1 039 резултата
Удрям по клавишите на пианото и нотите са превръщат в сълзи. Виждам и не виждам, плача и сякаш не плача, толкова е тихо около мен. Тази тишина ме оборва и ме кара да халюцинирам. Лампите присветват, после осветлението и тишината обгръщат тялото ми и полягам върху нотната таблица.
До – беше началото ...
  1205 
"Човекът-мислеща тръстика"
Кой е най-големият въпрос, вълнуващ човечеството още откакто свят светува? Това е и въпросът, който досега не е намерил отговор и вероятно дори да измине същото това време, все още ще чака нещо или някой да намери разковничето и да му отговори. От друга страна, може би тов ...
  9683 
Поех към пустинята. Тук бе твърде студено за мен.
Поех към отвъдното, там бил Раят.
Боси са нозете ми, погледът е празен. Вървя без да се замисля за миналото.
Тънките ми пръсти разравят кървящи минали събития. И не усещам болка.
Поех към пустинята. А устните ми се напукаха от жажда. Пиех от сълзите ...
  940 
Бих дала всичко що имам в момента, за да съм отново на шест – една така крехка и невинна възраст, на границата между фантазията и действителността, между чупещата се сфера на утопиите. Бихме си задали въпроса какво поражда въображението, какво лежи в корените му, кой е основоположникът му? По-правил ...
  1023 
Изморих се. От търсене, бягане, лутане. От порочният кръг на съдбата. Уж правим стъпка напред, а все сме тук..доволни-недоволни. Все нещо липсва, все нещо ни убягва. Някога ще разберем ли, че трябва да живеем днес…вчера е изгубено, а утре е проекция. Толкова сме мънички, една песъчинка в заобикаляща ...
  1317 
Човекът-консуматор и как илюзията за изобилие унищожава личността
Човекът-консуматор можем да го срещнем навсякъде. В супермаркета, в малка кола насред задръстване в столицата, в опушено заведение/дискотека/жилище с компания, на романтична вечеря в ресторант или насред интригуващ разговор в интернет ...
  6071 
Реална ли е моногамията? Или по-интересният въпрос е: „Полезна ли е за човека като оргнизъм?” Ще започна разсъжденията си по този въпрос от самото начало в това свободно писание без определен жанр, без теза, увод, изложение, логическа връзка между отделните фрагменти, а пък заключението ще оставя на ...
  1552 
Наскоро четох предсмъртното писмо на Габриел Гарсия-Маркес и се изумих,че все още има мислещи хора. Аз не съм от тях, аз никога не мисля за последствията от постъпките си и изведнъж от спокоен и приказен /почти де/ живот попадам в някаква заешка дупка от, която дори и Алиса не би могла да се измъкне ...
  1203 
ТИ, КОЙТО пое
на света греховете,
прост`и ни..., прост`и!...
  893 
В последно време все по често се питам. Как бих се почувствал ако България я няма. Опитвам се да си го представя.
Да ги няма хората мога да си представя. Имам предвид не страната да опустее от към хора, но да ги няма тези които живеят там сега. Да е населено с други хора. Това не ми е трудно да си г ...
  2518 
> Това е първото ми подобно есе, а темата мисля, че ще се и се надявам да бъде правилно разбрана от всички. Образът на Човекът е леко преувеличен с цел подсилване на качествата му. Силно изпитвам желание много от вас да се замислят в положителна насока, пък в крайна сметка - споделете вашето мнение. ...
  4228 
(Посвещавам това есе на паметта на Диодор Крон и на своя баща, които ми дадоха първичен тласък за достигането на реализацията на кръга от идеи в него)
Самото заглавие на това есе подсказва, че в него ще става дума за нещо необичайно. И наистина, нямам намерение да ви лъжа, така ще бъде. Защото, кога ...
  3188  20 
Когато си сам, всички те обичат.
Мразят те, аналогично. Но само да си сам.
Сам ли си, тогава те разбират.
Не че нещо ще разберат за теб.
Хората обичат самотата. ...
  1084 
Нямаше начин да е вярно. Отричах го напълно, избягвах целия му смисъл, защото за мен нямаше такъв. Смисълът винаги ми се губеше някъде, загърнат изцяло в избелели спомени, отминали моменти и напразни обещания. Може би не се опитвах да го намеря, може би ме беше страх да науча истината. Както всички ...
  1017 
Всяка раздяла оставя празнина след себе си, а после времето бродира живота върху човешкото сърце, сякаш е евтина подплата. Празнината, която оставя никога не се запълва, но прави място на разцъфващия живот. Болките от миналото и надеждите за бъдещето са скрити в тъжната ни усмивка. Всеки миг, който ...
  1869 
И тъй, седял си един инвалид в количката в парка на един малък и скучен градец. Седял си и си миришел неприятно, което карало съгражданите му, които се наричали тъй само от куртуазия да го заобикалят, а като не можели да избегнат срещата си с вонящото му тяло, запушвали носа си с кой каквото имал по ...
  1991 
Дефинитивния надпис, или просто "Господи, защо не си получих обещаната вафла???" - от мен, Антон Дамянов.
(до голяма степен поток от мисли в рамките на известно време, потенциално недовършено предсмъртно писмо и автобиография на константата в моята психика)
__________________________________________ ...
  1937 
Пашкул
Не съм писал от известно време. Не мога да определя, дали защото нямам какво да кажа или защото имам твърде много насъбрало се и не знам от къде да почна. И дали има смисъл. Но няколкото коментари при последните ми писания, в които непознати хора ми благодарят за написаното ми дава надежда, ч ...
  1374 
Творчеството - то дава отговор на много въпроси, които непрекъснато си задаваме; лекува много духовни "болежки", "лек" за които дълго и безуспешно сме търсили; "противоотрова" е срещу лошотията на света... Творчеството ни дава упование, кураж и надежда в най-черните ни мигове, когато никъде другаде ...
  1320 
За съжаление през последните години за българската действителност е факт следното: Наблюдаваме два процеса, два лъча на дехуманизация на обществото - чалгаризирането, от една страна, и псевдодуховността, от друга. За мен вторият процес е много по-опасен и страшен, защото трудно намира алтернатива. Т ...
  1438 
Страх
„Лесно е да простим на дете, че се страхува от тъмното. Истинската трагедия в живота е, когато мъжете се страхуват от светлината.”
Платон
Каква би трябвало да бъде основната цел на човека?
Това е, преодолявайки оковите на материалния свят, опознавайки и изживявайки Живота, достигайки определен ...
  5241 
„Защо ти е здравето?”- тези дни прочетох за въпроса, който акад. Норбеков задавал на своите пациенти и останах шокирана и изумена. Спонтанно реагирах: Как така защо? Това е толкова нелепо. После започнах да разсъждавам. Опитах се да отговоря на този простичък въпрос и не успях. Наистина, защо ни е з ...
  2980 
Преди време прегледах една книга с доста претенциозното заглавие "Пътят на душите". Както в много други случаи, и този автор е примесил реалните дадености с желаното, тоест с интерпретациите на ума. И все пак, казаното там е една добра изходна точка за онова, което искам да засегна в този случай.
Ре ...
  2334 
Деветият ден от апокалипсиса
Беше тихо! Беше страшно! Чуваше се шепот, че идва краят на мъчението.
Беше осмия ден от ужасяващият кошмар. Мислехме, че е край. Всичко затихна. Природата вече след толкова дни се изгуби в съня си. Беше минало! Събудихме се от кошмара, за да влезем в следващия. В болката ...
  1730 
- Не схващам.
- Какво не схващаш?
- Нищо. Не схващам нищо. Не разбирам. - бръкна в джоба си и изсипа шепа монети на масата - Имам точно четири лева и седемнайсет стотинки.
- Това какво общо има ?!
- Всичко. Коя дата сме днес? 25-ти. Чудесно. Има още 6 дни от месеца, от които 4-5 ще работя. Вероятно ...
  1054 
Всеки човек се ражда свободен, но за да използва тази своя привилегия, той трябва първо да научи какво е тя за него и за другите около него. Идеята на екзистенциализма за свободата е, че във всеки един момент ‘’човек е осъден да избира”. Той е изправен пред правото и отговорността да избира. По този ...
  2432 
Смисълът на човешкото съществуване
Ралица Григорова Чернева
Животът е като еднопосочен билет. Не можеш да си върнеш парите. Не можеш и да го смениш. Можеш или да го използваш или да вървиш по дяволите. И в двата случая обаче, изборът е твой.
Представи си живота като влак. Можеш да пътуваш в първа кл ...
  5895 
За вятъра, съдбата и живота...
Дали съдбата на един човек прилича на носещ се облак, който не може да бъде управляван? Или е възможно незначителният човек да контролира вятъра, който носи този облак? А може би посоката е винаги една и съща, независимо от всичко? Дали пък всеки не създава свой собств ...
  2144 
Знание, което пазим само за себе си, се превръща в духовна гордост - най-голямото препятствие пред осъзнаването и сливането с Цялото.
На първо място ние не трябва да делим хората на готови и неподготвени за истината. Истината, както и любовта, принадлежат на всички същества. Водата, въздухът, слънце ...
  1486 
Вярвате ли ми или пък не, но светът около нас е пропит от мръсотия. Глобалната мизерия е разперила пипала като слузест октопод и прониква до всяко късче от нашия бит... Тя е около и вътре в нас... Тя е навсякъде и във всичко, но ние толкова сме привикнали с нея, че дори когато я забележим я възприем ...
  957 
Всеки в този живот бе следвало да се стреми да разбере две основни неща, които ще го подпомогнат в определяне на собствените му координати в онова странно образувание, което означаваме като Реалност, но за което никой няма дори и смътна идея какво точно представлява. Защото Реалността се изплъзва от ...
  2833  21 
А ти обичал ли си истински?...
Какво е любовта? Не я ли бъркаме със силната страст и с желанието да не бъдем сами?
Страстта доставя удоволствие на сетивата, изпълва ни с енергия и често ни подтиква да променим нещо в себе си, за да се чувстваме по-значими за околния свят. Но това си е известна доза ...
  2095 
@@@
Когато пълзиш, пътят е труден. Защото има и други като теб, пълно е с такива като теб, всички пълзят, за да стигнат до нещо.
Други летят, но и те го правят със същата цел. В океана е същото.
Когато хората са слезли от дърветата, те вече нито са летели, нито са пълзели, те са започнали да ходят. ...
  955 
Много пъти дълбоко в съзнанието ми са възниквали въпросите Какво е добро? Как се прави добро? Дали всички знаем, а дали се интересуваме от това?
В днешни дни хората мислят, че доброто е всичко, което ние смятаме за ценно, благоприятно и полезно, а също и за всичко, което допринася за осъществяването ...
  36149 
Белоцветните вишни през януари
Две улици, и аз какво, някъде по средата.. Нито съм за тук, нито за там ставам. Е, къде да вървя, питам? По тротоара, добре де, ама къде е тоя тротоар за заблудените телета, които трета година вече я карат на осемнайсет, в душата са на трийсет и седем, а акълът им – и ...
  1429 
Моля за коментари, мнение, критика или изобщо
за нещо, което ще ми помогне да видя как съм се
справил.
Благодаря ви предварително.
Приятно четене. ...
  1725 
Хвалба по Ротердамски*
(Отиквяване)
Нека и аз да се похваля. Открих я! И добре, че никога не е късно да я откриеш. Нея! Всевластната и единствената! Нейно Величество Глупостта!
Какъв е този, който изслушвайки я, я открива и признава? Какъв - невежа разбира се. Живял блажено знаейки, че другите са пр ...
  1212 
В дебелите книги пише, че вярата е уповаването и вярването в идея, представа, конкретен човек, Бог и т.н. Докато разума - висша степен на познавателна дейност у човека, способност за логическо и абстрактно мислене. С други думи разумът е способността за обобщаване и осмисляне на общите закономерност ...
  6767 
ПОГЛЕДЪТ НА ЛИЛИ
Рубрика
Животът – начин на употреба
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от нейни ...
  1849 
ПОГЛЕДЪТ НА ЛИЛИ
Рубрика
Парите на умните
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от нейния поглед и ...
  1254 
Предложения
: ??:??