8 412 резултата
Мило мое дете, не заспивай... още не. Чуй историята, която ще ти разкажа. Запази светлината в очите си още малко... само още малко и изслушай думите ми.
Мило мое дете, аз съм твоята майка. Аз съм твоята слаба и недостойна майка. Онази, която някога те люлееше във фантазна прегръдка. Тази, която вече ...
  1184 
А днес ще пиша за Любов. Защо ли? След като толкова книги има за Любовта? Преди време бях на един семинар и там трябваше да отговоря на няколко въпроса. Не си ги спомням вече. Но си спомням един – „Как ще се казва първата ви книга?” Тогава дори не пишех, но отговорих „Любов”. Сега подрасквам по нещо ...
  5247  11 
Ще публикувам първите няколко глави от новата ми история, за да видя дали има интерес и ако има, да направя всичко възможно да пусна произведението си на пазара. Ще се радвам да отделите от времето си и да дадете своя коментар под статията. Бих искала да бъдете откровени с мен. :) Благодаря!
1 глава ...
  1175 
Да ти разкажа ли, приятелко, за него за любовта му! Но почакай, приятелко, аз ще заплача за да измия огорчението, за да преживея отново спомените. Ще започна с погледа му, ами очите му бяха мътни и опияняващи. Погледнеше ли ме, страстта се появяваше отново и отново, и аз отново забравях за очите му, ...
  1149 
-Тишината е цвете
спрях си кабелната
пуснах си облаците
мислех, че летя-
а излиташе от мен калта... изпарение от... - ...
  1935 
Изгубената овца
Какво е станало с мен, Господи? Пътя ли обърках, че непрекъснато вървя и до никъде не достигам? Викам с цялата си мощ, но гласът ми не достига до Тебе. Ти навярно ми говориш, но аз най-вероятно съм
объркала посоката и не мога да се ориентирам. Сигурно нещо дълбоко съм сгрешила, че ду ...
  1044 
Кой си ти?
Всъщност кой си? - Строга осанка, стегната походка на сигурен мъж, силни ръце и... две топли и малко тъжни очи.
Преполовил житейския си път, крачиш сигурно и малко самотно напред.
Обрулван доста често от Съдбата, но изправящ се винаги по-силен от преди.
Поучи ли се от всички уроци, които ...
  1345 
Седя на пейката, гледайки напред към хоризонта. Там, в далечината, отправяйки посланията, излизайки от душата ми. Както вчера, онзи ден... както хиляди такива преди това! И така, докато те намеря. Убеден съм, ще те открия, където и да си. Не можеш да избягаш от мен, от моите чувства, защото имаш нуж ...
  1491 
Често хората се подлъгват, че могат да притежават някого. Защо и на кого е нужно това? Защо трябва да притежаваш някого, като просто можеш да го обичаш с цялото си същество? Не случайно съществува лично пространство, в което всеки може да се затвори, когато света стане черен. Това е твоето лично, ин ...
  1181 
Поредната тема за размисъл
От години не съм се замисляла по темата за приятелството. През последните дни се срещнах с двамата ми най-близки приятели, които са невероятни личности. Единият е постоянно позитивен, енергичен и съм почти 100% сигурна, че не би ми спестил и най-грозната истина. Другият го ...
  1677 
Радостта е слабост на хората. Щастието, усмихнатите очи са едни от най-прекрасните неща в това гърне, пълно с бели и черни зърна, наречено живот. Да изпиташ щастието е опияняващо за душата, иска ти се все да си така извисен, но още по-вълнуващо е да видиш красотата на щастието върху лицето на любими ...
  1249 
Сутринта е студена, мъглива, преливно есенно-зимна... Рано е, тъмно е, ти още спиш... Изглеждаш така неуязвим в съня си, така както никога не може да си в будно състояние. Ставам с мисълта за чаша ароматно, горещо кафе и след няколко минути то вече е в ръцете ми. Харесва ми натрапчивия, силен, опива ...
  1228 
Писалката се счупи.
Напълно непознато и неестествено усещане за невъзможността да обясниш.
Писалката дори се счупи. В ден на равносметка, в който нИкой не разбира... В който нЯкой не разбира. Една история за празни приказки, за празни листи. Една история за многоточия. Една история за знаци препинат ...
  1299 
Ангелът беше обречен. Стъпка пръстта, отлетя безшумно. Остана голата земя и нощта.
И мракът на прогонения ангел. Споменът за светлика в кървавите сълзи и целувката на скръбта.
Плясна с неонови криле и се извиси към мъртвата луна, която го приласка и разпръсна сребрист блясък по крилете му. Ангелът о ...
  1765 
Приятелството е кръгла нула
…Посветено на всички приятелства изгубени във времето…
Сънуваш ли? Но то е толкова реално… Мисля, че това не е сън. Светът те чака, погледни го в очите. Виждаш ли всичко колко е празно?
Не го проспивай, макар и да ти изглежда празно. А в празния свят всеки търси някого, н ...
  1605 
Аз се вливам в танцуващия листопад
Есен. Аз се вливам в танцуващия листопад. О, какво богатство на цветове, които ласкаво се преплитат!
Не! Есента не е златисто жълта. Тя не е тъжна, не е плачеща. Тя
просто е есен, а аз съм едно листенце във вихрушката на багрите -
живо и трептящо. Аз търся с цялото ...
  1065 
Обичам го.
И преди съм обичала, но различно е, всичко ме боли от тази любов.
Душата, сърцето, костите дори….
Говорили са ми преди, разказвали са ми… за онази страшна любов, която разтърсва целия ти свят и нищо не е вече същото. Подигравах им се аз на тези приказки. Казвах си – просто детски мечти. З ...
  2825 
Р А З М И С Л И НА 1 Ю Н И
Във връзка с 1 юни – Денят на детето, искам да споделя с вас насъбралите се в мен впечатления и мисли на действащ начален учител и майка. Защото аз се намирам едновременно и от двете страни на барикадата.
Родителите често забравят, че ние – учителите, сме и родители.
И так ...
  1925 
РАЗМИСЛИ НА ЕДНА КОКОШКА И/ИЛИ ОЩЕ НЕЩО
Много обичам многоточията... Придават ми важност. Т.е. аз съм дълбока, мисля за важни неща. Какво разбирате вие, обикновените? Аз виждам зад точките, скритата същност. Колко много знам!!! И се отегчавам от обикновените неща. Кои са обикновените неща ли?...
Ден ...
  1389 
За да направи смелата крачка на излизане от матрицата човек трябва първо да стигне повратна точка в живота си, в която наистина да прозре, да осъзнае цялата безсмислица на съществуванието си. Онова безумие, наречено живот с което са ни из-насилили да се съгласим още като деца и безропотно да следвам ...
  2693 
Непокорната
Каква гореща и непокорна истина! Вдигам обгорената си ръка. Цепя
сгъстения и душен въздух. Разпръскват се безброй облаци: в тъмносиньо, лилаво, розово, сребристобяло и потъват в бързия на дните ми.
Опитвам се да ги разгранича, да ги уловя, да ги впрегна, да им заповядам: „Хей, вие тъмнос ...
  1191 
От време оно, та чак до наши дни, страхът е движещата сила в света. Така се управляват народи, така се свалят правителства, така се правят войни.
Да си различен - привилегия или наказание? Различността на индивида - независимо от това дали е на интелектуална, расова или религиозна основа, е наказван ...
  8064 
Бях казала, че няма да пиша нищо по въпроса, но това вече преля чашата. Не че е първото или последното дете, което ще убият по пътищата на България... Ама не ви ли писна, бе хора? Не ви ли писна?
Какво трябва да стане, че да се събуди тоя заспал и заблуден народ. Седмица, две и всичко ще утихне. До ...
  908 
Всички ние ги знаем, виждаме ги всеки ден, и не ги забелязваме. Възрастните хора, седнали на тротоари, столчета, в подлези, на ръждясали пейки и в мокри паркове. Те са навсякъде, стига само да се вгледаш. Ще ги познаеш по измъчените им лица, честите усмивки, мелодичните стари градски тананикания, ов ...
  2309 
Осъден на живот
Модерен свят.
Курви и ебачи!
Перпендикулярно на небето стоят само хората.
Колко тъжно, че трябва да превъзмогваме исканията си. ...
  1527 
Губиш един човек тогава, когато спреш да се бориш за него! Това, че някой е далеч от теб, не означава, че си го загубил. Особено когато мечтаеш за него, когато той присъства в мислите ти постоянно, когато той е повод за твоята усмивка и за твоята тъга. Има различни видове обич. Някои са слаби, защот ...
  1731 
Не най-добрият син
На баща ми
Мълчи сега и ме слушай.
Остави се на течението...
Не мисли! ...
  1412 
Сбогом
Един миг на безумие! Едно подхлъзване и цялата сграда се срути, а върху нея безутешно се свлякоха мечтите ти. После... нещо разтърси земята. Тя се разтвори от болка и те потънаха безвъзвратно.
- Сбогом! - извика ти и се опита да изтриеш миналото си, но
някаква нестихваща болка те загложде отв ...
  1182 
Рецепта за две години любов
Хората сме особен вид същества. Все говорим и се оплакваме, че не ни достига обич, внимание, признание и когато птичето не щеш ли кацне на нашето рамо, ние правим всичко възможно да го прокудим, изгоним, та дори и да го нараним.
Ще обясня. Току що поникналата любов е прек ...
  2416 
"Опитах се да разбера.
Не можах дотогава,
докато не останах сама.
Липсваш ми...!"
Последните думи на Луиза Бон бяха адресирани още във вторник миналата седмица в полицейския участък на щата Аризона. Със случая се бяха заели Крисчън Снепс и Алис Грос. Мен ме включиха чак след два дни. Не бях запознат ...
  2022 
Истината: Колко време вървя така през света – все сама и сама…
Лъжата: Хей, има ли някой тук?
Истината: Я, все пак не съм била сама! В този живот имало и други скиталци като мене. Здравей! Коя си ти?
Лъжата: Аз съм Истината!
Истината: Сега излъга! ...
  1470 
Пари и власт. Когато погледна на тези две думи като на едно цяло, в ума ми веднага изниква представата за корупцията. Закърпена на места с лъжи, подкупи, та дори и предателства, натурата ù е способна да предизвика неутолим глад, който да продължава да я шари с още и още кръпки. Материята, от която е ...
  1327 
Умора
Уморен съм.
Като планета обикаляща собствената си орбита.
Неоново пречупената ми същност отдавна се е отегчила от себе си...
Звездата, около която обикалям мълчи обвита в илюзия от вечност. ...
  1500 
08 ч. сутринта. Пихме по едно горчиво кафе без да говорим. Тръгна си без да каже кога пак ще дойде, при все че не ме остави да мигна.
10 ч. преди обяд, не беше честно да ме изостави така. Толкова е тихо и спокойно, че съм щастлива... ама пак ми е малко тъжно. Ще ми се да споделя с някой усещането. Н ...
  1632 
Пролетта е сезонът, който носи щастие, пробуждане и радости. В този сезон е събрана всичката любов. Когато настъпи пролетта всичко се раззеленява, цъфтят цветя, а птиците чуруликат своите любовни песни. Всичко оживява след дългата и студена зима. Дните се издължават, а с това се удължават и детските ...
  44060 
Питали ли сте се някога, какво бихте отвърнали, ако някой ви зададе въпроса, "кой е този момент в детството ти, в който разбра, че всъщност... детството ти е приключило?"
Всеки човек има такъв момент, който се превръща в един незалечим спомен - в много от случаите, предопределящ изборите ни в живота ...
  1317 
Затворена съм в спомени. Събуждам се и лягам с тях... А Бъдещето ме очаква. Не знам готова ли съм да поема пътя напред. Сили имам, но не искам. Страх ме е от неизвестното, не знам ще се преборя ли...
Вината не ме оставя на мира. Исках да тръгна, а сега- да се върна... или пък да остана? ПОМОЩ! Имам ...
  1582 
Изненадващо дъждът спря... но този път нямаше слънце, което да озари измамните ни лица.
Въпреки това там, из целия този приказен град, бяха безкрайните светлини, които караха нощта да изглежда по-привлекателна и от най-вкусната шоколадова торта.
Светлините и хората.
Хората, дошли от цял свят, само з ...
  1682 
Липсваш ми. Факт. Дори не логически извод, а чисто и просто факт. Почувстван факт, който се изживява чрез мен, живее, като граби време от моето... защото няма собствено. И аз му позволявам да ме оприличава със себе си, да превзема същността ми и да я превръща в своя. Чувствам празнота... и болка. На ...
  1508 
Нима има някой по света, който да не е попадал в бездната на страха, съмнението или нищетата? По един или друг повод всеки един от нас се е сблъсквал с проблем, който е разклатил малкия му подреден свят и го е извадил от удобната илюзия за сигурност, която си е изградил с нечовешки усилия. И пропада ...
  2187 
Предложения
: ??:??