8 392 резултата
След един вълшебен слънчев ден, в който отдадох цялата си любов на малкия ми ангел, реших, че какво по-хубаво има от разходка в детската писта на прохладния парк. Огромните дървета спускаха сянката си и лекият ветрец галеше солените ни тела. Приседнах на пейката и следях с обожаващ поглед малкия ми ...
  1509  32 
Болката те изгаря... но те кара да се чувстваш човек!?
Това не ни убива физически наистина, но всеки удар слага нож в раната и тя расте.
И все по-трудно е да се засмееш, да изправиш гръб и да продължиш!
Но го правиш...
  1319 
Седя на ръба, пръстите ми се изплъзват, изпускам се. НЕ! Не трябваше това да е краят, не мога повярвам. Вярно е, че бях направила своите грешки, но нима не бяха просто човешки; е, явно не. Нощта се спуска, а аз си отивам. Не бързо, а стъпка по стъпка, много плавно, сякаш мога да объркам нещо. Това л ...
  1561 
Широк свят, различни хора, ала опре ли до отчаяние, всички стават еднакви .
Докато са щастливи всички вървят по своите пътеки, но защо точно щастието не свързва хората, а нещастието.
Това значи ли, че сме егоисти и когато сме щастливи, забравяме за другите.
Търсим ги, едва когато изпаднем в беда и т ...
  3806 
Пораснах с няколко години. Усещам ги към десет някъде. Погледнах в миналото за малко, отстрани. Посредствен беше целият живот и аз си бях едно посредствено момиче. И някак сякаш се намъкнах в нечий чифт чужда кожа. И кикотът, и миглите, и думите... желанията дори не бяха мои. И вярвах, че е правилно ...
  1341 
Шанс! Нямах късмет... следващия път... Всеки ден чувам това отново и отново от хора, които са изпуснали някаква възможност и се опитват да се утешат като обвиняват лошия шанс и съдбата. Аз самата често го правя. Чувството да изпуснеш възможността да направиш нещо, знаейки, че няма да имаш втори шанс ...
  991 
Идваме празни на този свят. По същия начин и го напускаме. Но това не значи, че не оставяме кочина след себе си.
Заглавието е от сериала: Клюкарката ( Gossip Girl)
Есе
Ние, Хората. Като си кажем думата „човек”, се сещаме веднага за това същество, което диша и живее само с материалното. Защо сме мате ...
  2077 
Често си задавах като дете въпроса ,,Какво е всъщност приятелят и неговото място в живота ни?''.
Все още понякога, когато започна да имам съмнения, че изобщо съществуват такива, моята единствена винаги ми напомня за присъствието си. Даже пътят, който ни разделя и времето, което е отлетяло, не успя д ...
  2951  23 
Съвременният свят е модерният свят. В него човекът се развива с всеки изминал ден, открива нови неща, разработва ги, а после ги използва по предназначение.
Ако един пещерен човек се върне от миналото в настоящето и навлезе в нашия свят, ще се изуми от билбордове, небостъргачи, големи реклами на хран ...
  12341 
Още от деца имаме бегла представа за това какво е щастието и как да го постигнем. Може би винаги ще бъде така. Като деца, щастието за нас е да получим лъскава играчка или лакомство, колко просто и наивно, но все пак това ни трябва за пълно щастие, ако може така да се нарече. През годините градим раз ...
  2369 
Идваш, минаваш и отминаваш, дори не ме поглеждаш, а съм впила очи в теб. Какво става? Една нощ без мен и вече не същестувам завинаги?!
Дотук ли бяхме?
Нижат се часове, дни, седмици... Обаждам се:
- Здравей, как си?
- Добре, а ти? ...
  1916 
Затварям очи. И политам. Издигам се над луксозните блокове и порутените къщи, край които вървях до преди няколко мига. Всичко изглежда толкова мъничко и незначително, оттук хората наистина приличат на мравки, сякаш ги гледам от самолет. Макар че никога не съм пътувала със самолет, защото страдам от ...
  2950 
... ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
Иван Вазов - "Майка ми"
Помня първите минути след раждането на дъщеря ми. Помня плътността на въздуха във стаята и първата й усмивка - специално за мен.
Помня бременността си с нея. Беше пролет с много череши и ягоди. Имах най- черешово-ягод ...
  1914 
Стихове писах, но в един миг се уморих… дори и те не стигат да извадя това, което тая в душата си. Не, не се заблуждавайте, тази бездна, която е в мен, не е от тежка и несподелена любов, не е от обида или несполука. Тя е от болка, че щастието както може да изглежда безкрайно, така може в един миг да ...
  1526 
Осъзнавам, че не си мой. Разбирам, че трябва да те пусна. Ясно ми е, че да се боря няма смисъл. Знам, че ако не те виждам, ще е по-лесно да те забравя. Но...
Спомените се връщат отново и отново, боли ме, защото знам, че няма да се повторят. Искам да те забравя. Не искам да помня първата среща, първа ...
  2386 
Къде се загубихте, невинни деца? Къде изчезнаха чистите усмивки и честните думи? Какво е това презрение в очите ви докато говорите? Защо се присъединявате към този свят на възрастните, изпълнен с измами, лъжи и преструвки? Нека растем, но защо пък да не създадем нов „ свят на възрастните” ...?
Изуме ...
  1362 
Поредна вечер стоя и не зная какво да пиша. Минават хиляди мисли през ума ми. Почвам да пиша за нещо, но мисълта ми секва - сякаш изгаря като листче хартия, а пепелта се губи във вятъра. Умът ми остава празен за миг. Изведнъж отново се струпват хиляди мисли, но не мога да задържа нито една.
  1306 
Не е сложно. Ако човек реши, може да си направи една проста сметка.
Около 70-80 години е съзнателният ни живот на земята (в най-добрия случай). От тях 1/3 преминават в сън - т.е. около двадесет и няколко години. Друга 1/3 преминават в: пазаруване, чистене, готвене, миене на чинии, пране и простиране ...
  1735 
Когато обичаш някого истински, си готов на всичко за него. Съществува ли наистина тази безрезервна любов, тези чувства, в които няма място за компромиси, които даваш, без да очакваш нещо в замяна... Всеки човек казва, че първата любов е най-голяма, най-силна, най-незабравима, най-истинска. Но доколк ...
  3824 
Някога чувствали ли сте как пропадате в собствения си свят. Гледате отстрани как всичко се руши и не можете да направите нищо. И всичко това се случва за няколко секунди. Връхлита ви буря от мисли, коя от коя все по-негативна.
Все по-чести стават миговете, когато осъзнавам, че нямам на кого да разчи ...
  1613 
Дали, ако ти кажа, че често си мисля за теб, ще е проява на слабост? Дали, ако ти кажа, че те обичам, ще ми отвърнеш със същото? Не спирам да си задавам тези и още куп въпроси, но не намирам отговор. Чувствам, че живота ми е някак си празен без теб. Така и не можах да те имам истински. Кажи ми, няко ...
  1529 
Никога не сме се запознавали, а знаем всичко един за друг. Не сме се наранявали, но щом те погледна при друга, ме боли. По цял ден не спирам да мисля за теб и когато те погледна, усмивката се появява на лицето ми. Знам какво изпитваш, знам и че не мога да изпитам нищо повече от приятелски чувства, н ...
  2103 
Скъперничество и разсипничество – това е въпросът!
Да бъдеш или да не бъдеш подчинен на парите? Това е въпросът! Докато героят на Шекспир е разкъсван от вътрешните си борби относно морала около него, героите на нашата страна ясно са определи своя живот – или са скъперници, или – разсипници. Едно оба ...
  4152 
Какво е болката? Тя е онова, което трябва да търпим, за да се чувстваме по-добре след това. Или поне при мен бе така.
Животът е разнообразен. В него тъгата се редува с радостта. А тъгата- това е болката (физическа или психическа). Няма ли да е скучно без нея? Само щастие, щастие, щастие! Нещата не с ...
  2551 
В памет на баща ми - "Татко, един ден
искам да напиша нещо толкова
красиво, че да оживееш"
И с почит към всички родопчани.
Свечерява се. Планината се размириса силно. Мирише навсякъде. Миризмата на мента от съседната маса се смеси с миризмата на хвойната до мен. Нощем миризмите се усилват. Чушки. Аг ...
  1869 
За секунди светът ти се срива. Не можеш да направиш нищо, за да събереш всички счупени парченца от него. Опитваш се да се съвземеш, но болката те тегли надолу към дъното, което е толкова пусто и тъмно. Там няма никой - само ти и всички пропилени възможности. Празният поглед пронизва между хилядите и ...
  1613 
Здравейте! Днес ще ви разкажа за един мой учител, който не е човек, а куче. Аз живея в къща. Имам си двор. Намирам се в съседство с други хора, които също живеят в къщи и също си имат дворове, понеже градът ни е сравнително малък и го позволява.
На терасата на моите съседи живее едно куче, болонка. ...
  1604 
Да станеш човек е изкуство
(есе)
Смъртта е универсална, всички умират, но не всеки живее. Същото можем да твърдим и за хората. Всички сме хора, но не всеки може да се нарече човек.
Никой не се ражда научен и знаещ. С много усилия, желание и силна воля е възможно да станеш човек. Но какви всъщност са ...
  12593 
Може би някой ден това място ще се превърне в истински свят, може би „хората” наистина ще станат хора, може би уважението ще стане нещо нормално, може би любовта наистина ще извира от сърцето и ще бъде чиста и непринудена, каквато трябва да бъде, може би ще можем да наричаме всеки приятел (но в исти ...
  1581 

Глътка мартини...
Не трябва да мисля за теб,
а нахлуваш бепощадно в мислите ми...
Защо? ...
  2872 
Какво е красотата? Къде можем да я открием? Отговорът е един красотата е навсякъде около нас и ако имаме очи за нея можем да я забележим дори и в най-незначителните неща. Можем да я открием в изгрева и залеза, можем да я видим в усмивката на хората, с които се разминаваме на улицата -в детския смях ...
  53280 
Често във водовъртежа на живота оставаме заблудени за много неща, на които на момента не отдаваме значение, но които неща се проявяват в бъдеще. Често навикът ни кара да оставаме слаби и безпомощни. Често правим грешки, които не осъзнаваме, грешки, чието влияние не разбираме, докато не го изпитаме. ...
  1216 
Седя си понякога на прозореца и гледам как капките се изсипват от мрачното небе. Сякаш се е отворила някаква тайнствена дупка с голяма цедка на нея и се излива едно цяло море.
И тогава си мисля – ами ако всеки път, когато вали, едно море изчезва, а сутрин, когато ромоли – едно езерце или нещо по-мал ...
  3976 
Понякога ми се иска да мога да ставам невидима, за миг да изчезна за всички... Да стоя в тъмния ъгъл на стаята и да гледам как хора минават, да слушам проблемите им, да чувам гласа на душите им...
Понякога ми се иска времето да спре за миг. Да седна, да мисля спокойно, да съм сама... Да изчезнат вси ...
  4299 
НАСИЛНИКЪТ – ПОБЕДИТЕЛ ИЛИ ЖЕРТВА
(есе)
Пъстрата човешка история е сложна плетеница от физически действия, творчески актове, съдби на милиарди жители на Земята – всеки със своята специфична душевност и личностна индивидуалност. Дълбока, неизбродна и загадъчна е бездната на душата, в която протичат н ...
  2110 
Стоях на балкона, загледана в балкана и очите ми блуждаеха из далечното минало. Там, където аз бях дете и времето беше без граници. Нямах проблеми и животът си течеше ден за ден.
Приглаждах си бялата рокличка с червени нашивки и лъскави златисти копчета, въпреки че майка ми я беше огладила безупречн ...
  1484 
Преди няколко дни спонтанно реших да вляза в интернет, при което „случайно” попаднах на новата книга на Паулу Коелю – „Алеф”. Внезапно ми хрумна следната интуитивна мисъл: „бъди благодарен и Вселената ще ти донесе още от това, за което си благодарен.”
Интересно! Природният Закон гласи така: „Това, н ...
  2384 
Думите са ни дадени, за да се разбираме. Но не само. И оказва се, най-малко за това. Човекът, този екземпляр от фауната, ги използва по-често за друго. И другото се нарича война, воюване, битка - както щете, но смисълът и действията са твърде сходни. Обединени от едно - да смачкаш, да стъпчеш, да ун ...
  1956 
Какво да правя с живота си? Какво искам от него? Постоянно само това ми е в главата и само за това се чудя...
Бавно усещах как напускам мечтите си една след друга. Бавно усещах как и те ме напускат. Какво правя сега? Харесва ли ми това, което правя? Щастлива ли съм? Чии мечти следвам? На родителите ...
  2020 
Еротичното насищане
"Винаги, когато лееш Ти за мене, аз те Теб оплодотворявам!" Лесничея
--------------------
Предназначението и естеството на мъжа и жената е различно. То започва от разликата във физиологията и биологията до разликата и взаимната допълнителност на тяхното предназначение в живота.
М ...
  1797 
Предложения
: ??:??