8 395 резултата
Вселената е нещо толкова огромно, че капацитетът на човешкият мозък е прекалено малък, за да я обхване цялата. В нашата галактика има около милиард слънца, около които навярно обикалят планети. А само в обсега на земните телескопи има към шест милиарда галактики. И може би като недостижимо бреме леж ...
  1452 
Болката и насилието сами по себе си са нещо, от което бягаме, което не искаме, което е лошо. И когато е наблизо - целите ни, сетива ни предупреждават: "ВНИМАНИЕ", но когато системно гледаме болка и насилие, лека-полека почваме да свикваме... Ако сега видиш по филма как застрелват някой с пистолет, щ ...
  1778 
Живот - пет букви, а значи толкова много тази дума. Най-важното е, че е един живот, нямаме друг шанс да го изживеем отново, няма втори опит, а само един. Как ще го живеем и с кого, определяме само ние, никой няма право да се бърка в нашия живот, той си е наш. Животът е много интересно нещо, опитваме ...
  2115 
Първа среща. Първи поглед. Първа тръпка. Ти. Аз. И те до нас.
Бар. Музика. Питие. Отново ти. Отново аз. Отново те. До нас.
Гора. Поля. Приятели. Абе купон. И пак ти. И пак аз. И пак те. Може би между нас.
Ти и аз. Отново. Тук . Сега. А може би тогава. Защо не и после. Дали?! Едва ли.
Залез. Заедно. ...
  2987 
Тя беше тази, която се предлагаше на всеки.
Тя беше момичето, което можеше да предложи всичко на един човек - удоволствие, искреност, любов, незабравими моменти и всичко това за една нощ.
Тя беше красавицата, изкусителката, любовницата и любимата.
Тя е тази, която може да преобърне живота ти за секу ...
  1920 
Откак съм се появил на този разноцветен свят, винаги съм обичал да чета! Тичах като хлапе до библиотеката ден подир ден и мъкнех какви ли не книги - приказки, разкази, чудновати истории за космически галактики. Съвсем скоро открих, че много ми е интересно да чета древна митология, защото всъщност та ...
  3267  20 
Ехо, ехо… звук, разтърсващ дълбините на необятната бездна, превръщащ се в стон и в лек шум на повърхността. Пленителната пропаст, стоях точно пред нея, готов да хвърля поредния камък, а той да се изгуби. Гларусите кръжаха наоколо в кръг, като в приказка пред есенна буря. Там имаше живот, във водата ...
  1654 
Тя се простря лежерно на тела и заслепи слънцето с крещящото си червено. Сладко се напичаше. Вятърът леко премина от там и очарован от красотата ù, се заигра с нея. Все по-силно развълнуван от новата си приятелка, вятърът изду бузи и я отвлече със себе си. Завъртяха се в плавен танц във въздуха. Блу ...
  1385 
Скитникът спря до кофата уморен и гладен. До него стоеше и сянката му, която вече бъркаше вътре в търсене на нещо за вечеря. Похапнаха сладко и си поговориха за изминалия ден под светлината на уличните лампи. След това помълчаха заедно в знак, че вечерята е приключила. По някое време човекът стана и ...
  1583 
- Погледни се... колко хубава си станала, но и толкова празна отвътрe. Погледни и него... колко е различен.
- Познаваш ли го? Разкажи ми тази история...
- Познавах го... Някога той беше моят приятел, моето момче... Появи се в живота ми изведнъж, спомням си - денят студен, беше зима... Той се появи о ...
  2422 
На път. Винаги съм бил тук, там – на път. Застоя ли се, живота спира, а аз обичам да живея. Без повторения – не може. Без запетаи също, но не е толкова фатално ако ги изпусна. Не е нужно да накъсвам нещо и да оставя някаква част от него на по-горния ред и да си оставя края му за този.
Пътя го знам, ...
  1334 
Живял на една улица в малко градче господин Дръж ми Чадъра заедно със своята госпожа Опери ми Гащите. В един хубав слънчев ден излезли на разходка. Било приятно и топло. Наоколо бръмкали и пърпорели малки колички със своите важни и наперени собственици. По малките и тесни улички на градчето се разми ...
  1940 
Веднъж Понеделникът много се изморил, ама толкова много се изморил, че направо се поболял. И оставил работата си на Вторника. Поработил Вторникът, но работата била непосилна, та на свой ред и той се разболял. Предал работата на Срядата. Работила Срядата неуморно, но вече се била натрупала толкова мн ...
  3256 
След любовта остават телефонни номера. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в "кафене" и учуденият поглед на сервитиорката, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси ...
  2701  10 
Ден като ден, месец, година. Същите физиономии, същите думи, сякаш някой
е пуснал кратко клипче на рипийт и си е тръгнал. Единственото, което се
променяше, беше тъмнината там, вътре - нарастваше, унищожавайки последните
капчици надежда, разкъсвайки всяко късче светлина, оставяйки след себе си
само б ...
  1493 
Ягодова страст беше полепнала по чаршафите с аромат на калинки и лятно миналогодишно вино. Прозорецът беше широко отворен и пропускаше лежерния есенен вятър до нас. А ти спеше. Очите ти – затворени, устните леко отворени… като за целувка. В стаята мракът се беше превърнал в топло пухено одеяло, покр ...
  1568 
Изпуснатият шанс
Как губим света
Може би нищо не се знае. Хората са странни същества. Бавно учат и съжаляват. Трудно преодоляват. Опитът идва изневиделица. Светът е труден. Мнения без граници, мисли разпуснати. Нека структурираме.
Да започнем от една приятна история. Проста, банална, но хубава в същ ...
  1850 
В Ъ П Р О С И И О Т Г О В О Р И
Чувствате ли се неловко в този свят на цинизъм и егоизъм? Задавате ли си въпроса какво търсите тук? Ако е така, значи вие сте първопроходците на Новата епоха. Всеки новатор се чувства самотен и не на място. Такива са били Леонардо да Винчи и Алберт Айнщайн – самотни д ...
  2679 
На И. Д.
А всъщност сърцето не е ли кръг променен? И понякога не се ли убождаме точно там – на ръба, отличаващ кръга от сърцето?... И започнем ли в кръг да вървим, се питаме както кръгът няма начало и край, от сърцето има ли изход? И намерим ли изход, дали няма да излезем със сърце, превърнато в кръ ...
  1075 
Вината е като бодил от роза.
След пробождането, ако не забележиш капчицата кръв, няма да ти направи кой знае какво впечатление.
Но...
Съвестта е за това, да те гризе по част, разкъсвайки мъчително душата отвътре.
Точно както опияняващия аромат на розата. ...
  1348  17 
Отлитна времето като един миг, като пясък изтече между пръстите ми и все повече чувствам как нищо вече няма да бъде същото - нито аз, нито ти, нито времето, в което живеем! Променяме се със скоростта на светлината, а двойно по-бързо променяме и света около нас...
Стоя в същата стая, на стария чин, з ...
  2922  18 
Мило либе… ето че настъпи поредната лятна нощ. Земята „замира в наслада”. Запалихме си огън и всички косачи се събрахме около него, приседнахме уморени и замълчахме. Само Благолаж, знаеш го - постоянно нещо шава и не спира да говори, започна отново да разказва своите приказки. Чудя се защо ги говори ...
  2030 
Свърши ли? До тук ли бяхме? Мислех си, че ме обичаш и че няма да се откажеш толкова лесно от мен... явно съм грешала. Сега има ново момиче, след което тичаш. И от нея ли ще се откажеш толкова лесно? Не мислех, че си такъв. Мислех, че си различен и че се бориш за това, което искаш и заслужаваш. Сега ...
  3970 
Скъпи сърцеразбивачо,
това е поредното писмо, което пиша до теб. Писмо, което никога няма да изпратя, защото нямам смелост. Писмо, което ти никога няма да прочетеш, за да разбереш как се чувствам след всичкото това време.
Ти беше първият, в който се влюбих истински. Първият, на който се доверих напъ ...
  1632 
Понякога, когато няма какво да правя, мисля. Вярно, рядко се случва, но все пак се случва. Мисля си за всякакви глупости – все философски работи. Понякога чак се възхищавам дори на собствените си мисли и като един модерен „философ“ реших да споделя с вас моите размишления:
Винаги съм се чудел дали и ...
  5145 
Истински щастлив си, когато не мислиш за нищо. Пълна свобода над себе си имаш тогава, когато в главата ти няма дори и една мисъл, един проблем, една нотка. Тогава си свободен да мислиш за каквото и да е. Когато освободиш тялото си от нуждата да мисли и да живее в постоянен страх, тогава ще постигнеш ...
  2417 
Истината? Тя е нещо много относително. Истината е това, в което вярваш. Това, в което искаш да се надяваш. Дори и то да не е пълната такава. Но така или иначе, когато вярваш достатъчно силно, това става твоята реалност. Има много истини. Моята истина, твоята истина, нашата истина, вашата истина, тях ...
  2305 
Пресякох булеварда, където се намираха контейнерите, за да изхвърля сметта... Когато вече бях там, чух женски глас да казва: „Хайде, мамо, чао...”. Погледнах в посока, откъдето идваше гласът, и видях дъщерята като се сбогуваше с майка си. Не я бях виждала десетки години. Беше все така привлекателна ...
  2419 
Трудно е да приключиш връзка. Но още по-трудно е да осъзнаеш, че губиш човека до себе си. Да усещаш как малко по малко ти се изплъзва ръката му. Как е престанал да казва скъпоценните думи "обичам те" и колко му е тягостно да ги чува. Как мълчи в твое присъствие. Не усещаш дъха и сърцето му толкова б ...
  1818 
Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш. Волтер
Всеки избира своите пътища в живота, доста труден избор според мен. Понякога грешим, друг път сме уцелили точното попадение. Изборът си е игра на нерви, всеки знае колко може да спечели или загуби, ...
  3499 
Перипетум мобиле или...
Фармацефтичната промишленост произвежда безброй лекарства. Едно от тях се казва Карведилол. Изпитано лекарство в борбата със стенокардията и хипертонията, водещи до инфаркти, инсулти и не зная още какво. Прекрасно!
Отварям листовката, която е пъхната в кутийката с хапчетата, ...
  1002 
Дълго време си прекарала в това да помагаш на един човек, да го подкрепяш, да си с него във всеки един лош момент, въпреки всичко и всички да го защитаваш. По едно време той е станал единствен за теб, не можеш да живееш без него, не можеш да си представиш света без него, сама си осъзнала, че значи с ...
  1786 
Опитах се да я последвам... бях на крачка да я хвана... съвсем близо...
една малка стъпка ме делеше от осъществяването на мечтата ми...
Вложих всичко, което имах - сърце, душа, разум, сила, чувства...
Всяка една молекула от мен работеше неуморно за постигането ù...
И в един момент се осъзнавам отнов ...
  1977 
Отчаяни мисли за живота, толкова несбъднати мечти и пропилени шансове... Колко от нас се чувстват така и колко биха си признали, че възприемат съществуването си на тази земя повече като товар, отколкото като радост..
Баба ми днес навършва цели 90! Поръчах ù прекрасна торта на три етажа. Застанах на ...
  2671  15 
И ето пак сме тук, както преди. Все същите думи, все същите обещания, все същата болка. Мълчание и студ сковават тялото ми и сякаш времето спира. Сякаш всичко, което бяхме постигнали, се крепеше на лист хартия, но и той изгоря. Нищо, никога няма да се промени, нали? Винаги ще е така. Къде ми беше ум ...
  1818 
Имам нужда да се оттърся от всичко, случващо се около мен.
Тъмно е, седя сама на спирката, пуша и чакам рейса си за вкъщи, където най-вероятно ме чака ядосана майка, готвеща се да изсипе сума ти обвинения по мен още с отварянето на вратата.
Ако зависи от мен, наистина нямаше да съм на тази спирка, а ...
  1619 
Коя съм аз да те съдя, коя съм аз... Можех да те имам, имах те... можех с една дума да те изгубя, изгубих те... Но на каква цена? Заслужаваше ли си да страдам по теб, а на теб да не ти пука? Толкова много време мина, но ти още си играеш с мен, сякаш аз съм една марионетка в твоя живот, която винаги ...
  1738 
Закрила
За крила, за крия...
Със съчувствието, присъствието, помощта, дадена ни в точния момент, получаваме увереност и сила, които са наша закрила. С крилата от нея се чувстваме спокойни, доверяваме се и добиваме самочувствието да се открием пред света. А преди да я почувстваме, се крием и крием, ч ...
  1066 
Чу се затръшване на врата. Влязох в кухнята и заварих баба ми угрижена и притеснена. Още от погледа ù разбрах, че не са я назначили на работа. Защо ли се изненадвам? Това се повтаря вече от четири месеца.
Все същите думи, надежди и очаквания и накрая нищо не става.
Коя съм аз ли? Аз съм момичето, ко ...
  2637 
Днес разбрах какво е „да ти липсва” от двегодишната си племенница. Да ти липсва е „Да ‘бичаш”. Сигурно като съм бил малък, и аз съм го знаел. Сега просто не го разбирам. А повечето хора сме устроени така, че когато не разбираме нещо, то спира да ни интригува. Това е логичното ми обяснение защо хорат ...
  1176 
Предложения
: ??:??