yotovava
2 707 резултата
  734 
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЗАЛЕЗА
Дали килим ще разстеле –
от нежна, пухеста върбовка
и в розовото й шалте
ще ливне перестият облак, ...
  370 
  1059  13 
  711 
ЦЕНАТА НА САМОТНИТЕ МИНУТИ
Желанията ми са прости –
не съм мечтала за пари.
Обичам да ми идват гости
и да беседвам до зори. ...
  821 
ТОЛКОВА ДА ТЕ ОБИЧАМ, СВЯТ!
Щурче в ухото на луната
изронва тихички брътвежи
и тънки бримчици премята
паякът в сребристи мрежи. ...
  1045 
ПИСМО, НАПИСАНО ПОД ЛУННА СВЕТЛИНА
На много тържества не съм била.
Пропуснала съм доста панихиди.
Не е победно копие игла,
с която ших покров – за да си ида. ...
  425  12 
ВИК ОТ ИЗПОВЕДАЛНЯТА
В ума ми вие гладен единак
и с дрипав шал луната е повита.
От първите зори до късен мрак
кънтят безспир в душата ми копита. ...
  387 
  1004  13 
ХАПЧЕ ЗА СВЕТЛИНА
Как жадна бях за синева
на есенна неделна утрин
с дъх на гора и на трева –
без телефони и компютри, ...
  308 
Написах ти писмо на лист от кестен
и в локвите го пуснах – да те търси.
Не помня друга тъй красива есен.
Макар че те изгубих. И е късно.
Броя на дните сиви неспокоя, ...
  1305 
ДВЕ ДАТИ ОТ КАЛЕНДАРА
В кое пространство крие се покоят?
Аз в ни едно до днес не ти гостувах.
Прилъгвах се, че може да съм твоя.
Събирам в стих ранените си букви. ...
  324 
ВЕЗМО ВЪРХУ ОТРОНЕН ЛИСТ
Не съм изчела всички ръкописи
на есенната брезова гора.
Дъждът я милваше – безкрай улисан
в любовната си ласкава игра. ...
  394 
САМОТНА ДРАКА В НОЕМВРИЙСКА УГАР
Кажете как се става лицемер?
Омръзна ми да бъда трън в очите
и хляба си да чупя – сух и чер.
Познавате ли някой – да го питам. ...
  398 
  780  13 
  442 
  767 
  850  10 
Съшивам си небе – да бъде дом
на птици, изоставени от ято,
което – отлетяло мълчешком,
отмъкнало е спомена за лято.
Смехът навярно ме отдалечи ...
  1006  10 
МОЛЕБЕН ЗА СВЕТЛИНАТА
Някъде през тишината – в корените и пръстта,
с неразумното ми лято слънчогледът ли изтля?
Ронеха се безнадеждни черни, клисави сълзи.
А по хълма – неизбежна, зимната мъгла пълзи. ...
  288 
ЕСЕНЕН ЦИГУЛАР НА ЗДРАЧАВАНЕ
Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват – ярки.
Витрините с разбитите стъкла
са приютили чашки и угарки. ...
  301 
  819 
Поредният септември е отминал
и утолил е дългата ми жажда.
Аз нежните му тишини обичам –
през зимата не исках да се раждам.
Намирам смисъла да съм покоят. ...
  402 
  1012 
  1327 
ЕСЕННА РАВНОСМЕТКА
Започвам рани да броя –
такъв сезон е есента ми.
Там, дето никнеха цветя –
пожар е минал вчера рано. ...
  458 
Денят се свъси изведнъж.
Какво разсърди го – не зная.
И запърпори ситен дъжд,
преля във скромната ми стая.
Объркана, сред локва кал ...
  822  17 
Понякога, когато съм сама,
а чашата ми с чай – отдавна празна,
чета дъждовни призрачни писма –
които някой отдалеч ми праща.
До днес не знам – дали пиян поет, ...
  486  16  25 
СТАНДАРТ НА СОЦИАЛНА ОБЩНОСТ
Удобството да бъдеш предвидим
обслужна често нечии стремежи.
Надиплили ефирни струйки дим,
по мен полепват хвърлените мрежи. ...
  350  11 
БЕЛИ МИСЛИ В ТЪМНА НОЩ
Това, което тук си взел,
къде си мислиш, че го носиш?
Отвъд вселенския предел
по-беден си – дори от просяк. ...
  344 
Превръщам ли се в купчинка пирони –
кой крив, а кой ръждясал или прав?
Приятели и врагове прогоних
с неотстъпчивия си сприхав нрав.
Забивах знамена за дълги писти ...
  614  10  20 
ПИТКА ОТ БИЛКИ И ПЕПЕЛ
Смиряват ме щурците и нощта –
реша ли да пожаля за живота –
за всички непостигнати неща,
за стихове и неизпети ноти. ...
  1271 
ЧАША ЧАЙ ОТ ТИШИНА
За другия сега да помълчим –
той тръгна си внезапно вчера
и още струйчица цигарен дим
над пепелника му трепери. ...
  318 
РЕКВИЕМ ЗА ДЪЛГОТО МЪЛЧАНИЕ
Далеч от суета и от разруха,
забравила на болката гласа,
копнея всеки миг да ми се случат
до днес несбъднатите чудеса. ...
  307 
КОШНИЧКА ОТ РЕПЕЙ
Имам тъмни и светли периоди.
(Не обичам да бъда на тъмно).
Всяка скръб – ако можех в зародиш,
на мига и без жал ще изтръгна. ...
  624  14 
  709  11 
ЗАБРАВАТА Е БЯЛА – КАТО СНЯГ
Удавих се във твоите очи...
Спасена ли съм – или просто ничия?
Научих – трудно, че не се мълчи,
когато за последно се обича. ...
  368 
ЯНУАРСКА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Красиво пада вечерта –
зад храсти вятърът се свива,
в постеля с дъбови листа
куп жълъдчета спят щастливи. ...
  362 
СВИДЕТЕЛЯТ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ДЕН
Клепалото на черквата замлъкна,
сърцето на камбаната се спука.
И питам се – Защо ли тук замръкнах –
в безименна и неизвестна пустош? ...
  359 
ПО СЧУПЕНАТА КРИВА НА ЗАЛЕЗА
Косят стрелките полудели
на август лудата трева.
Това, което ни разделя,
събира ли ни след това? ...
  321 
Предложения
: ??:??