yotovava
2 645 резултата
НАПИСАНО С ПЕРО ОТ ФЕНИКС
Достатъчно е хляб и сол да имам в своята къщурка,
в люлещия се ракитен стол да чакам залеза мъждукащ,
да вярвам, че нощта благни и раните ми ще превърже,
че идат по-щастливи дни – до ромола на някой бързей, ...
  231  12 
Дъждовна бях. Поляна с дива ружа.
сред скута си зелен ме приюти.
С копнежа някому да бъда нужна
събирах дълго светлия си стих.
Косачите ли бяха закъснели, ...
  228 
ТРИ ОКТАВИ НА РАЗДЯЛАТА
Добре е да си тръгнеш много бързо.
Сбогуването нищо не променя.
Не искам на изпращане да зъзна –
за плач едва ли ще остане време. ...
  364 
Посоката не значи път,
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът,
дори и утре да ме няма.
Случаен гост съм и за миг ...
  542  10  12 
НОКЪТ ОТ ГЛУХАРЧЕ
Отиваш си. Без теб светът
ще продължи да съществува.
Вземи си хляб и сол за път.
И никога не ме сънувай. ...
  727 
Животът вече преваля.
Платих си всичко – без остатък,
за гняв, за обич и провал...
Щом жънеш бури – сял си вятър.
След залеза – пламтяща дреб, ...
  426  11 
  1418  14 
Откъснеш ли последния нюанс
от юлската дъга на хоризонта,
отнел си ми единствения шанс
с безумните си страсти да се боря.
Вървя след теб като квартално псе ...
  824 
Аз бях ли тук, или не бях?
Снегът пристигна неочакван
и шепа мрачен клисав смях
разпръсна върху булеварда.
До бяло може да боли, ...
  375 
  883 
СЛИЗАНЕ НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
Ще рукне нова светлина...
О, как обичам светлината!
Димящи облачни ру̀на
мъгливи чергила отмятат. ...
  283 
ПРОЛЕТНО ПОЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА
Аз вече отговор не търся.
Намеря ли го – и какво?
Ти дълго рови с кални пръсти
в глъбта на моята любов. ...
  1068  16 
  990 
  1459 
Когато пролетта проплаче
в проскубания листопад,
реката губера му влачи
и няма връщане назад,
и времето се ниже бързо, ...
  684  11  15 
  1270 
Наясно бях, че ще си идеш.
Защо бе този маскарад!
По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря!
Наля очите ми с олово, ...
  392  10  18 
  1021 
Не знам защо и как съм побеляла.
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен, ...
  1138  12  26 
СТИХОТВОРЕНИЕ ВЪРХУ ГЪРБА НА ЗДРАЧА
Неспокойна пчела, засияла в брокат,
подир облака перест жужи.
Залез – в сноп разпилян, над смълчания град,
хоризонта докрай нажежи. ...
  526  17 
КОПРИНЕНИТЕ НИШКИ НА ТЪГАТА
Не зная в колко тишини
ще побера последната си буря.
Подир вменените вини
душата ми е преорана угар. ...
  453  18 
ПРЕД ПОРТИТЕ НА РАЯ
Сбрах думички – като листа,
покапали подир сланица.
В косите ми скрежинки спят
и не отлитат – жадни птици. ...
  373  11 
  1689 
РАЗБОР НА МИНАЛАТА ЗИМА
Ръждясаха тополите отвчера.
Небето се разбрида в сива слама.
Покри се с пелена от мъх и пепел.
И залезът мъждукаше – без пламък. ...
  392  12 
ОБИКНОВЕНИ НЕЩА
И малко стига ми – да съм щастлива –
в изострения въздух сутрин рано
да заухае на кафе и кифли,
да ме погали с топли длани мама, ...
  383  16 
  1423 
  991 
  1381 
АНГЕЛИ БЕЗ ПЕНСИОННИ ВНОСКИ
Безформени и вече уморени,
надмогнали стремеж и суета,
те дремят пред екраните без време.
Но знам, че нощем никнат им крила. ...
  578  12 
  1060 
САМОТНА БРЕЗА В СКУТА НА ЗИМАТА
Все някога ще преболи.
Но дълго ще ми бъде тежко.
Ридът се губи сред мъгли
и съска вятърът насреща. ...
  449  11 
КРЪСТОПЪТНО ЗАТИШИЕ
Дошъл си и си тръгнал, без да знам.
Дъха ти аз защо ли не усетих?
Къде потегляш – непознат и сам –
по стръмни, неизбродени пътеки? ...
  428  11 
  662 
Защо си ме излъгал – не разбрах.
Аз – може би – повярвах от наивност.
От чувствата остана шепа прах,
полепнала по мръсните корнизи.
Студена като вчерашно кафе, ...
  713  10 
Безкрайни облачни пътеки
през невъзможни тишини!
Какво е есента без шепот,
без мокра охра и без дим?
Потъвам в топлите им бездни ...
  533  10 
  678 
  744 
Отиваш ли си? Времето дойде,
когато трябва да си кажем – Сбогом!
Поемаш сам, но знаеш ли къде?
Аз нищо повече да дам не мога.
Един от нас – без повод, замълча. ...
  844  14 
Акварел – кармин и охра,
се разлива по билата.
Листопадът пуска котва –
грейва в есенна позлата.
В паяжинки уловено, ...
  1219  22 
Невидим ли ще дойдеш пак,
когато спя – да ме целунеш?
Осъмва утрото във сняг,
попило нежността ти лунна.
Ти може би не си разбрал, ...
  880  13 
Предложения
: ??:??