yotovava
2 626 резултата
...Най-ценният за мене миг –
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –
тържествен, пълен със възторг, ...
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –
тържествен, пълен със възторг, ...
252
1
2
ЗАПИСКИ ОТ ЛЕТЕН ДНЕВНИК
Танцувай с мен, преди да съмне –
ще бъда дъжд през пролетта,
иглика в туфите на хълма,
снежинка в мигла на нощта, ...
Танцувай с мен, преди да съмне –
ще бъда дъжд през пролетта,
иглика в туфите на хълма,
снежинка в мигла на нощта, ...
588
4
11
1499
6
10
Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...
472
10
18
ШЕПТЕЖ ПОД ЮДИНО ДЪРВО
Нежно говорѝ, среднощ е –
тишината е плашлива,
месецът звездите пощи
и към утрото отива. ...
Нежно говорѝ, среднощ е –
тишината е плашлива,
месецът звездите пощи
и към утрото отива. ...
341
7
6
798
4
15
СЪРЦЕ ПОД ВЪЛЧА КОЗИНА
Вълчицата скимтеше жалостиво.
Обгръща мрак зениците ѝ зрачни.
Ловец с куршум оловен я ужили.
И сили няма – даже да изплаче. ...
Вълчицата скимтеше жалостиво.
Обгръща мрак зениците ѝ зрачни.
Ловец с куршум оловен я ужили.
И сили няма – даже да изплаче. ...
1013
10
10
ДЪЖДОВЕН АПОСТРОФ
Така се изваля, че се продъни.
Душата ми притихва – парцалива.
Мълча. Тежи короната от тръни.
И юни равнодушен си отива. ...
Така се изваля, че се продъни.
Душата ми притихва – парцалива.
Мълча. Тежи короната от тръни.
И юни равнодушен си отива. ...
430
4
11
Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...
299
6
12
ЛЕКУВАНЕ НА ДУМИТЕ
През зимата небето е затвор
за често премълчаваните думи.
Напролет лисва като из ведро
трънливото преглъщано безумие. ...
През зимата небето е затвор
за често премълчаваните думи.
Напролет лисва като из ведро
трънливото преглъщано безумие. ...
331
2
2
СУБТИТРИ ЗА НЯМ ФИЛМ
Обичам всички тишини,
в които пролетта узрява –
замръзналия снегорин
и притаената дъбрава, ...
Обичам всички тишини,
в които пролетта узрява –
замръзналия снегорин
и притаената дъбрава, ...
553
13
14
441
6
10
1596
4
8
995
1
3
ОЧИ НА СЪРНА В ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА
Ти защо си дошъл? Неразсънена още росата
в тънки нишки преде светлина в избуялата ръж
и гальовно – по майчински, шала си златен премята
връз тревите, разрошили с връхчета майския дъжд. ...
Ти защо си дошъл? Неразсънена още росата
в тънки нишки преде светлина в избуялата ръж
и гальовно – по майчински, шала си златен премята
връз тревите, разрошили с връхчета майския дъжд. ...
313
4
13
923
7
16
Злочеста бродих дълго в пущинака
и ровех се в душевните коптори.
Но ето че на столчето трикрако
поседнах да почина от умора.
И гледам залеза как е разбридал ...
и ровех се в душевните коптори.
Но ето че на столчето трикрако
поседнах да почина от умора.
И гледам залеза как е разбридал ...
570
4
14
571
1
6
ПОСЛЕДНИТЕ ТРОХИ ОТ ТВОЙТА ОБИЧ
Тръгни си с тишината на ноември,
облечен в шлифер от мъгливи думи.
Недей да се обръщаш за последно.
И с мен дори недей да се сбогуваш. ...
Тръгни си с тишината на ноември,
облечен в шлифер от мъгливи думи.
Недей да се обръщаш за последно.
И с мен дори недей да се сбогуваш. ...
255
5
15
Защо за простите наглед неща
по-сложно става някак напоследък –
след здрач да прекося сама нощта
и на ръба на нищото да седна,
да дишам кротко мрака дъжделив, ...
по-сложно става някак напоследък –
след здрач да прекося сама нощта
и на ръба на нищото да седна,
да дишам кротко мрака дъжделив, ...
360
7
9
865
2
18
НАПИСАНО С ПЕРО ОТ ФЕНИКС
Достатъчно е хляб и сол да имам в своята къщурка,
в люлещия се ракитен стол да чакам залеза мъждукащ,
да вярвам, че нощта благни и раните ми ще превърже,
че идат по-щастливи дни – до ромола на някой бързей, ...
Достатъчно е хляб и сол да имам в своята къщурка,
в люлещия се ракитен стол да чакам залеза мъждукащ,
да вярвам, че нощта благни и раните ми ще превърже,
че идат по-щастливи дни – до ромола на някой бързей, ...
211
8
12
Дъждовна бях. Поляна с дива ружа.
сред скута си зелен ме приюти.
С копнежа някому да бъда нужна
събирах дълго светлия си стих.
Косачите ли бяха закъснели, ...
сред скута си зелен ме приюти.
С копнежа някому да бъда нужна
събирах дълго светлия си стих.
Косачите ли бяха закъснели, ...
210
2
6
ТРИ ОКТАВИ НА РАЗДЯЛАТА
Добре е да си тръгнеш много бързо.
Сбогуването нищо не променя.
Не искам на изпращане да зъзна –
за плач едва ли ще остане време. ...
Добре е да си тръгнеш много бързо.
Сбогуването нищо не променя.
Не искам на изпращане да зъзна –
за плач едва ли ще остане време. ...
357
5
9
Посоката не значи път,
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът,
дори и утре да ме няма.
Случаен гост съм и за миг ...
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът,
дори и утре да ме няма.
Случаен гост съм и за миг ...
501
10
12
НОКЪТ ОТ ГЛУХАРЧЕ
Отиваш си. Без теб светът
ще продължи да съществува.
Вземи си хляб и сол за път.
И никога не ме сънувай. ...
Отиваш си. Без теб светът
ще продължи да съществува.
Вземи си хляб и сол за път.
И никога не ме сънувай. ...
705
6
6
Животът вече преваля.
Платих си всичко – без остатък,
за гняв, за обич и провал...
Щом жънеш бури – сял си вятър.
След залеза – пламтяща дреб, ...
Платих си всичко – без остатък,
за гняв, за обич и провал...
Щом жънеш бури – сял си вятър.
След залеза – пламтяща дреб, ...
405
5
11
1383
9
14
Откъснеш ли последния нюанс
от юлската дъга на хоризонта,
отнел си ми единствения шанс
с безумните си страсти да се боря.
Вървя след теб като квартално псе ...
от юлската дъга на хоризонта,
отнел си ми единствения шанс
с безумните си страсти да се боря.
Вървя след теб като квартално псе ...
801
2
5
Аз бях ли тук, или не бях?
Снегът пристигна неочакван
и шепа мрачен клисав смях
разпръсна върху булеварда.
До бяло може да боли, ...
Снегът пристигна неочакван
и шепа мрачен клисав смях
разпръсна върху булеварда.
До бяло може да боли, ...
352
2
8
851
1
7
СЛИЗАНЕ НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
Ще рукне нова светлина...
О, как обичам светлината!
Димящи облачни ру̀на
мъгливи чергила отмятат. ...
Ще рукне нова светлина...
О, как обичам светлината!
Димящи облачни ру̀на
мъгливи чергила отмятат. ...
261
3
8
ПРОЛЕТНО ПОЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА
Аз вече отговор не търся.
Намеря ли го – и какво?
Ти дълго рови с кални пръсти
в глъбта на моята любов. ...
Аз вече отговор не търся.
Намеря ли го – и какво?
Ти дълго рови с кални пръсти
в глъбта на моята любов. ...
1002
3
16
951
1
1407
1
Когато пролетта проплаче
в проскубания листопад,
реката губера му влачи
и няма връщане назад,
и времето се ниже бързо, ...
в проскубания листопад,
реката губера му влачи
и няма връщане назад,
и времето се ниже бързо, ...
661
11
15
1205
2
Наясно бях, че ще си идеш.
Защо бе този маскарад!
По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря!
Наля очите ми с олово, ...
Защо бе този маскарад!
По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря!
Наля очите ми с олово, ...
372
10
18
977
2
Не знам защо и как съм побеляла.
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен, ...
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен, ...
1096
12
26
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
