1 420 резултата
ЗА БЕЗ(СМИСЛИЕТО) НА ЕДНО БРОЕНЕ
Едно, две, три, четири, ............... дванадесет! Йееее!
Тези викове огласят дворовете на всички училища, улици и ресторанти в страната през топлите майски вечери. Красиви, жизнени и енергични абитуриенти радват окото на минувачите и ги карат да си припомнят собств ...
  2300 
Що е то „романтика” и има ли тя място в съвременния свят
Есе от Анна Вакарелова
Думата „романтика” предизвиква у всеки човек различни представи. За едни тя е вечеря на свещи с любим човек, за други – красив морски или планински пейзаж с изгрев или залез. Повечето девойки пък изживяват романтиката ка ...
  5581 
Нашето мислене създава нашата реалност! Самоосъзнаването на това води до качествена промяна във възприемането на реалността. Вглеждайки се в околните, можем да видим и себе си. Осъзнавайки това ние разбираме, че сме Едно! Частици от Цялото, искрици от Огъня, капчици роса от Океана на Живота:)
Разбир ...
  2782 
Бъди благословена
Каква светица и блудница е мисълта ми! Как се провира през най-съвършените кътчета на душата ми, за да ги оскверни. Как мигновено събаря
устоите ми и се настанява безкрупулна и налагаща своите принципи. Принципите на моето второ Аз, което винаги си опитвам да заглуша, да го променя ...
  1487 
Някъде из хилядите страници в интернет ми попадна една мисъл, която ме плени: "Слабите имат мечти, силните ги превръщат в цели!". Така ли е наистина? Има ли полза от мечтите, които са неизменна част от живота ни, ако не ги превърнем в нещо, което непременно трябва да изпълним? И до колко ефективно б ...
  1280 
Всичко се случва толкова внезапно, докато осъзнаеш, вече правиш първата си крачка, посрещаш големия свят с широко отворените си детски очи, а той те обгръща като малко изгубено създание в един безкраен свят от много звезди. Някои излъчващи красота и блясък, а други са изпълнени с празнота и мрак.
- ...
  1348 
Изгрев от вода и усмивка
От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни... ...
  1237 
Стоя. Плача. Умирам всеки миг. Слънцето сутрин изгрява, но болката която се крие зад това слънце, онази пронизваща болка която не ти дава мира. Онази болка породена от един човек. Ако започна да описвам болката ще е твъде дълго за описване. Тя е онова чувство което всеки миг е в теб. Всеки който е д ...
  1298 
Събуждам се с мисълта за него. Не защото е толкова прекрасен, какъвто той всъщност е. Събуждам се с усещането за надвиснало нещастие, чувство, непонятно за човека, легнал до мен. И не толкова мисля за новопоявилата се ненужна депресия, колкото не спирам да се чудя как Той може да е толкова щастлив. ...
  1675 
Образите и организацията на моята вяра
Въпреки, че съм покръстен отдавна в храм Св. Николай Софийски, в София не бих казал, че съм изразено религиозен. От една страна причината за това е породения от комунистическия режим атеизъм в моите родители, а от друга моята неголяма заинтересованост. Спомням ...
  1261 
В милата ни родина лявото е дясно, а правилното - грешно. Само тук синьото е червено. Но най- страшното е, че и жълтото е червено, и зеленото, а пък самото червено жълтее... Единствените други цветове са сивият и черният. Единият е запазен за икономиката, другият за гробищата. Патриотите са турци, а ...
  1241 
Мило мое дете, не заспивай... още не. Чуй историята, която ще ти разкажа. Запази светлината в очите си още малко... само още малко и изслушай думите ми.
Мило мое дете, аз съм твоята майка. Аз съм твоята слаба и недостойна майка. Онази, която някога те люлееше във фантазна прегръдка. Тази, която вече ...
  1130 
Писалката се счупи.
Напълно непознато и неестествено усещане за невъзможността да обясниш.
Писалката дори се счупи. В ден на равносметка, в който нИкой не разбира... В който нЯкой не разбира. Една история за празни приказки, за празни листи. Една история за многоточия. Една история за знаци препинат ...
  1206 
РАЗМИСЛИ НА ЕДНА КОКОШКА И/ИЛИ ОЩЕ НЕЩО
Много обичам многоточията... Придават ми важност. Т.е. аз съм дълбока, мисля за важни неща. Какво разбирате вие, обикновените? Аз виждам зад точките, скритата същност. Колко много знам!!! И се отегчавам от обикновените неща. Кои са обикновените неща ли?...
Ден ...
  1329 
От време оно, та чак до наши дни, страхът е движещата сила в света. Така се управляват народи, така се свалят правителства, така се правят войни.
Да си различен - привилегия или наказание? Различността на индивида - независимо от това дали е на интелектуална, расова или религиозна основа, е наказван ...
  7842 
Всички ние ги знаем, виждаме ги всеки ден, и не ги забелязваме. Възрастните хора, седнали на тротоари, столчета, в подлези, на ръждясали пейки и в мокри паркове. Те са навсякъде, стига само да се вгледаш. Ще ги познаеш по измъчените им лица, честите усмивки, мелодичните стари градски тананикания, ов ...
  2209 
Осъден на живот
Модерен свят.
Курви и ебачи!
Перпендикулярно на небето стоят само хората.
Колко тъжно, че трябва да превъзмогваме исканията си. ...
  1469 
Не най-добрият син
На баща ми
Мълчи сега и ме слушай.
Остави се на течението...
Не мисли! ...
  1368 
"Опитах се да разбера.
Не можах дотогава,
докато не останах сама.
Липсваш ми...!"
Последните думи на Луиза Бон бяха адресирани още във вторник миналата седмица в полицейския участък на щата Аризона. Със случая се бяха заели Крисчън Снепс и Алис Грос. Мен ме включиха чак след два дни. Не бях запознат ...
  1915 
Умора
Уморен съм.
Като планета обикаляща собствената си орбита.
Неоново пречупената ми същност отдавна се е отегчила от себе си...
Звездата, около която обикалям мълчи обвита в илюзия от вечност. ...
  1433 
08 ч. сутринта. Пихме по едно горчиво кафе без да говорим. Тръгна си без да каже кога пак ще дойде, при все че не ме остави да мигна.
10 ч. преди обяд, не беше честно да ме изостави така. Толкова е тихо и спокойно, че съм щастлива... ама пак ми е малко тъжно. Ще ми се да споделя с някой усещането. Н ...
  1536 
Затворена съм в спомени. Събуждам се и лягам с тях... А Бъдещето ме очаква. Не знам готова ли съм да поема пътя напред. Сили имам, но не искам. Страх ме е от неизвестното, не знам ще се преборя ли...
Вината не ме оставя на мира. Исках да тръгна, а сега- да се върна... или пък да остана? ПОМОЩ! Имам ...
  1548 
Липсваш ми. Факт. Дори не логически извод, а чисто и просто факт. Почувстван факт, който се изживява чрез мен, живее, като граби време от моето... защото няма собствено. И аз му позволявам да ме оприличава със себе си, да превзема същността ми и да я превръща в своя. Чувствам празнота... и болка. На ...
  1407 
Треска в малките часове
Ръцете треперят. Мускулите се свиват в спазми. Очите изгарят в болка. Езикът нервно облизва напуканите ми устни.
Няма лек.
Треперя!
Да, гордото ми Аз е пречупено сега. ...
  1291 
Купесто-дъждовно с възможност за преваляване
Спасете ми шибаната душа, изроди!
Тая гадна черна дупка поглъща всичко.
Никакъв шанс!
Ебати нанагорното. ...
  1337 
продължение :)
8804 км не са много. Никак.
Вярвайте и търсете, така само ще намерите щастието, но ако вече го имате, просто ще намерите повече. Минаха години, откакто писах за последно, но ето пак съм тук, за да ви кажа, че има път. Има, но всеки сам трябва да го отъпка за себе си, няма кой да прове ...
  1442 
Проблемите на ромите не се различават много повече от проблемите на другите хора. Първият и най-важен проблем е безработицата. Оттук идва и липсата на мотивация за образование. Въпросът за ежедневното оцеляване е по-важен. Ето защо пътищата за решаването му са най-различни (в зависимост от разбиране ...
  5082 
Аз, една от безбройните форми на живот и с временен етикет Диана, все още обитаваща Земята, изповядвам без излишен свян, че съм лудо влюбена в Иисус Христос от Назарет. Тоя „Еверест” на човешката еволюция и духовен революционер, избрал да се появи в тъмните години на робство и гнет сред един от най- ...
  1864 
Защо толкова дълго в бездната на нещастието съм? Много ли съм грешна или чужди грехове изплащам? Защо няма радост за мен и щастие? Нима съм негодна за любов и радост, спокойствие и усмивки, но не фалшиви, с каквито се събуждам всяка сутрин. Защо само сълзите запълват душата, скърбяща за късче любов? ...
  1747  12 
Искам да намеря онова малко кътче земя, където да откривам покой и свобода. Където ще мога да се събуждам в призори с креативно вдъхновение, да изляза на верандата и стъпвайки на мекия и все още леко хладен пясък, с чаша горещо ароматно кафе в ръка, да отпусна юздите на въображението си.
А то усмихн ...
  1915 
Кой постъпи така с това дете? Кой го превърна в това чудовище, което е сега? Тя беше толкова чиста и неопетнена. Кой глупак разби надеждите и мечтите ù? Кой...
Не я познавам. Не познавам жената, която стои в огледалото.
Пълна с емоции, но все така празна.
Няма я усмивката, няма следа от всичко хубав ...
  1598 
Тази сутрин,
излизайки на двора,
видях, че най-младата
дамяновска кокошка
кътка малки пиленца. ...
  1300 
Любовта е чудо, което те връхлита отведнъж, забива се в сърцето, порастват ти крила, усещаш едно вътрешно спокойствие. Любовта е тема, за която може много да се пише и всеки да си изказва мнението, но само този, който наистина се е сблъскал с нея може да я разбере и да я опише, само той знае истинск ...
  1348 
Japanese Colors
“Today my father and I decided to buy a suitable paint for our kitchen, since we are renovating it. So I decided it would be soft green, almost near to white, close to olive. However, when we began to paint the walls, it turned out to be so intense that it was closer to the color of ...
  2380 
Самоиронично – на мене си
Кръв по устните. Сладникавото усещане за твърде много вятър...
Умопомрачително твърдение, че дъждът отмива греховете. Напротив – прави ги още по грозни и лепкави.
Свръхохладен течен азот пълзи дълбоко в костните ми кухини. Спра ли – тялото замръзва. Затова продължавам.
Прим ...
  1561 
Главата ми е празна. Няма никой. Няма мисли. Ни добри. Ни лоши. Просто ей така. Едно тихо пространство. Едно балонче, което чака да се спука. Но аз добре се пазя. Вардя си балончето. Спука ли се, в главата ми нахлуват хиляди емоции. Красиви, грозни, розови, черни. Много, твърде много. И не мога да г ...
  1386 
На една мечта
Очите ти блестят в мрака.
Искат ме!
Играем опасно.
Надеждата беше само празна дума на бял лист преди да те срещна. ...
  2070 
Днес е голям празник за мен. Празнувам Живота. Наляла съм си чаша кехлибарено на цвят, малцово питие и вдигам наздравица. В стаята съм сама със себе си и всичко е толкова истинско и неподправено. Няма кой да преценява и оценява... Всичко е толкова естествено. И мислите ми, и думите ми. Пропити са с ...
  1816 
Губя те! И себе си губя... Писна ми да започвам отначало, защото краят винаги е тъжен. Къде е "И заживели щастливо"? Уморих се да се привързвам към хора, които си тръгват от живота ми ей така и забравят, че съществувам. А се опитах, кълна се опитах да бъда аутсайдер, да не създавам близки отношения ...
  1498 
човекът с раните се почеса по брадата оставил я бе от около месец и въпреки че за момента по-скоро му пречеше той я ползваше за погалване и приглаждане сякаш в нея се криеха неизвестни сили които му даваха известно спокойствие
замисли се за малко дали все пак да напише това което бе решил дали е длъ ...
  1123 
Предложения
: ??:??