1 419 резултата
Вървях сама! Всичко около мен ми се струваше толкова сиво и мрачно. Не знам дали това беше мъглата, обвила всичко наоколо, или просто светът се бе променил толкова. Не, това не можеше да бъде истина. Моят свят - с моите познати, приятели и близки - не можеше да се промени. И изведнъж осъзнах, че тов ...
  1468 
Още един прекрасен ден
Вечер е. Лежа на леглото с тетрадка в едната ръка и яркорозов химикал в другата, а от уредбата ми звучи песен, наречена "Още един прекрасен ден". Както си лежа, си мисля: "Беше ли наистина прекрасен денят?"
Щом ислязох сутринта, улиците бяха пусти. Това ме кара да почувствам с ...
  5126 
В живота си всеки човек се налага да се раздели с някой близък - малко или много познат. В такива моменти хората са тъжни и се питат защо точно този човек си е отишъл и защо изобщо съществува тъгата. Съвземат се и си отговарят, но само на втория въпрос, защото само той има отговор. Та ако не съществ ...
  1786 
Всеки човек изгражда сам свой свят, а той е пълен с приятели, близки и любими хора. Човек определя сам как да живее, ние хората сме колкото беззащитни, така и чудовища. Да, човек е мяра за всички неща... но не винаги тази мяра е правилната...
Би могло да се каже, че е мяра във всеки свой избор. Ние ...
  3790 
Бягай, избираш това, разбирам те или може би не. Човeк избира най-лесния начин да живее, ти направи точно това! Но аз не мога да те съдя, аз също греша... Давай, живей живота си, мога да ти кажа само, че не трябва да се страхуваш oт нищо друго, освен oт пропиления живот.
Aз не мога да те спра, ако т ...
  4247 
Понякога се чудя защо е толкова трудно да пишеш за нещо, за което не ти пука много, а не можеш да намериш и една дума за нещата, които наистина имат значение. Това някакъв вид проклятие ли е - да знаеш, че си добър в нещо, може дори най-добрия, а да не можеш да използваш този талант, за да разкриеш ...
  2432 
Една година... един миг, роден там на границата между дивия порив на мечтите и тъжната елегантност на реалността. Неусетно, почти като в сън, отлетя времето, този тъй безмилостен враг на моята романтична душа. Иска ми се да може да поспре за миг, да си отдъхне, но сякаш на него е отредено бясно да п ...
  2567 
По принцип не съм оптимистка, но се старая да намеря положителната страна на лошите неща.
Ето и няколко реда, свързани с това - да вдъхна оптимизъм в драгите четатели...
Лесно е да видиш лошото - всеки го може, но е много трудно да видиш добрата страна на всяка лоша случка.
Нима е лошо да паднеш и д ...
  1370 
Нашият живот е дар от Бога! Затова човек трябва да умее да се радва на този подарък, да се бори за своето щастие и да е щастлив, че диша! Всеки е различен по своему. Има хора, които по един или друг начин съдбата е ощетила, ограничила е движенията им, сетивата им, интелектуалните им възможности. В б ...
  6871  11 
Живот, потопен в топлата прегръдка на дъжда от нежните и крехки цветове на любовта. Живот, опиянен от глътка приятелска подкрепа и разбиране. Живот, преплел истина и лъжа, заблуда и разочарование. Живот, превърнал сълзите в божествената мелодия на щастието. Любов, горяща буйно, неудържимо. Любов, пр ...
  2450 
Слънцето изгряваше и съвсем бавно озаряваше Земята, никога не съм обръщала внимание колко е красиво. Почувствах нещо зад мен и се разсъних. Беше твърде рано за ставане. Докато отворя очи,осъзнах, че това си ти... заспал до мен! Странно, никога не си го правил. Докоснах леко с върхa на показалецa си ...
  1502 
Защо ме докосваш? ПРЕСТАНИ!!!
Защо ме галиш? ПРОДЪЛЖИ!!!
Защо ми говориш? ЗАМЪЛЧИ!!!
Защо ми шепнеш? ГОВОРИ!!!
Защо ме изпиваш с поглед? Затвори очи. И всичко между нас си представи. ...
  1510 
Вали, нали?
А там боли ли?
Копнежите на една дъждовна капка.
Коя беше тя?
Самотна?!. ...
  1454 
Чувах звука от скърцането на клепачите стържещи по зеницата ми. Усещах как студеният въздух се мята по спомените ми, главата ми се изпразваше, после пак се пълнеше с черни мисли, поосветени от зимата.
Отблясъците на снега разплакваха така или иначе влажните ми очи. Тъкмо ще смажат светогледа ми. Не ...
  2014 
Дойде ми като гръм от ясно небе. А тя беше там... И този път не бях сама. Паднах, а тя беше там, за да ми помогне да се изправя...
Тя винаги е била тук до мен... за мен! Никога не е позволявала нещо да ми липсва... никога не е позволявала да разбирам какво й е... Нейните страхове са били само нейни, ...
  7844 
За обикновените и необикновените неща...
... провокирано...
Когато някой ми каже, че пиша за обикновени и прости неща и че на всичко отгоре ги публикувам, се замислям...
Да, разбира се. Около нас има само обикновени неща. И ние им придаваме необикновен смисъл. Всеки - колкото иска. И колкото може. В ...
  3503  12 
Приказка за любовта
(Есе)
14 февруари, Свети Валентин, денят на влюбените, празникът на сърцето и душата. Вървиш сам, с размътено съзнание, с блуждаещ поглед, обзет от тръпки, носещи неопределими чувства, навяващи безпокойство и тъга. Вървиш и гледаш безброй усмивки, гледаш щастливо прегърнали се дв ...
  3538 
Изповед
Петък вечер. Прибираш се сам вкъщи, обзет от разнородни чувства, потискащи душата и съзнанието ти. Седиш и гледаш с поглед, впит в лист хартия, който за момента се оказва най-добрият ти приятел, способен да поеме нелеката тежест на горчивината, таяща се в душата ти. Седиш, а в ума ти неуморн ...
  1727 
Брак на 18???
Попитах най-различни хора какво мислят за брака в ранна възраст, едни твърдяха, че е грешка, други вярваха, че това е нещо напълно възможно и прекрасно. Имаше едно нещо, което обединяваше всички мнения - негативни и положителни. Всеки би пристъпил към брак на 18 години (като 18 символи ...
  1661 
>> "... Какво да кажа, заложено е дълбоко в мен. Сакрално е. Смущаващо е да се опитваш да обясниш нещо необяснимо, което е и дълбоко интимно. Затова не искам да говоря глупости на тази тема."
>>>> Методи Савов, интервю със заглавие "Алпинизмът е нещо сакрално", публикувано на 22 май 2008 от Мария Сп ...
  1060 
Часовникът отмерва времето. Накъсва го на малки порции - любов, ласки, стонове... Само не думи! От тях идва всичко! Идва болката!
Подавам ти ръка и отварям вратата. Нека с боси крака усетим росата по върховете на тревата. Да се целуваме, облени от слънце, без мисъл за настояще, бъдеще. Да се взирам ...
  1161 
Само като те погледна...
Донесе лятото със себе си. Загорялото ти от слънцето тяло излъчва една топлина, която ме приласкава. Желая да заровя пръсти в косите ти, ухаещи на морска пяна. Желая да потъна в прегръдката ти, гореща като морския пясък. Взирам се в дълбините на очите ти - бистри, палави - к ...
  2144 
Творецът
Душата му копнее за светлина, за вдъхновяващо опиянение. Самотен е, бленува да открива нови хоризонти, а защо не и за една магия, която ще го отнесе в непознати светове, където душата му, изчистена от задръжките, застава истинска, сияйна в стремежите си, а ритъмът на сърцето му отмерва треп ...
  2694 
ВЯТЪР
Във Варна вятърът е нашето малко зло. Колкото приятен с топлината на парното и щастието да се сгушиш в хралупката си, толкова дразнещ със своите инфекции, всевъзможни зимни проблеми, с транспорта, леда и още други.
Първата вълна на хремите не ме отмина този път. Днес имам упражнение и ще отида ...
  1557 
Как ли може да изглежда чувството, което те кара да изчезнеш - на място, където никой не те търси, никой не те и намира. Място, което е твоят другар за известно време, а ти самият през това време си мислиш с колко хубави неща е изпълнен живота, и колко сложен става той заради тези неща… в крайна сме ...
  1258 
Застанала пред мокрия от дъжда прозорец... отварям го и протягам ръце, капките падат свободно върху студените ми ръце, докосвам лицето си, ала не усещам нищо. От oчите ми се стичат уморените от чакане сълзи. Всичко е толкова тъмно. Пазеща болката за себе си, невидима и неразбрана от другите, наблюда ...
  1036 
Животът - като мастило в тънкописец!
Спри се! Накъде си се забързал? Още нищо не си ми дал, а вече си тръгваш!
Късно е! Мрак е обхванал света! Само нещо тежко тупти в дъждовната нощ -изтляващото сърце на мъртвата ми душа! Студено е там. Къде ще запокитиш моята душа, Боже?
Лежейки се наслаждавах през ...
  1838 
Досега някак си така, надълбоко в мен, си въобразявах, че не съм от страхливите или поне не ме е страх от тъмното, защото не ме е страх. За последен път ме беше страх от тъмното, когато бях на 4 години. Една вечер майка ми ме наказа да стоя заключена сама в стая на тъмно и аз, разбира се, загубих и ...
  2022 
"Опитвам се да бъда щастлив - освен ако не се случи нещо, което да
ме направи нещастен - вместо да съм постоянно нещастен, докато не се
случи нещо, което да ме направи щастлив."
Всеки в живота си се стреми към доброто, всеки търси щастието. За различните хора то се изразява по различен начин. Може д ...
  3023 
В крайна сметка нали аз съм тази, която избира? Нали съм свободна, самостоятелна (поне в интелектуален смисъл) и подкрепям тезата, че всеки има избор?! Тогава защо всеки път, когато проклетият ми телефон звънне и видя неговото име, проклетото ми сърце затуптява САМО за част от проклетата секунда и з ...
  1456 
Град като... град. Хора, улици и проблеми - като навсякъде другаде. Но това си е моят град, мойте хора и нашите проблеми. Не е Ню Йорк. Нещо доста по-умалено и побългарено от онази Голяма ябълка (ако беше уместно, бих го опрделила като Малката круша). Не е голям, не е многоброен, но със сигурност е ...
  2806 
Звукът на морските вълни ме успокояваше, сега просто ме вдъхновява... Мислите ми препускаха една през друга. Докато се чудех коя да уловя, се загледах в празния лист пред себе си... и се замислих за... времето. Колко бързо минава то. Дори не осъзнаваме, но подчинени на часовника, ние всеки ден остав ...
  3506 
КУТИЯ ОТ ТУРСКИ ЛОКУМ
Преди години, когато бях малко момиче някой ми подари празна кутия от хавански пури, всички сте ги виждали - "Romeo & Juliet". Предназначението на тази кутия бе да събирам пари в нея, нещо като спестовна касичка за лятната почивка. Имаше малък отвор, в който влизаха само монети ...
  4969 
Ако бях Елф, то щях да бъда герой от приказка.
Фантазията на хората ражда интересни същества. В митовете на древните народи се срещат митологични същества като дракони, лами, змейове, влъхви, кентаври, еднорози, тролове, леприкони, джуджета, елфи, феи, и други. Едни помагат на хората, други ги мразя ...
  3349 
Гледам снимката ти и искам да заплача, но не мога, вече не мога да плача, не и със сълзи. Но душата ме боли с тази болка, която бавно, малко по малко, те убива, кара те да се чувстваш зле, изпива желанието ти за живот, но те държи жив за да знаеш, че никога няма да имаш това, което най-силно желаеш. ...
  4881 
AAAA Вторник е, в лятна ваканция сме, сега си седя и си пиша за един много специален човек за мене, но и за някои от вас също. Сега ме мъчи един голям въпрос и днеска реших да поразсъждавам малко по него.
Въпросът, за който говоря, наистина ме чопли от известно време - всъщност ако трябва да сме точ ...
  3281 
Безвремието е мое
Усмивката ми е излишна. За кого да разливам устни в нещо толкова велико? За кого да отронвам смеха си? Вече няма какво да блести в очите ми. Малката мъждукаща свещ, успяла да надвие времето и да съхрани своята сила, угасна. Сълзите ми бяха толкова тежки и изпълнени с болка, че зали ...
  1152 
Седиш си. Сам. Навън е мрачно. И вътре в теб също. Но пък ти харесва. Гледаш тъмните облаци как напредват и закриват вече залязващото слънце. Бурята наближава, но пък това не те притеснява - в теб вече бушува ураган, който те разкъсва. Но това ти харесва още повече. Взираш се в тъмнината, очакващ да ...
  1811 
Напоследък все за балове говорят... сълзи и смях съпровождат дванадесетокласниците.
Мислех си за нас... колко малко ни остава, докато станем дванайсти клас, а сякаш вчера бяхме първи.
Помниш ли тебеширите, кофата с водата и класната, дето казваше, че правим на облаци дъската...
Беше тъй отдавна, а с ...
  1490 
Вървя сама по улицата и пак отвътре разяждащото чувство, че си някъде там и ме наблюдаваш, ме изгаря. Кога всичко просто ще спре?! Не те искам в моя свят, не си ми необходимата съставка, за да мога да дишам всеки ден.
Толкова дълго те исках само за мен, толкова дълго те чаках да дойдеш и тръпки ме п ...
  1829 
Предложения
: ??:??