8 392 резултата
В памет на великия българин, класик в Българската литература - Йордан Йовков. 15-10-1937 година е датата на смъртта на Йордан Йовков. Прочетох на паметна плоча, поставена от родолюбиви българи на входа на Военна болница в град Пловдив, моят град. Живея на 50 метра от там, а не знаех, за което ме е с ...
  5439  30 
Изгревите не залязват, нали?
На мой въпрос: "Къде се губиш?", приятел ми отговори: "Някъде в себе си..."
Винаги ми е било интересно колко е голямо, колко е дълбоко това понятие "някъде в себе си"... аз не мога да го определя и затова ми е много трудно и... тъжно донякъде като получа подобен отговор. ...
  2003 
Болка... това ли е изпитанието в живота? Най-голяма е болката от любовта. Боли, когато някой си отива, боли, когато каже, че вече нищо не изпитва, боли дори докато спиш. Боли, когато се събудиш и разбереш отново, че това било е сън, че може би никога няма отново да те гушне да каже колко силно те об ...
  1535 
Тя е добро момиче - никога не показва болката си, никога не скърби, никога не иска. Тя е толкова съвършена и прекрасна, че се страхуваш да я гледаш...
Тя е добро момиче - тя винаги има всичко, тя винаги е всичко...
Тя е добро момиче - когато плаче, заключва стаята и е сама... замества любовта си с м ...
  2988 
Какво прекрасно нещо са мечтите, може ли мечтата да е начин на живот, или тогава пак ще кажат - "ти живееш в свой измислен свят и не допускаш никого, освен лъжливите мечти". Лично според мен, всеки човек не може да живее нормално, без да има мечти... това ни е вродено. Никога ли не сте се питали дал ...
  2462 
Една представа
Хубаво е да си представяш, че докато си почиваш и сладко спиш, някой нежно поглежда към теб и не смее да те събуди... Най-хубавото e, че можеш да си го представиш съвсем близо до теб... Когато се смесят представи, мечти, сънища, реалност, започваш да се питаш - истинските или въобража ...
  1646 
Идеалът и първата любов
(есе)
Всеки човек си създава различни идеали и се опитва да се стреми към тях. Но съществува ли въобще идеал или това е просто плод на нашето въображение? Това е много относително, защото всеки се опитва да постигне нещо различно и всеки разбира идеала по уникален начин.
Още ...
  8032 
За тактичността и липсата на такава
Темата, която ще разгледам в това есе, лично за мен е особено болезнена, тъй като имах неприятно преживяване в миналото. Става дума за тактичността. Доколко трябва да сме откровени с околните, да изказваме мнението си относно нещо, важно за тях. Ясно е, че проблем ...
  2665 
Най-важното нещо
Казват, че зад всеки велик мъж стои една велика жена, но според мен изобщо зад един велик човек стоят неговите приятели! Но някои хора грешат като си мислят, че имат много приятели.Човек има много познати, но истинските приятели са малко! Истински приятел е този, на който би могъл д ...
  1893 
За теб, този, който не успя да ме оцени. Може би някога ще осъзнаеш това, което изгуби.
Исках да ти призная толкова неща, но така и не ми достигна смелост. Клетката, в която беше заключено сърцето ми, ставаше все по-тясна, а пътят навън беше утопия. Нарочно или не, нямах и желание да изляза от душев ...
  2913 
>>>
Гледам, дишам, виждам, но усещам, че все още не живея! Изпълнявам странната функция на присъстващ на тази земя, но не усещам истината за това какво е да живееш. Разбирам неразбираемите грешки на другите и отново не мога да помогна на себе си. Сърцето свито се опитва да затупти отново с онзи странен ...
  1613 
***
Залезът... като червена морска сирена... се взира в мен и ме прави друга...
Оглушах от виковете на прибоя... Ослепях от тъмнината на Тук и Сега... Но с върха на косите си докоснах Небето!
И вътре в себе си чух гласа на Магията... Шепотът не влизаше отвън. Родиха го изнемощелите ми страхове... Об ...
  1722 
Докато виждаш собственото си отражение в очите ми, ще те обичам. Докато те обичам, ще сътворявам капки дъжд, в които ще затварям спомените си с теб. Докато не пресъхне всяка една капка вода по света, ще шепна името ти. Докато пресъхне земята, слънчевите лъчи ще те топлят в тишината. Докато слънцето ...
  3659 
Въпрос 1: Умира ли душата?
Честно?! Не ме интересува! И да не искам, ще го разбера... някога (може скоро, може след години).
Въпрос 2: Защо търсим рая, чак след смъртта?
Защото е по-лесно...
Въпрос 3: А има ли го? Къде отиват душите на близките ни хора? ...
  2514  12 
Гняв
Ти се спускаш и не искаш да си ходиш, идваш и си отиваш, когато си поискаш,
без да си канен или желан и оставяш след себе си само рани и болка. Не мога вечно да плача заради теб, не искам да страдам, да ме оставяш празна без капчица човещина, която да ме изпълва. Откакто той си отиде, ти се нас ...
  2240 
Всеки ден се раждах и умирах. Раждах се и умирах хиляди пъти поне. Променях времето, отварях прозорците на тъмната стая и дишах от мрака. Хладина и мрак. Поемах всичко в себе си. Понякога толкова дълбоко си поемах въздух, че дробовете ми се вледеняваха и дъхът ми замръзваше. Поемах цялата тъга на но ...
  1210 
Знаете ли, приятели, преди минути се породи поредната причина, която да ме направи толкова щастлива, че да пожелая да споделя радостта си с всички тук и всички да научат какъв човек е моят брат. Допреди малко аз се двоумях дали да публикувам един мой стих. Двоумях се, защото не знаех дали би се харе ...
  7518 
... Някога, някъде, в друго време и пространство бях щастлива. Тогава слънце грееше на моята улица и аз го наричах с твоето име. Когато се усмихваше и най-жарките лъчи бяха като лед, защото ти беше единствен. Очите ти бяха като малки слънчеви зайчета, които знаеха как да зарадват човека, когото глед ...
  2476 
Имало едно време... така, приятелю, започват всички приказки, но това, за което ще ти говоря сега, изобщо не е приказка и никога няма да бъде такава...
Стигал ли си някога ръба на света, крайния предел на блуждаене между сенките?! Мястото, където можеш да застанеш единствено сам, приласкаван от утеш ...
  10223  14 
Обичам те,когато и ти ме обичаш.Обичам да виждам усмивката ти рано сутрин.Обичам сълзите ,които проливам за теб.Обичам,когато се правиш на неустоим.Обичам всичко свързано с теб.обичам те,зашото си различен от всички останали,с които съм била.Обичам те!Обичам,когато ми казваш мръсни думи.Обичам те за ...
  3012 
Не вярвах, че ще ми се случи скоро. Но ето, случи се. Чаках го толкова време.
А едва сега осъзнавам какво имам всъщност. Това, че един човек ме обича.
Това, че точно ти си този човек. Това, че мечтите се сбъдват, стига да повярваш в тях. А аз се осмелих да повярвам. И всяка сутрин щом се събудя, осъ ...
  2748 
Днес прочетох стиха на Парнар "Оживяване". Ако кажа, че ме развълнува, ще бъде слабо казано! Прободе ме с най-острия нож, усетих болка не само в сърцето си, но и в своята утроба. Аз чакам, още чакам тази болка да изчезне и празнотата да се запълни. Моят първи стих, който написах и публикувах в "Откр ...
  4105  50 
Мечтал ли си да има някой, който да стопли душата ти само с една прегръдка? Мечтал ли си да има някой, който да те желае всеки миг? Едва ли има човек, който не иска да намери своята капчица любов, нейде там, измежду пороиния дъжд. За това мечтах и аз. Намерих я, беше най-малката измежду малките, но ...
  1652 
Аз съм в детайла или детайлът е в мен?
От малкото към голямото или от голямото към малкото?
Съчетанието между дух и материя е предначертано или спонтанно?
Кой е първосигналният израз на твоята природа?
Капката парфюм. ...
  1423 
Къде беше снощи, моя голяма любов? Къде беше, когато имах нужда от теб? Къде беше, когато те търсих? Къде си сега? Отново не си до мен. Отново си някъде другаде, с други приятели, с други, на които да казваш "Обичам те!" Но не и с мен! А аз отново съм сама, сама посрещам деня, сама приветствам нощта ...
  1945 
"Гъсеницата е материалист,
пашкулът е идеалист,
а излюпената пеперуда е реалист."
(П. Дънов)
Природата на човека е напредсказуема и никога на може да бъде еднообразна. Ценейки единствено материалното, се отдалечаваме от духовната си същност и спираме нашето развитие. Ако пък се обърнем към другата к ...
  1877 
Спомените ме връхлитат, когато разгледам стария си албум. Е*ах ти баналността, изрекох. Така. По-ясно ще бъде, ако кажа, че ме връхлитат откачени мисли, достойни само за човек от класата на Форест Гъмп. Така. Аджеба, като ги гледам тия хора на снимки, като слушам за тях, те си живеят. Не говоря за Б ...
  1633 
Вървиш, а сякаш си невидим! Хората те подминават с безразличие - ти не съществуваш.
Говориш, а сякаш си ням! Думите ти отекват в пространството.
Постепенно цветовете избледняват, сливат се в едно безличие, което е неизбежно. Изгубваш се сред масата хора. Отритнат си, неразбран, незабележим. И изчезв ...
  2847 
В какво се превърна?
Ти не си този, за когото те мислех,
не си това, което искаш другите да мислят, че си!
Ти си лъжец! Излъга и мен...
А когато се запознахме, открих в теб сродна душа, ...
  1672 
Всеки казва, че е различен от предишният. Идва при теб, дава ти това, което искаш и после си отива, вземайки ти всичко. Да, различен е, може да е рус, може да е тъмен, с различна структура на тялото, различни очи, но намерението му винаги е едно и също. Дава ти малко по малко и в един момент, когато ...
  1541 
ТЕМЕЛИ
Страстта се храни от непознатото и непозволеното. Когато тези смокинови листа изчезнат, семейството остава да се крепи на приятелството. Ако го има.
МЪЖКА СИЛА
Беше толкова силен, че направи от жена си таран, а от любовницата си - каменна стена.
МЪЖКИ РАЙ ...
  1372 
Всичко, което искам, е да върна онзи момент, в който се чувствах истински щастлива. Прегръщайки теб и усещайки топлината на тялото ти. Представям си как вървиш към мен с усмивката, озаряваща деня ми. Прескачам от реалността в мечтите и нещо в мен умира. Знаейки, че този момент никога няма да се върн ...
  1446 
Не искам... Не мога да живея без теб... Прегърни ме... задръж доброто в мен... не ме оставяй тук... сама... без сърце, без душа... и ако трябва да се откажа от всичко друго... ще го направя...
Безпомощна... хвани ръката ми... заведи ме далеч... далеч от този ад... някъде в нищото... и ме спаси... не ...
  1586 
Много ме боли от това, че не вярваш, че мога да те обичам винаги...
За мен няма нищо странно в това!
Погледни очите ми, насълзени и мечтаещи да те виждат отново и отново.
Докосни ръцете ми, които толкова силно желаят да те докосват.
Усети устните ме, които копнеят нежно да те целуват. ...
  2103 
Може би мислиш, че съм повърхностна?
Може би е така... Но дали ако погледнеш повърхността, ще разбереш...
Може би да... Не ти пука за мен... щом искаш да е така... Добре...!!!
Може би един ден... ще разбереш каква съм била...
Но за сега всичко е може би така...
  1294 
Пиша това в момент на отчаяние, на мъка и страдание. Не претендирам, че е нещо добро, но не казвам, че съм се старала...
Срещнах го случайно... толкова случайно както и започна всичко! Неочаквано той бе нещо специално, неповторимо и от части непоправимо. Може би грешка... грешка, която много боли! О ...
  1893 
Мечтата
Имаш си мечта. Живееш си с нея. Всяка вечер си представяш... Лелеян копнеж... Изпадаш в безтегловност, когато всичко ти изглежда съвсем достижимо... Ако се сбъдне, дали ще е пак мечта?... А когато се случи: намесват се обстоятелства, хора, ситуации, случайности... Започваш да си задаваш въпр ...
  2160 
МОРЕ ОТ ЛЮБОВ
Най-често и най-кратко удавени в морето от любов са ония, които влизат в него до под пъпа. По-рядко и по-дълго удавени са ония, които навлизат в него до гърдите. Най-рядко, но щастливо удавени са ония, които навлизат над раменете.
ИСТИНАТА
Голата истина струва скъпо. Бедният няма доста ...
  1056 
Мразя те... но какво от това...
Мразя те, заради начина, по който се държиш с мен.
Мразя те, заради това как ме караш да се чувствам.
Мразя те, защото така искам, защото така ще ми е по-лесно.
Мразя те, защото нямаш смелостта да ми кажеш всичко. ...
  2182 
Светът е толкова объркан... Тъкмо мисля, че го разбирам и съм част от него, в следващия миг се чувствам толкова самотна и отдалечена от всичко ставащо, че се чудя дали съм жива или неусетно съм отишла на някое по-красиво място, от което няма връщане, но който е попаднал там, се моли никога повече да ...
  5131 
Предложения
: ??:??