ви няма душа.
Само дух, който съвести смуче.
От сърцата ви гледа Нерон. ...
но от древните мъдрост ме учи.
Във парите ви няма душа.
Само дух, който съвести смуче.
От сърцата ви гледа Нерон. ...
410
1
7
Дали от възрастта си остарях
или дете душата ми остана?
Не помня миг с безгрижния си смях
през болките от всяка нова рана.
Натрупах своя бурен летопис ...
или дете душата ми остана?
Не помня миг с безгрижния си смях
през болките от всяка нова рана.
Натрупах своя бурен летопис ...
546
8
Покори ме красиво предание.
Стара притча за чудна река.
Тя лекувала в миг изтерзания,
щом сърцето наплиска с ръка.
Там зараствали рани отворени. ...
Стара притча за чудна река.
Тя лекувала в миг изтерзания,
щом сърцето наплиска с ръка.
Там зараствали рани отворени. ...
635
12
По брулените хълмове на залеза
в дуел се срещат силни ветрове.
Сковано от невидима парализа
над тях мълчи изстрадало небе.
И в мълниите бляскави на сблъсъка ...
в дуел се срещат силни ветрове.
Сковано от невидима парализа
над тях мълчи изстрадало небе.
И в мълниите бляскави на сблъсъка ...
738
17
Мълчи, когато шумен и себичен,
светът въздига своя Вавилон,
а гнусният, от червеи привличан,
преследва мимолетния си трон.
Реки от кръв за него ще проточи ...
светът въздига своя Вавилон,
а гнусният, от червеи привличан,
преследва мимолетния си трон.
Реки от кръв за него ще проточи ...
427
8
(разговор с българската аристокрация)
Аз, госпожо, не съм от елита!
Нямам ценз и добри маниери.
По бунища душата ми скита
и се храни с каквото намери. ...
Аз, госпожо, не съм от елита!
Нямам ценз и добри маниери.
По бунища душата ми скита
и се храни с каквото намери. ...
511
1
11
Прегръщай всички мои ветрове,
които ме разнищват като хали.
Бял жерав отсред тях ще те зове
да помниш колко много сме си дали.
Реките ми изпивай с тиха жар, ...
които ме разнищват като хали.
Бял жерав отсред тях ще те зове
да помниш колко много сме си дали.
Реките ми изпивай с тиха жар, ...
612
1
12
Прошептяха замлъкнали пориви
и светът размечтан заискри.
Дивна песен от ангелски хорове
дух невидим над нас сътвори.
Бели лотоси с нежност погалени ...
и светът размечтан заискри.
Дивна песен от ангелски хорове
дух невидим над нас сътвори.
Бели лотоси с нежност погалени ...
511
1
5
Глухарче ли са моите мечти,
когато с твоя дъх се разпилеят?
Ще може ли една да полети
в очите ти - очите ми да сгреят?
И в ромола от нежност - дъждовит, ...
когато с твоя дъх се разпилеят?
Ще може ли една да полети
в очите ти - очите ми да сгреят?
И в ромола от нежност - дъждовит, ...
1994
3
12
Аз съм вятърът, който те връща
в незабравени стари лета.
Там, където кирпичена къща
се е сгушила в пъстри цветя.
И лозницата с крехки ластуни ...
в незабравени стари лета.
Там, където кирпичена къща
се е сгушила в пъстри цветя.
И лозницата с крехки ластуни ...
532
14
Конче мое! В трепети събудено!
Светлия ми порив утоли!
Вече те възсядам, изумрудено,
в утрото, при първите петли.
Пак летим към изгрева, двамината. ...
Светлия ми порив утоли!
Вече те възсядам, изумрудено,
в утрото, при първите петли.
Пак летим към изгрева, двамината. ...
616
17
Мили приятели от Откровения!
Честит ви празник на славянската писменост!
Език свещен на моите деди*!
Бъди ни ти от въглена мастило!
Докосне ли хартия - да роди ...
Честит ви празник на славянската писменост!
Език свещен на моите деди*!
Бъди ни ти от въглена мастило!
Докосне ли хартия - да роди ...
586
1
5
Напоследък не искам да пиша.
От перото отвръщам се ням.
Липсва въздухът, който да дишам,
а светът е задръстен от срам.
Нови ценности - стара клоака. ...
От перото отвръщам се ням.
Липсва въздухът, който да дишам,
а светът е задръстен от срам.
Нови ценности - стара клоака. ...
538
6
Като шепа море ме гребни.
Раковинен - лика ти да пия.
Да те галя с горещи вълни
и в света ти да бъда стихия.
Моят дъх е горчиво-солен. ...
Раковинен - лика ти да пия.
Да те галя с горещи вълни
и в света ти да бъда стихия.
Моят дъх е горчиво-солен. ...
675
4
7
Не се страхувам с Теб да се разпъна,
дори презрян и хули преживял.
Тежа ли като камък - ще потъна
на дъното от скърби и печал.
Каквото Си ми писал - ще се случи! ...
дори презрян и хули преживял.
Тежа ли като камък - ще потъна
на дъното от скърби и печал.
Каквото Си ми писал - ще се случи! ...
661
7
Цъфнала роза сред макове алени.
Ти си ми чудото в свят нечудат.
Прося те в моите мисли разпалени
длани протегнал от порив възлят.
Нощем заричам те - бъдно сънувана. ...
Ти си ми чудото в свят нечудат.
Прося те в моите мисли разпалени
длани протегнал от порив възлят.
Нощем заричам те - бъдно сънувана. ...
977
7
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
