8 392 резултата
Събудих се към 10 часа и си погледнах часовника. Той тиктакаше бавно и тихо, отброявайки живота ми секунда след секунда... Отидох до бюрото си и седнах на един от столовете. Пред мен стоеше незавършено стихотворение. Беше добро. Беше мое... Взех го в ръце, прегледах отново римите и когато погледът м ...
  2151 
Ето, че най-накрая съм тук... Стоя на ръба, разперила ръце и усещам как вятърът гали цялото ми тяло. Да, на ръба съм, но не ме е страх, ни най-малко даже... та нали винаги съм искала това - да летя, да летя като птиците, да бъда истински свободна като тях...
Толкова е хубаво да стоиш на ръба... Не м ...
  1436 
Омраза. От какво ли е породеня тя? Или пък, може би по-точното определение за това чувство е завист. Защо трябва да се мразим и обиждаме? Защо трябва да задминаваш по улицата хора, с които до "вчера" си споделял добро и зло? Не можем ли да сме малко по-добри, да се усмихваме по-често, а не да се воз ...
  1852 
Днес реших да приема за себе си една истина. Нямам желание да търся доказателства. От този момент (за протокола - 16 ноември 2007, 01:02), това ще бъде идеята на моя живот. Не е никак лошо да променяш житейската си философия от време на време...
Моята лична истина е, че в малкия ми свят (светът на П ...
  4218 
Единственото сигурно е, че няма нищо сигурно
Плиний Стари
Дали онова, което виждаме е всичко, което съществува? Дали нещата, които възприемаме, са такива, каквито ни изглеждат? Има ли загадки, които не можем да разгадаем, колкото и да се стремим? Къде е нашето място и каква е нашата роля тук, на Зем ...
  14711 
Отварям очи.
Светлината ме кара конвулсивно да ги затворя.
Той се е събудил преди мен и ме гледа с големите си наивни, детски очи.
Напушва ме на смях – див, ироничен...
Искам да запаля цигара, търся си запалката и удобна причина да си тръгна по-бързо. ...
  1229 
Затварям очи... и за миг отново се пренасям в рая. Онова малко градче... красивите плажове, безкрайния океан... онова спокойствие, което сякаш витае из въздуха и омагьосва всеки, който си поеме дъх от него...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е дос ...
  4768 
„Сумракът по клубовете не ми е достатъчен, за да се откъсна от заобикалящата ме реалност, затова затварям очи и оставям единствено слуха да ме води. Често, дори забравям да дишам. Усещам как цялото ми тяло изтръпва, сърцето ми бие много по-силно и учестено, а косъмчетата по ръката ми настръхват. Сам ...
  5955 
... и замълча безмълвно. Започна да се оглежда, напрегна сетивата си, за да долови някакви звуци, но... нищо. Тогава започна да си прехвърля на ум всички мисли. Какво точно се случваше? Или не се е случвало никога? Някакво странно чувство на неразбиране премина през него. Знаеше, че е там, знаеше, ч ...
  1383 
Наричат я вълшебство... приказка... - сън... - онази приказна нощ, в която снежинките танцуват своя ефирен танц в чест на своята принцеса - зимата. Очарователно бяла и невинна, ослепително блестяща и разкошна, уютно топла и безмилостно сурова, тя е тук с цялото си противоречиво обаяние. Тази сурова, ...
  12789 
Губя съзнание,
времето избледнява…
сякаш ме няма,
сякаш съм спомен.
Болката ме разтърсва, ...
  1154 
Любовта в нас
Есе
"В живота има само едно щастие,
да обичаш и да бъдеш обичан."
Жорж Сан ...
  14002 
...И така, той пое по своя път. В началото не знаеше къде отива, не знаеше накъде водят всичките тези пътища, не знаеш къде всъщност би искал да отиде.
Но продължи. Не се обърна назад. Смело продължи някъде към нещото... И така ден след ден той откриваше нови пътища. Харесваше си един и тръгваше по ...
  1793 
Случайни срещи, глупави раздели.
Стоя на прага.
Призрак от усмивка.
Лицето ми витае наоколо.
Студените ми очи умоляват за нещо забравено някога. ...
  2862 
... седиш сама, в същата онази стая, която беше и преди. Всички красиви спомени изплуват. Пак си там, откъдето тръгна. Не съжалявай, просто недей, това ще е най-голямата грешка. Оглеждаш се и пак не знаеш към кого да се обърнеш, на кого да кажеш всичко, няма кой да те разбере, всички просто си тръгв ...
  1419 
Очакването...
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си...
Най-трудно ми е да се освободя от очакването... Как да усвоя изкуството да не очаквам нищо? За да мога да се наслаждавам с пълни сетива на всичко, което ми се случва... Разочарованието ми е право пропорционално на степен ...
  3137 
Един разказ е истински, а разказваческото майсторство - автентично, само когато историята, която чуваме, съдържа в себе си трудност за ума и разрив в чувствата.
Митът за Тантал, сипилският цар, дохожда от един различен свят и затова е удар по обичайния възглед, чийто немощен дух, едва ли е способен ...
  3516 
Немският писател Фридрих Шпилхаген казва: "Самотата е като аромат на отровно растение: приятен е, но замъглява съзнанието и след време става пагубен и за най-силните хора." Загубим ли човешката си опора, губим и себе си. Затъваме в блато на противоречия, конфликти с действителността, страхове и най- ...
  2901 
„Защо точно самотата и страданието? Защо не любовта и щастието?” – това е един от въпросите, които най-често се случва да си задавам през повечето дни от скучния ми и еднообразен живот. Въпрос, чийто отговор за мен остава все още забулен в тайна...
Самотата и страданието са въвеждащото начало в живо ...
  10693 
- Идвам, идвам, мамо. Но този път не съм сама.
- С кого си?
- Със Страховете, които зачена в утробата на детският ми ум...
Небето реши най-после да е на моя страна. Разтвори широките си гърди и... заваля. Между капките дъжд, странен шепот отекваше в главата ми. А ехото му ме обгръщаше натрапчиво и б ...
  1490 
За мястото на границата -
Всеки очертава територия, дето царува неговият си талант - шивачът - в шивачеството, аритметикът - в трупането на цифри. Най-грозните недъзи откриват своето дефиле и своя прожектор в профилирания гений.
----
Там, където дарбата се изчерпва, започват човешките права.
---- ...
  1778 
Сами наказваме сърцата си!
Пищя, разкъсвайки земята. И сривам се върху раздраната й гръд да прося милост за съня си, откраднала от нечий свят. Нощта не стига, за да спра дъха си и да поема глътка жар. От устните политат само замръзналите колелца. Те с трясък се разбиват на малки стъкълца. И да говор ...
  1156 
Познавах едно момиче с толкова чиста душа, че чак ангелите вярвам, че са й се вьзхищавали, и знаете ли вярввам, че всеки от нас е бил такав, преди да се изправи пред трудностите, които да го омърсят по някакъв начин. А те защо ли идват? Моят отговор е, за да опознаем характерите си по този начин и д ...
  2262 
Войната се отнася към тези вечни драми, които никога не изчезват от корените на човешката цивилизация. Потвърждение на това са документите, установяващи в течение на историята около петнадесет хиляди войни.
Какви ли не войни има: справедливи и несправедливи, колониални и освободителни, агресивни и г ...
  6673 
Днес плаче моята душа... Душата я боли от твоето отсъствие!
Днес плачат моите очи... Очите ги боли от непрекъснатото търсене на твоето присъствие!
Днес Всичко мое вече е в сълзи...
Днес Болката говори вместо мен...
Днес аз съм като празна стая, която те очаква да се върнеш! ...
  2010 
От където е валяло много, няма да вали.
Където е валяло малко, пак ще прокапе.
***
От бащата майка не става, както и от майката баща.
*** ...
  2404 
Боли ме, защото мръсният въздух на заобикалящия ме свят, задушава сетивата на душата ми.
Боли от самата мисъл, че някога мога да изчезна, без да оставя следа, като предците ми.
Боли ме, че не съм значима в настоящия момент, а живея с надеждата, че някога ще бъда.
Боли ме, че съм синоним на измислена ...
  2046 
Под светлината на луната, под сенките на нощта гледах как пламъкът танцуваше, огнен океан бушуваше... А на мястото на този океан някога имаше един цял живот, пълен с мечти.От тоя живот и тия мечти бе останало само пепел и доизарящ огън. Всичко се случи толкова бързо...
Имало едно време едно момче... ...
  2022 
Понякога ми се иска да можех да върна времето назад. Иска ми се да преживея всичко отново, за да поправя грешките си, да върна думите си назад или просто, за да преживея всичко наново. Иска ми се да превъртя лентата, да изтрия няколко кадъра, да ги заменя с няколко други, за които тогава съм нямала ...
  1907 
Никога няма да разбереш какво е да искаш да върнеш назад един определен миг, в който си допуснал най-голямата грешка. Никога няма да разбереш какво загубих, когато се научих да дишам. Никога няма да усетиш и капка от болката, която изпих в мига, когато загубих желание за живот. Никога няма да разбер ...
  2768 
Най-голямата болка, е когато загубиш човек
който си обичал, на който си държал,
който те е разбирал и поткрепял,
но точно когато ти трябва най-много,
той просто умира пред очите ти... ...
  5511 
Не знам къде съм, кой съм. Защо съм тук, какво правя с живота си? Какво правя с живота на другите? Умирам и се раждам по хиляди пъти на ден.
Имам ли душа? Да, имам душа. Луда е моята душа. Къде се лекуват луди души? Не в лудницата. Не знам къде. Понякога се събуждам без дъх. Някой е притиснал гърдит ...
  1270 
Кой от нас не си е задавал поне един път през живота си въпроса за смисъла на живота, за смисъла на страданията, каква е целта на съществуването и на развитието на природата? Намираме мъдрост и логика във всяка жива клетка, целенасоченост във всяко едно от действията и, но не виждаме абсолютно нищо ...
  7127 
Ще призная за тъгата в сърцето ми... Ужасно боли да знаеш, че човекът, който обичаш, е с друга... че прегръща нея, че целува нея... че жадува за нея... тежко е да... боли ме... плача, но какво от това? Проливам сълзи и не спира да боли. Всяка вечер сгушена във възглавницата си мисля за него... за то ...
  2177 
„Боже, колко мъка има по този свят, боже!"
Й. Йовков
До този ден не знаех нищо за сина му...
Той седеше на пейката пред кооперацията и беше обхванал с ръце побелялата си вече глава. Нещо, явно, много му тежеше, защото, когато минах край него, не си вдигна главата, не ме спря, не ме закачи както обик ...
  2484 
Защо да не плача, когато болката, събрана в мен, трябва да излезе. Защо да преглъщам скапания винено-горчив вкус на ежедневието, което ме изморява. Защо да не плача, когато само сълзите ми разбират и чувстват болката. Защо да не плача свита на кълбо на пода вкъщи, съвсем сама, лишена от въздух, прод ...
  2180 
?
Не се замисляй върху това, което ще прочетеш! Не е ново откритие, нито добре подредена мисъл... просто едно голямо лутане. Навън и навътре. Бягство и догонване. Мълчание и болезнен вик. До самозабрава. Никога не се замисляй за това, което излиза през устните ми, когато съм с теб... сама с теб. Прост ...
  1375 
Истина е - не ти пука. Нито за мен, нито за това, което чувствам към теб. Прие ме като даденост, която винаги ще имаш... Е, ще трябва да те разочаровам - Не съм! И никога повече няма да бъда! Не защото не искам, а защото не трябва.
Изненадан ли си?
Не мислеше, че някога ще го направя, нали? Аз трябв ...
  3095 
Трудна дилема
Един приятел сподели:
- Имам право на избор - жена или лудост...
И започна дилемата му...
ЖЕНАТА - непредсказуема, капризна, омайваща, но ИСТИНСКА - от плът и кръв... Стават двама... Заедно... ...
  2335 
Красива страна е България. И жалка държава. С жалък народ. И безжалостно нежелана слава. На един пресечен балкански компот...
Всеки плюе. Лесно е. И ефектно. Особено ако имаш лош дъх. А хигиената... далеч не е сред плюсовете на “нацията” ни... Нормално, хигиената предполага поддръжка на чистотата. П ...
  1840 
Предложения
: ??:??