yotovava
2 645 резултата
1324
2
СЛЪНЦА В ГРАДИНАТА НА ГОСПОД
Сред мека макова постеля
от ситно юнско кадифе
и светлосиня безпределност –
със дъх на риган и кафе, ...
Сред мека макова постеля
от ситно юнско кадифе
и светлосиня безпределност –
със дъх на риган и кафе, ...
403
4
11
Защо ли пътят ми да продължава –
пред мен и тишината ръси пепел?
Безсмислени са суета и слава,
щом всичко избледнява постепенно.
Животът ми – като във нямо кино, ...
пред мен и тишината ръси пепел?
Безсмислени са суета и слава,
щом всичко избледнява постепенно.
Животът ми – като във нямо кино, ...
475
6
13
910
7
15
1199
5
12
694
8
15
587
1
5
РИСУВАНЕ НА НЕБЕСНИТЕ ОЧИ
Кой ли слезе да те учи
докъде с любов се стига?
Аз те следвам като куче,
красотата те въздига. ...
Кой ли слезе да те учи
докъде с любов се стига?
Аз те следвам като куче,
красотата те въздига. ...
738
2
6
ТИШИНА В ПОДНОЖИЕТО НА ОКТОМВРИ
За някои неща е вече твърде късно,
на други – няма да им дойде ред.
Пчелицата едва ли ще възкръсне
в бурканчето с кристализирал мед. ...
За някои неща е вече твърде късно,
на други – няма да им дойде ред.
Пчелицата едва ли ще възкръсне
в бурканчето с кристализирал мед. ...
364
6
8
664
2
3
1323
3
6
БЕЗ РЕСТО
На изток светлината се разбрида.
Блажени спят световните поети.
В дъха на водорасли и на миди
тълкувам тишините на морето. ...
На изток светлината се разбрида.
Блажени спят световните поети.
В дъха на водорасли и на миди
тълкувам тишините на морето. ...
597
6
11
ПИСМА ОТ ЗАПУСТЯЛА КЪЩА
Тук мъртвите не идват за вечеря.
А живите припряно си отиват.
Един отрязък, колкото постеля,
деня е разчертал на нощ и изгрев. ...
Тук мъртвите не идват за вечеря.
А живите припряно си отиват.
Един отрязък, колкото постеля,
деня е разчертал на нощ и изгрев. ...
396
14
11
775
3
12
1349
2
3
ПОСЛЕДНИЯТ АКОРД ОТ НЕДОПЯТА ПЕСЕН
Аз всичко вече ви разказах
и песните си ви изпях –
за радост, обич и омраза,
за прошка, истина и грях. ...
Аз всичко вече ви разказах
и песните си ви изпях –
за радост, обич и омраза,
за прошка, истина и грях. ...
513
6
16
855
2
7
ФОТОН ИЗ НЕЧИЯ ДОБРА ВСЕЛЕНА
Щом гроздовете с есен се изпълнят
и сладост из стърнищата прелее,
ще поседя край залеза на хълма,
преди да е застъргал суховеят. ...
Щом гроздовете с есен се изпълнят
и сладост из стърнищата прелее,
ще поседя край залеза на хълма,
преди да е застъргал суховеят. ...
280
Усещане за бряг е всяка мисъл,
която ме предпазва да не сбъркам,
че някой странен и пиян орисник
постлал ми е вълшебната си кърпа.
Заблудите опитвам да подмина, ...
която ме предпазва да не сбъркам,
че някой странен и пиян орисник
постлал ми е вълшебната си кърпа.
Заблудите опитвам да подмина, ...
406
1
1
...Най-ценният за мене миг –
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –
тържествен, пълен със възторг, ...
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –
тържествен, пълен със възторг, ...
270
1
2
ЗАПИСКИ ОТ ЛЕТЕН ДНЕВНИК
Танцувай с мен, преди да съмне –
ще бъда дъжд през пролетта,
иглика в туфите на хълма,
снежинка в мигла на нощта, ...
Танцувай с мен, преди да съмне –
ще бъда дъжд през пролетта,
иглика в туфите на хълма,
снежинка в мигла на нощта, ...
615
4
11
1556
6
10
Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...
491
10
18
ШЕПТЕЖ ПОД ЮДИНО ДЪРВО
Нежно говорѝ, среднощ е –
тишината е плашлива,
месецът звездите пощи
и към утрото отива. ...
Нежно говорѝ, среднощ е –
тишината е плашлива,
месецът звездите пощи
и към утрото отива. ...
366
7
6
841
4
15
СЪРЦЕ ПОД ВЪЛЧА КОЗИНА
Вълчицата скимтеше жалостиво.
Обгръща мрак зениците ѝ зрачни.
Ловец с куршум оловен я ужили.
И сили няма – даже да изплаче. ...
Вълчицата скимтеше жалостиво.
Обгръща мрак зениците ѝ зрачни.
Ловец с куршум оловен я ужили.
И сили няма – даже да изплаче. ...
1067
10
10
ДЪЖДОВЕН АПОСТРОФ
Така се изваля, че се продъни.
Душата ми притихва – парцалива.
Мълча. Тежи короната от тръни.
И юни равнодушен си отива. ...
Така се изваля, че се продъни.
Душата ми притихва – парцалива.
Мълча. Тежи короната от тръни.
И юни равнодушен си отива. ...
454
4
11
Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...
325
6
12
ЛЕКУВАНЕ НА ДУМИТЕ
През зимата небето е затвор
за често премълчаваните думи.
Напролет лисва като из ведро
трънливото преглъщано безумие. ...
През зимата небето е затвор
за често премълчаваните думи.
Напролет лисва като из ведро
трънливото преглъщано безумие. ...
358
2
2
СУБТИТРИ ЗА НЯМ ФИЛМ
Обичам всички тишини,
в които пролетта узрява –
замръзналия снегорин
и притаената дъбрава, ...
Обичам всички тишини,
в които пролетта узрява –
замръзналия снегорин
и притаената дъбрава, ...
576
13
14
466
6
10
1647
4
8
1035
1
3
ОЧИ НА СЪРНА В ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА
Ти защо си дошъл? Неразсънена още росата
в тънки нишки преде светлина в избуялата ръж
и гальовно – по майчински, шала си златен премята
връз тревите, разрошили с връхчета майския дъжд. ...
Ти защо си дошъл? Неразсънена още росата
в тънки нишки преде светлина в избуялата ръж
и гальовно – по майчински, шала си златен премята
връз тревите, разрошили с връхчета майския дъжд. ...
337
4
13
959
7
16
Злочеста бродих дълго в пущинака
и ровех се в душевните коптори.
Но ето че на столчето трикрако
поседнах да почина от умора.
И гледам залеза как е разбридал ...
и ровех се в душевните коптори.
Но ето че на столчето трикрако
поседнах да почина от умора.
И гледам залеза как е разбридал ...
593
4
14
612
1
6
ПОСЛЕДНИТЕ ТРОХИ ОТ ТВОЙТА ОБИЧ
Тръгни си с тишината на ноември,
облечен в шлифер от мъгливи думи.
Недей да се обръщаш за последно.
И с мен дори недей да се сбогуваш. ...
Тръгни си с тишината на ноември,
облечен в шлифер от мъгливи думи.
Недей да се обръщаш за последно.
И с мен дори недей да се сбогуваш. ...
272
5
15
Защо за простите наглед неща
по-сложно става някак напоследък –
след здрач да прекося сама нощта
и на ръба на нищото да седна,
да дишам кротко мрака дъжделив, ...
по-сложно става някак напоследък –
след здрач да прекося сама нощта
и на ръба на нищото да седна,
да дишам кротко мрака дъжделив, ...
378
7
9
897
2
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
