Трябва ли да ни боли?
В живота нищо не е вечно. Както казвам в едно мое стихотворение "често случва се така: Хора своите пътища пресичат и, когато охладнее в тях страстта, те започват вътре в себе си да криволичат." Това неоспоримо е така. Хората се срещат, влюбват се и се разделят. И това си е в реда на нещата. Но когато се случва някой да си отиде от живота ти, без значение какво изпитваш към него, това предполага огромна промяна. Ако обаче обичаме този човек, който ни напуска, се чудя трябва ли да ни боли?
Не мога да отрека, че първото усещане, първичното, е болка. Една такава неописуема, рязка и искаш единствено да плачеш. Много. Цял ден, цяла седмица. Но сълзите не лекуват .. това съм го изпитала и знам.
След болката и плача обаче идва ред на преосмислянето. Прехвърляш в главата си спомените, които си съхранил, случките, които си преживял. Опитваш се доловиш от някъде позната миризма, искаш да усетиш същия допир... но са те напуснали вече. Самотно ти е и продължаваш да си мислиш к ...