Залутах се из НЕТ-а...
Порових се в електронния боклук, изчетох сериозни научни статии, лирични отклонения, религиозни наставления, източни обръщения, екологични обяснения, различни откровения...
Доставчика на всичко бе една търсачка, а темата “Защо живеем?”
Попаднах и на моите скромни разсъждения из Мрежата, но най-силно впечатление ми направи факта, че сме будно спящи... Будни сме, живеем, движим се, работим, любим се, ядем... но СПИМ!
И колкото и да ни викат Будните, глухи сме за техния зов. Чуваме единствено собственото си съзнание, а често сме глухи и за него...
Всеки помислил за Живота може да изкаже някаква мисъл.
Ще ви покажа някои избрани откъси от информационното пространство.
Интересно е как някои осъзнават времето, как други оценяват забавата в земния живот, а трети забравили всички и всичко, мразят дори и себе си...
-Има ли ли сте чувството , че сте се родили непълноценни ? Че всеки ден излизате, отивате на работа, прибирате се, излизате с гаджето или жена си, с приятели . ...