Подкатегории:
8 392 резултата
МОЯТ МЕНТОР
Толкова много ми липсваш! Само да знаеш колко много ми липсваш... Сега, когато аз съм голяма, теб те няма... а си ми нужен. Просто си ми нужен, точно сега, когато ми е най-трудно... Търся те, а теб те няма... толкова много ми липсваш!
Не знам защо, но като малка ме беше страх от думата „ ...
Толкова много ми липсваш! Само да знаеш колко много ми липсваш... Сега, когато аз съм голяма, теб те няма... а си ми нужен. Просто си ми нужен, точно сега, когато ми е най-трудно... Търся те, а теб те няма... толкова много ми липсваш!
Не знам защо, но като малка ме беше страх от думата „ ...
1123
ОРИСИЯ
(есе)
Човекът, любовта, родът, времето - една съдбовна среща в разказа ‘’Дервишово семе‘ ’на Николай Хайтов.
Човекът и родът...
Голямото дърво на човешкия род и клончето - човекът. ...
(есе)
Човекът, любовта, родът, времето - една съдбовна среща в разказа ‘’Дервишово семе‘ ’на Николай Хайтов.
Човекът и родът...
Голямото дърво на човешкия род и клончето - човекът. ...
2242
1
Искам да ви предам едно свое наблюдение, което, надявам се, да помогне.
И така, преживях напрегнат ден и единственото ми желание беше да се успокоя и да релаксирам съзнанието си. Това най-лесно ми се отдава, като отида на минералните извори в града ни. Известно време в хубавата вода ме балансира отв ...
И така, преживях напрегнат ден и единственото ми желание беше да се успокоя и да релаксирам съзнанието си. Това най-лесно ми се отдава, като отида на минералните извори в града ни. Известно време в хубавата вода ме балансира отв ...
893
Светлината
Потънал в мрака, той търси своя път,
но неизменно с него върви и светът.
Сам срещу всички върви той, стреми се към вечна победа над Тъмнината,
той търси покой, ...
Потънал в мрака, той търси своя път,
но неизменно с него върви и светът.
Сам срещу всички върви той, стреми се към вечна победа над Тъмнината,
той търси покой, ...
1027
МАСКИ
Маската е жизненоважна за нашето съществуване. Тя се използва от всеки, без да са от значение възрастта, външността, характерът, навиците. Всеки носи маска. Всеки го осъзнава, но се опитва с всички сили да докаже обратното – той/тя не носи маска, просто е такъв/такава. “Аз съм истински/истинск ...
Маската е жизненоважна за нашето съществуване. Тя се използва от всеки, без да са от значение възрастта, външността, характерът, навиците. Всеки носи маска. Всеки го осъзнава, но се опитва с всички сили да докаже обратното – той/тя не носи маска, просто е такъв/такава. “Аз съм истински/истинск ...
4814
2
4
А може би всичко е просто доза инат и гордост?
Докъде стигаш... как свършва всичко, ако гордостта и инатът се срещнат и препречат пътя на желанието и действието? Остава ли желанието по-силно...? Дали гордостта убива всички чувства, а инатът възпира всички действия?
Какво се случва, когато вместо да ...
Докъде стигаш... как свършва всичко, ако гордостта и инатът се срещнат и препречат пътя на желанието и действието? Остава ли желанието по-силно...? Дали гордостта убива всички чувства, а инатът възпира всички действия?
Какво се случва, когато вместо да ...
6558
1
1
ДЕ Е БЪЛГАРИЯ
Все някога идва ден, когато неизбежно си си задаваме въпроса: ’’Какво е за мен родината? Къде е България?’’
Различни хора - отговори – много...
За мен България – това е нашата природа, нашето минало, героите ни, езикът ни - всичко онова, което човек цени и обича, което му е родно и скъ ...
Все някога идва ден, когато неизбежно си си задаваме въпроса: ’’Какво е за мен родината? Къде е България?’’
Различни хора - отговори – много...
За мен България – това е нашата природа, нашето минало, героите ни, езикът ни - всичко онова, което човек цени и обича, което му е родно и скъ ...
7318
4
Може би няма не справедливост, може би няма късмет и липса на такъв, може би има липса на вяра и наличие на огромно безверие и още по-голямо недоверие и доза на разяждащо съмнение... защо са ни те, толкова ли не можем сами на себе си да повярваме, че сме стойностни, че имаме качествата да се справим ...
903
1
1
Д О М А Т Ъ Т
Той реже домат.
Разрязан български домат винаги ми е действал възбуждащо. От миризмата е. Обръщам глава и го гледам. Новият остър нож се губи в ръката му, остава само доматът в бялата чиния. Нарязан на парчета.
- Много е остър, внимавай!
- Едно момче ученик е нарязал на парчета съучени ...
Той реже домат.
Разрязан български домат винаги ми е действал възбуждащо. От миризмата е. Обръщам глава и го гледам. Новият остър нож се губи в ръката му, остава само доматът в бялата чиния. Нарязан на парчета.
- Много е остър, внимавай!
- Едно момче ученик е нарязал на парчета съучени ...
1078
КОПНЕЖ
Какво е копнежът? Копнежът е онова чувство на преминаващо през цялото ти същество изгарящо желание, тръпката, която, тествайки всяка малка частица от теб, те променя. Прави те зависим от нещо. Кара те да изпитваш такива непоколебими и непреодолими импулси, каквито няма да усетиш с никое друго ...
Какво е копнежът? Копнежът е онова чувство на преминаващо през цялото ти същество изгарящо желание, тръпката, която, тествайки всяка малка частица от теб, те променя. Прави те зависим от нещо. Кара те да изпитваш такива непоколебими и непреодолими импулси, каквито няма да усетиш с никое друго ...
4717
4
Вървя по пътя и гледам аз земята черна, черна, намокрена с вода.
Очите влажни, влажни от скръб, горят, дори прекрасно слънце загоряло и
ронят се сълзи по мойто крехко тяло.
Не виждам никого пред мен и сякаш
времето се слива в нощ и ден. ...
Очите влажни, влажни от скръб, горят, дори прекрасно слънце загоряло и
ронят се сълзи по мойто крехко тяло.
Не виждам никого пред мен и сякаш
времето се слива в нощ и ден. ...
1924
2
Много разкази са изписани за несподелената любов. Много песни са изпети за разбитото сърце, много стихотворения са посветени на копнежа по любимата жена. Но някъде в сянката на всички тези чувства остава историята за неосъществената любов, онази, която не се появява в точното време и място, онази, п ...
3588
2
РАЗДЯЛА
Никога няма да се науча да се разделям с този мъж. Никога.
Пътната ми чанта е извадена, топлата вода тече по мен, той мълчи. Никога няма да се науча да се разделям с него. Никога. В такива моменти не знам какво трябва да кажа, не знам накъде да погледна, не знам какво да заръчам, дори не зна ...
Никога няма да се науча да се разделям с този мъж. Никога.
Пътната ми чанта е извадена, топлата вода тече по мен, той мълчи. Никога няма да се науча да се разделям с него. Никога. В такива моменти не знам какво трябва да кажа, не знам накъде да погледна, не знам какво да заръчам, дори не зна ...
1289
И ето, настъпва и този момент, в който хората, които си имал за близки и приятели, биват първите, които ти забиват нож в гърба... Дали трябва да се питаш: "Аз ли направих нещо?", "В мен ли е проблемът?"... Отговор няма... Няма и да се намери... От моя гледна точка, вижданията на един предаден, разоч ...
1622
4
МОЛИТВА
Навън вали. Аз съм в църквата. Сама при Бога. Краката ми са боси, душата ми е мокра. Аз се моля. Навън вали. Душата ми е гола и боли, устните шептят молитва, там, в църквата, при Бога. Някой плаче, дъждът вали. Небето слиза по-надолу, опира купола на църквата – блести – протягам двете си ръц ...
Навън вали. Аз съм в църквата. Сама при Бога. Краката ми са боси, душата ми е мокра. Аз се моля. Навън вали. Душата ми е гола и боли, устните шептят молитва, там, в църквата, при Бога. Някой плаче, дъждът вали. Небето слиза по-надолу, опира купола на църквата – блести – протягам двете си ръц ...
1169
1
Бях на минералните извори в нашия град. Има минерална вода, която блика по протежението на реката, на мястото, където са минералните извори. През последните дни реката спадна. И на доста места се оформиха водоемчета, от които блика минерална вода. Бях си направил нещо като малко коритце, в което се ...
1281
2
Светът като уравновесено цяло е възможен чрез двете половини: Мъжът и Жената. Те непрекъснато се търсят, респективно Мъжът търси своята половинка и Жената търси същото. Най-важното е да не се разминат, да се намерят в морето от лица, в света от хора. И най-хубавото е, когато това се случи навреме. Т ...
3605
4
Здравейте, приятели. Днес ще поговорим за нашата способност да погледнем на света с нови очи. Очи, които виждат добротата във всекиго и във всичко. Само от нас зависи начина, по който ще изберем да гледаме на заобикалящия ни свят и на самите себе си. Да, ние можем да изберем да гледаме на живота си ...
989
Понякога не ви ли се струва безсмислено... всичко... целият свят губи смисъл, цел, посока и заедно с него и вие губите части от себе си.
Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
ко ...
Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
ко ...
1318
3
*Nightmare*
Събух обувките си! Тръгнах по ситния, златен през деня, но сребрист сега - на лунната светлина - морски пясък. Времето сякаш беше спряло. Водата беше така гладка и черна... черна като очите, които ме преследваха в съня ми... сън, който се повтаряше нощ след нощ. Сън, а може би кошмар, сл ...
Събух обувките си! Тръгнах по ситния, златен през деня, но сребрист сега - на лунната светлина - морски пясък. Времето сякаш беше спряло. Водата беше така гладка и черна... черна като очите, които ме преследваха в съня ми... сън, който се повтаряше нощ след нощ. Сън, а може би кошмар, сл ...
1013
В моя солипсистичен свят...
Тук сме само аз, моето въображение и цялата Вселена. Проектирам я в съзнанието си слънчева. В нея всичко е подредено и дори хаосът на мислите ми е строен в редички. Те едва се удържат, но… аз нали затова съм нащрек… Подреждам ли, подреждам… Като много чувствителна везна с ...
Тук сме само аз, моето въображение и цялата Вселена. Проектирам я в съзнанието си слънчева. В нея всичко е подредено и дори хаосът на мислите ми е строен в редички. Те едва се удържат, но… аз нали затова съм нащрек… Подреждам ли, подреждам… Като много чувствителна везна с ...
2000
3
Пoнякога хората, които най-малко очакваш те разочароват. Толкова наивно да смяташ, че ще намериш някой по-свестен, някой, който ще те разбира и подкрепя, а да се окаже такова разочарование. И не един или двама души, а всеки нов с когото имаш контакт се оказва поредната издънка на природата. Хора, ко ...
1918
1
2
Забелязал ли си как, когато вали много силно, се вдига мъгла? Сякаш наистина някой излива с чаша вода от небето. В това време си седях и си плачех на вратата за моите си неща. Стана ми смешно през сълзи как можех да стоя в студа по нощница, студените пръски да вледеняват краката ми и да плача, а ког ...
1258
1
Искам да споделя едно свое наблюдение. Често си правя разходки сред природата. По времето на една такава разходка ми направи впечатление, че голяма част от широколистните дървета са нападнати от гъсеници, които буквално унищожаваха всичките им листа. По всичко личеше, че в най-скоро време дърветата ...
935
1
В последно време все повече и повече хора ме питат защо съм спрял да пиша и да публикувам неща в Интернет. Отговорът е много прост. Не, не съм загубил вдъхновението си, не съм се отчаял от живота, не съм решил да се самоубивам и със сигурност не съм решил да ставам сектант или отшелник. Просто няма ...
2790
6
СтрахувАХ се...
Страхувах се, страхувах се много при мисълта, че не мога да изпитвам вече истински чувства. Страхувах се като опознавах хората. Страхувах се като виждах всички тия големи човеци. Страхувах се, защото не можех да намеря своето място... защото всеки ден губех вярата си в нещо... защото ...
Страхувах се, страхувах се много при мисълта, че не мога да изпитвам вече истински чувства. Страхувах се като опознавах хората. Страхувах се като виждах всички тия големи човеци. Страхувах се, защото не можех да намеря своето място... защото всеки ден губех вярата си в нещо... защото ...
1139
3
Безспорно, мъча се да сложа себе си извън обикновения обсег на голата статистика. Любовта изчезва по време на духовна и социална криза.
Е, да, но аз все още обичам.
Докато моето велико "аз" все още се крепи на тясното семейно легло, подобно на Ноев ковчег, в скромната стая с тапети на цветя, ще отст ...
Е, да, но аз все още обичам.
Докато моето велико "аз" все още се крепи на тясното семейно легло, подобно на Ноев ковчег, в скромната стая с тапети на цветя, ще отст ...
2073
5
Нощ е край реката. Потънала в нейната тишина, наоколо светеха лампите, които търсеха своя лъч, заровени в дълбочината. Вятърът потрепваше с нежна милувка вълните, нежно и гальовно, а те вървяха и се гонеха, разтапяйки светлината из реката. Златни образи плуваха и се вълнуваха наоколо.
Тъмнината не м ...
Тъмнината не м ...
1330
На дъното съм. Дълбоко и тъмно е. И много студено. Вече нямам въздух. Ще умра.
Не помня от колко време съм тук. Кой сезон сме. Ден или нощ, може би година.
Сама на дъното, с подути колене и набъбнала кожа. С отмито съзнание невиждаща и нечуваща.
От безбройните опити да изплувам душата ми стана морав ...
Не помня от колко време съм тук. Кой сезон сме. Ден или нощ, може би година.
Сама на дъното, с подути колене и набъбнала кожа. С отмито съзнание невиждаща и нечуваща.
От безбройните опити да изплувам душата ми стана морав ...
2192
2
Срещнах ли те? Припознавам ли се или това си ти?
Ти ли си този, когото чакам, откакто се помня?
Всъщност, кого да питам - теб или себе си? Или?
"Ти си" - крещи сърцето, последвано от всяка една частичка в мен.
"Ти си" - крещи сънят ми, който ти е в плен. ...
Ти ли си този, когото чакам, откакто се помня?
Всъщност, кого да питам - теб или себе си? Или?
"Ти си" - крещи сърцето, последвано от всяка една частичка в мен.
"Ти си" - крещи сънят ми, който ти е в плен. ...
2472
7
Порфирий Корнеевич Иванов е разработил система за природно закаляване и за практическо постигане на здраве и самочувствие. Основната идея в тази система е: ТРУД И ПРАКТИКА. ИДЕЯТА, ЧЕ ПРЕТЪРПЯВАНЕТО НА ВРЕМЕННИ НЕУДОБСТВА И НЕПРИЯТНОСТИ В ИМЕТО НА ЗДРАВЕТО Е ЕДНА НЕИЗБЕЖНОСТ ПРИ ПРИРОДНОТО ВЪЗПИТАНИ ...
1252
ДЕЛИТЕЛНА ТОЧКА
Връх Васильов. Делителната точка на земното с небесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетивата. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безкрайността.
На юг погледът ми се препъва в грамадата на Вежен, а на изток пр ...
Връх Васильов. Делителната точка на земното с небесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетивата. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безкрайността.
На юг погледът ми се препъва в грамадата на Вежен, а на изток пр ...
832
Поглед
Има дни, в които стоя тихо и гледам към небето. Наблюдавам как птиците летят. Различавам пластове облаци, които леко се движат от вятъра горе при тях. Понякога образувам различни образи. Виждам ги като една дълга пътека с голяма перспектива, към която мога вечно да се издигам и никога няма да ...
Има дни, в които стоя тихо и гледам към небето. Наблюдавам как птиците летят. Различавам пластове облаци, които леко се движат от вятъра горе при тях. Понякога образувам различни образи. Виждам ги като една дълга пътека с голяма перспектива, към която мога вечно да се издигам и никога няма да ...
1228
Прохладна тъмна нощ отново посети душата ми със спокойния ръмеж на дъжда, той охлаждаше тялото ми, но не можеше да отмие мислите ми. Душата ми се луташе между надеждите, които бяха дълбоко потънали в локвите наоколо, образували река. Реката се бе насочила стремително надолу, оттичайки се бързо, разр ...
1722
1
Научих, че времето може да бъде както най-големият ни приятел, така и най-големият ни враг – времето поучава и показва, но късното осъзнаване на нещо може да доведе до необратими последствия.
Научих, че ще сгреша, ако кажа, че познавам някого – та аз не познавам и себе си! Освен това в много случаи ...
Научих, че ще сгреша, ако кажа, че познавам някого – та аз не познавам и себе си! Освен това в много случаи ...
2791
1
1
Извървявам този тежък път, осеян с престъпления, кръв, жестокост, корупция и още хиляди осквернявания на душата и тялото, на ума, на личността... Проблемът си остава нерешен. Само се разраства. Но ние търпим, търпим, защото друго не ни остава... или се крием, крием се в собствения си свят, въображае ...
1031
1
1
Навън вали като из ведро, а в душата ми е приятно слънчево. Представи си зелена гора с усмихнати дървета и чуруликащи славейчета. Това е моята душа. Там има цветчета, които ухаят на радост. Пеперуди, които носят със себе си неизпитвани отдавна чувства. Бели пухкави облачета, които ме взимат в прегръ ...
2667
9
Тик-так, тик-так...
Времето върви, не спира своя ход, не поглежда през рамо назад, не забързва своя ритъм, не го забавя... дори не спира уморено. Търкаля си се като огромно
нащърбено колело и прегазва през мен глухо за болезнените ми писъци.Бях дете... Тичах неуморно, да го надбягам, забавлявах се и ...
Времето върви, не спира своя ход, не поглежда през рамо назад, не забързва своя ритъм, не го забавя... дори не спира уморено. Търкаля си се като огромно
нащърбено колело и прегазва през мен глухо за болезнените ми писъци.Бях дете... Тичах неуморно, да го надбягам, забавлявах се и ...
1474
4
Дори разбито, сърцето ти все още тупти!
Да живееш в страх някой да не те нарани, да се боиш да отвориш сърцето си за когото и да било – това е най-голямата грешка и най-често срещаният начин на съществуване! Защо?! Цениш се прекалено много, за да позволиш на някого да се добере до теб, страхуваш се, ...
Да живееш в страх някой да не те нарани, да се боиш да отвориш сърцето си за когото и да било – това е най-голямата грешка и най-често срещаният начин на съществуване! Защо?! Цениш се прекалено много, за да позволиш на някого да се добере до теб, страхуваш се, ...
2615
2
Странно как днешният дъждовен мрачен ден ме зареди с положителна енергия и ме накара да мисля положително. Замислих се за новото начало. И за бъдещето. Определено имам нужда от ново начало. И от сили веднъж завинаги да заровя миналото в най-далечното кътче на съзнанието ми. Хората от миналото ми, ко ...
1537
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
