1 419 резултата
Небето е синьо-зелено, покривало от облаци тешат душата. Свеждам поглед, а после-очите. Роптая наум срещу несгодите. Преминавам пред ада на чувствата. Мълчи часовникът, като замръзнала пътека. Гледам към отсрещната къща. Там мина детството ми. Мама вече я няма.Тихо е, някак протяжно. Стоножката до м ...
  439 
Звън на аларма, ала навън все още е тъмно. Протягам ръце, любимият още спи в пашкула на емоциите тихи. Ставам, а очите тежат, някак сухи са нежните ми устни. Обличам се бавно, сънят е още в мен. Но слизам по стълбите, котка се умилква, друга мяука гладно. Търся салам, а после кафеварката. Косите ме ...
  643 
По-точно стремежът към него е такъв. В човешкият род едно от най-съкровените неща, е здравето. всички за него бленуват и всички взаимно това си пожелават - здраве. Какво обикновено си пожелават хората, обаче? Това са неща, които се считат за недостижими, по една или друга причина. Никой не знае какв ...
  1184 
Духовете, като източник на щастие
  481 
Не е трудно човек да прочете китайската конституция.
В нея лесно стигнах до извода, че: който убива преднамерено, изнасилва,краде,поддава се на корупция и я практикува, независимо какъв пост в държавата заема:подлежи на съд!
И така, след като прочетох анализа на Министерството на вътрешните работи, ...
  1156  15 
Няма нищо страшно в това да споделиш със света мислите и емоциите си. Не е трудно да говориш, когато казваш своята истина открито. Всъщност трудно е... началото е трудно, но след това всичко се нарежда само и тежестта от спотаените тайни изчезва.
Е... всеки си има тайни! Далеч съм от мисълта, че аз ...
  1557 
Често чувам за себе си, че съм странна и честно казано, това ми харесва. Да си странен, означава да си различен. Никога не съм се стремяла да подражавам на някой, без значение кое е той и какво място заема в обществото.
Странна съм, защото харесвам ясните ситуации. Харесва ми да знам къде стоя аз и ...
  969 
Какво е Егото, лошо ли е или добро? Някои казват лошо е – не дава на любовта и безкористието да се изявят, други казват Добро е – дава възможност да се придобият повече блага от живота. Но трябва да се има пред вид, че Любовта, безкористието и благата, или богатството, не са Абсолют, - те не трябва ...
  1234 
***
Има хора, които държим близо до сърцето си, като стряха, като сила, като утеха. Хора, за които си струва всяка борба, всяка сълза, всяка усмивка, всяко пробуждане. Хора, без които животът би бил сянка, път без цвят и посока.
Има хора, за които не достигат думи...
Има присъствие, което звъни тихо в д ...
  1009 
Светът е ужасяващ филм с малко щастливи моменти, а ние хората сме актьорите в този филм. Но човечеството създава този филм, харесва му винаги да имат висок адреналин, да се бунтува за щяло и нещяло и да се радва на нещастието на безсилните хора, да потъпква любовта, приятелството, семейството, радос ...
  2042 
"Мълчанието е злато" или цитатът "Колкото повече мълчи човек, толкова по-разумно започва да говори." Много са авторите в миналото, които са говорили за мълчанието, за самотата и изолацията. В тази тема искам да споделя моите разсъждения, с които не ангажирам никого.
Мисля, че познавам до някаква сте ...
  2046  12 
Казват, че най-ценният подарък, който можеш да подариш на някого е времето си. Повечето от тези срещи са пълна загуба на време, подарено ей така на непознат. Парадоксално излиза, че може би дори трябва да си благодарен за това, че именно ти си получил в замяна точно този дар от човека отсреща.
Всъщн ...
  833 
Има мъже с харизма и съществуване като на диво животно. Хищник по природа, ловец и преследвач, с инстинкт за оцеляване, който излъчва благородство – отнася със себе си точно толкова, колкото му е достатъчно за деня. Нито повече, нито по-малко.
Сам решава кога да присъства в живота ти, кога да се отт ...
  1144  11 
От скута на тъмната нощ бавно и сакрално изплува кръглата тъмно-червена луна. Отвсякъде се просмуква чернота и тогава ме обхваща необясним смут и разколебаност. Винаги в такъв момент си мисля за неумолимата истина - твоят ден не е напълно твой. Усещам го отдръпнат някак се, а хората до мен, станали ...
  558 
Нямам второ име, а може би дори името си забравям често. Аз съм ходещо тяло, с очи, вперени в тълпата, действаща механизирана кукла. Това не съм аз, но другите смятат че съм, а този факт ме кара да се усмихвам. Устните са с цвят на мак, тялото е грациозно, нежни къдри се докосват до раменете. Ала то ...
  719 
С времето, под товара на натрупаните години, все повече се убеждавам, че познаваме само онзи свой лик, който всекидневно виждаме в огледалото. Другият лик- този на вътрешната същност, все повече избледнява и губи очертания. Тъй, докато един ден неусетно идва прозрението, че всъщност прекарваме живот ...
  1147 
Накъде отива всичко?
Хора без чувства, без сърца, без мозък. Всеки живее с миналото, с болката, с лошите спомени. Къде са ни усмивките? Къде ни е желанието за живот? Кой ни нарани така, че се превърнахме в чудовища? Говоря в първо лице множествено число, защото и аз съм така. Страдам и продължавам д ...
  1406 
Делник като делник…
Прибирам се. Вечер е. Тъмно е. Слънцето почти не се е показвало днес. Студено е.… А аз обичам да крача пеша и гледам да не забравям за какво имаме тяло и за какво сме създадени.. .обичам да ходя от малък… така както вървях всеки ден пеша през цялото време, когато живеех и израств ...
  651 
Привет. Как си в отношенията с жените? Как ги възприемаш? Може би не толкова с приятно, може би ги мислиш за някакви, но нека ти споделя моята история, ти само чети. Какво е за теб жената? Каква е тя? За какво ти е? Как я третираш? Каква искаш да бъде? Мислиш ли си разни неща за нея, одумваш ли я? Г ...
  1834 
Влизам в старата черква от турско, до половина вкопана в земята - да не бие на очи.Хора се тълпят - празник е. Вътре - сумрак. Само отгоре през тесни като бойници прозорчета, струи светлина. Не , че е толкова силна отвън, но в сумрака ослепява очите. До олтара две наведени фигури - на поп и мирянка. ...
  1214 
I am so sorry.
You are too young, and your heart has been broken endlessly.
By people you never thought would break it.
Im sorry you have to put on a mask over your emotions to focus on others.
Trying so desperately to fix others while your own hands were trembling. ...
  1619 
Ние българите сме интересна нация. Гордеем се с историята си, водим се силна нация. Не позволяваме на тоя и оня да ни командори. И това е хубаво. Оцеляли сме 500 години при турците, оцеляхме и след това. Силна нация сме. Но колкото силна, толкова и несправедлива. Несправедлива спрямо собственият си ...
  1161 
Има ли огледало на времето!? Може би. Когато се вглеждаме в миналото… пред нас се подреждат различни картини. Понякога изглеждат съвсем ясни и нови. Пъстреят фини нюанси. Защото времевата дистанция слага своя отпечатък. Можем да погледнем всичко от страничен ъгъл – все едно не се е случило с нас... ...
  1360 
Животът се случва чрез човешките взаимоотношения. Не го оспорвате, нали? Те може да са изпълнени с уважение и зачитане на другия, нелишаващи от свобода, любящи, градивни, хармонични, но може и да са дисхармонични и погубващи. Наблюдавала съм, пък и аз самата съм била страна във взаимоотношения, в ко ...
  1441 
0
Всичко започна наесен. Въздухът беше наситен с тъгата, която предстоеше. Но тогава тя беше още щастие. Пролетта никак не беше близо, но се оказа прекрасна.
Странно е да говоря за тъга, пролет, аз нямам още 25, всичко се променя, животът е пред мен, и така нататък. Нали? Всичко е напред? Но това е ...
  1031 
Защо съм нещастна и откъде дойде тази мисъл в главата ми? Има някои неща, които няма как да контролираме. Тъжно е, когато един човек загуби пътя си просто така. Аз лично имам нужда от три неща. Добър живот. Близки същества. Смисъл.
Има някои подробности, които характеризират повече тези желания. Всъ ...
  1552  12 
„Животът е пълен с трудни избори, нали?”
Урсула, вещицата от „Малката русалка”
31 декември. Все едно коя година. На 10 години съм. Със сестричката ми очакваме с нетърпение настъпващата Нова година. Или по-точно все още си мислим, че тръпнещо очакваме Новата година и подаръците. В къщи сме четири чов ...
  1075  13 
Есе на тема:
„Моите пътешествия сред лилипутите и великаните“ - Колко невероятни сме ние, хората...
Животът е нещо чудно. Той е нещо неизменно и удивително. Животът има способността да те хване в лапите си и да те изстиска отвсякъде, докато не ти остане нищо. Може да те захвърли някъде и да те наблю ...
  4951 
Стягане на багаж за път... когато още нищо не е разочарование и всичко е очакване... Като се замисля... вероятно това са най-хубавите мигове в живота. Защото тялото и мисълта не винаги са на едно и също място, защото умът и сърцето не винаги са на едно мнение, защото винаги има място за „още нещо”, ...
  906 
До последната сълза
Един земевладелец с името Езра имал малък син, с който живеел близо до пустинята. Минало време и бащата решил, че ще покаже на сина си пустошта на тая земя, за да оцени той удобствата на града и да се научи на благодарност.
За зла участ старичкото им вече возило се развалило и та ...
  607 
„Тези клетки, тези тъкани, органи, това тяло и духът в него нямат нищо общо със заобикалящото ги. Дисоциация – тъга.“
Преди години една по-ранна вариация на тази мантра беше метод за концентриране, който разработвах. Предполагам познавате онова състояние на леко, приятно опиянение, в което сетивата ...
  1579 
Дали радостта , която изпитваме за какво ли не , е това, което изпълва със смисъл думичката щастие?Понякога задоволството от вестите,новата книга,другият ъгъл, от който поглеждаме на познатото, очакваният дъжд, парчето дървения, останало от сечта, сякаш изрисувано от кръговете на преживяните години, ...
  1564 
Смълчано и някак стихийно боли от изречените думи.Кораво даже напевно плаче сърцето,уплашено и тъжно е, обвито в пашкула на уморените стихийни неволи... А вятърът немирен и палав разнася драмата в песен.
Немилостиво, хапещо,ехидно идват силните думи, а после заспива в косите то, болезнено ранено, по ...
  1256 
Емоциите са присъщи на всеки един от нас, но взаимоотношенията ни с тях са непълноценни. Макар и да не ги разбираме напълно, липсата на познание за тях не е главният проблем. Някои хора ги репресират, други се потапят в тях толкова дръзко, че чак удавят съзнанието си. Разбира се, някои просто ги изж ...
  2277  16 
Денят предвещаваше да е дълъг, а мислите ми крещяха още от сутринта.. В косите нежното ми тяло чертаеше дъги от шепот тих.. Пренасях себе си някъде далече,а после връщах се с копнеж... Стисках ръцете си в юмруци,а устните се сливаха със залеза, и пак, и пак..намирах смисъл да остана,самотна,забравен ...
  982 
Сидни беше сладко дете. Родена на 14 февруари, 1994-та година, кръстена на баба си Синтия, която впоследствие я отгледала.
Майка й и баща й бяха разделени от както се помнеше. Причината така и не разбра, затова се научи да живее както без нея, така и без тях.
С баба и дядо си, които бяха всичко за н ...
  1305 
Малката мравка се трудеше всеки ден, денят и минаваше монотонно, еднообразно и сиво. Набраздените грижи отразени върху челото, показваха един тъжен живот, отдаден на работата. А какво ли толкова различно предлагаше той, освен безкрайна върволица лишени от емоция чувства, минорни очи и отрудено тяло. ...
  859  11 
Независимо, че сме част от глобалните исторически процеси, ние, хората, имаме и своя личен живот, който не остава встрани от Божия поглед. Господ познава всеки един от нас и желае да има лични взаимоотношения с всеки поотделно. Сам по себе си този факт е достатъчен да изкорени усещането за изолирано ...
  898  12 
Думите са важни. Помагат ни да общуваме,да си обясняваме нещата, да се свързваме един с друг. Те са форма на изкуството, източник на образование и могат да служат са вдъхновение, обединение и мотивация. Думите са страхотни и съществени,... но ни ограничават. Изравняваме света и го разнасяме на стран ...
  1477 
Предупреждение: този текст ще се окаже безкраен (твърде дълъг).
Светът се е наклонил в странна посока. Идеализирането на полезността прелива в идеализиране на умността и обратно. А кой е полезен или не? Кой е умен или не? Кой определя? Времето ли, настоящето ли, най-близките около човека ли... Колко ...
  1317 
Предложения
: ??:??