Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 554 резултата
НАКЪДЕ
От
къде
съм дошъл,
съм забравил! ...
  406 
Аз нямам нищо – само мисли
тревожни, натежали в мен
и тези, смачканите листи
с описания мрачен ден.
Че мрачен бил денят, защото ...
  636 
1.
Творческият Златен взрив - възход
даде път на Меден период,
ала дълго и той не продължи.
Железният настъпи, разруши ...
  260 
" I surrender to your heart Babe, *
do anyting that you wand me to do.
Please be tender.
I' m in your heands, girl.
This is a feeling I never knew... " ...
  754 
Набрала съм къпини за изпът.
Наляла съм вода. И глътка вино.
Сърцето е един самотен кът –
ще го изпълня с хората любими.
Отивам си. Разплаквам се, почти! ...
  345  22 
  1300 
Нилара
-Полковник Ферум, какви са заповедите ви?
Не мисля, че бих могла да крещя по-силно. Канонадата, която заглушаваше гласовете ни не спираше дори за миг. Обстрелваха ни по земя и от въздуха, а местността, в която се намирахме представляваше широко и равно поле. А казваха, че на запад щяло да е с ...
  556 
На едно много прилично ниво се сресвам пред огледалото и връзвам косите си.
Тръгвам за хляб, купувам зюмбюли и шоколад,
и се връщам без това,
за което съм се засилила.
На едно съвсем сносно ниво ...
  938  25 
Роди се ти на таз земя прекрасна,
с болест грозна, мъчителна, ужасна,
създателите си да тормозиш до сетния им край
и да ги лишиш от така жадувания рай.
Ах, с каква нестихваща надежда чакаха своето дете ...
  469 
  1941 
От три метли – коя да избера?!
Зелената? Не свива и надясно!
Оранжевата – с огнени пера́,
а в синята понякога е тясно...
Зелената е минала на газ, ...
  1129  10  22 
Аз моля, нарисувай ми небе,
когато свърши синьото ми вътре.
До лятото са много светове,
не знам ще мога ли да се дотътря.
Теб моля, нарисувай ми небе! ...
  3399  12  22 
Танцуваме със теб в нощта,
как прелестна е тя !
По дансинга кръжим.
В любовен плам горим.
И всичко е прекрасно. ...
  1642 
  1175 
Снежният човек, Тройкаджията и Малчуганът
Чакам гости. Две семейства. Всяко с по две деца. Няма как! Заради малките трябва
да спретна по-така елха. Нали щото да съберем подаръците. Пък то аз от къмто
такивата Коледни красотии се оказва, съм почти на нула. Купувам всичко на ново.
Елхата едно на ум! А ...
  1342 
Изпя ли и последната си болка
от предателство, когато си обичал?
Подреди ли за последно този спомен
и, като спомен само го обичай!?
Замълчаха ли думите горчиви, ...
  331 
  1172 
Посвещавам на дъщеря ми Марияна!
Непостижимо бяла е мечтата,
а тъй чупливи са крилата,
дъще моя, мила и красива,
знай, че трудно е да си щастлива. ...
  234 
Отдавна към себе си нямам въпроси
и пътят до бъдното стана по-равен,
мъглите стопиха се в облачно розово -
там, дето вярата пие за здраве.
А нейде в далечната бяла прегръдка ...
  391  17 
Масово убийство е таз новата ваксина,
ето,,, вчера един мой познат се помина?
Това е новото мислене и то... световно,
Замислено преди 50г... изцяло... основно?
На Ние... и Вие, разделят човечеството цяло, ...
  371 
-Сърце, недей се увлича!
Не всеки, с когото се срещнеш, е твой брат или твоя сестра.
Само мъка ти носи това да обичаш...
Не ме карай да бъда твърде тиха и твърде добра...
-Но аз съм Сърце, аз не зная ...
  700 
От къде се взе?
Красиво си, младо си,
Леле, щуро си дете,
Но от къде се взе?
От планината до полето, ...
  402 
Купувам си малко време в спомените
с кредит от реалността.
Не е изгубване в нищото, само среща,
на която все пристигах закъсняла.
Този път дано съм навреме - ...
  451 
„ Нъ како можетъ сиа писати добре гръчъскыими писмены богъ или
животъ или sело или цръкы или чайаные или широта или иадъ или ондоу или йонзыкъ и ина подобънаиа симъ.”
Черноризец Храбър
Всеки ден, във който победен
от граници и километри, ...
  533  12 
Ти си онази частичка от утрото,
която отваря очи преди мен.
И е сънено, толкова сънено…
в аромата на чаша кафе.
Мрака прогонваш мило и тихичко, ...
  824  18 
Кажи ми, страннико, какво е любовта,
диша ли във тебе незагасващ пламък,
срещна ли я някъде скитащ по света,
река ли е дълбока или статуя от камък?
Кажи ми, ти видя ли пъстрите градини, ...
  387 
Сламки за живот
“Злото никога не идва само“, така казваше баба ми, като днеска я чувам.
Точно сега ли?! Осемнайсет години и така без предупреждение, отиваш си, а ми знаят положението.
Ще лежа, че стана ли – посегнал съм, още две имам, сърце не ми дава да ги изхвърля. Мириша ги вечер, пипам ги, приби ...
  1025 
Всичко ли е безсмислено и суета?
Всуе ли за безсмъртие мечтаем?
Жесток е към нас света,
защо е тъй - не знаем.
Гледам часовник сега, ...
  317 
Авторът, пишещ история, съкратено АПИ (да не се бърка с името на една агенция по пътищата!) е изключително странен животински вид, така че ако си имате вземане-даване с такова същество (дори и в писмена форма!) е хубаво да имате едно и две на ум.
Като начало АПИ са способни да пишат по всяко време, ...
  448  10 
Легенда разказва, че в едно далечно кралство живял жесток и безмилостен крал, лошата му слава се носела надлъж и нашир. За жестокоста му дочула една фея и решила да се увери в хорските думи.
През една бурна, дъждовна нощ в кралството пристигнала дрипава старица, която помолила за подслон, но краля б ...
  493 
Има ден по-богат от година
и година не струваща ден.
В плен светът е на мода богиня,
тя ни прави по-тъпи от пън.
Във живота се носим нехайно, ...
  1104 
Понеже ми е депресивно сивото,
а телевизорът до лудост дразни,
че деветини, бабини преливате –
от празно в пусто и от пусто, в празно,
понеже хич не съм по сериалите, ...
  969  17 
26.01.2021
Сезоните в живота.
Подобно на четирите сезони във природата-
свежа пролет, жарко лято, пъстра есен, зиме-
има, но различно назовани са и при хората ...
  457  19 
Тишина, единствено лъчите лунни
се плъзгат между къщите почиващи,
надничат през прозорците им тъмни
от гледката през тях отпиващи.
Те виждат влюбените как събират сили ...
  556 
  796 
Страхът ни управлява - това е видно
страхът от глад, мизерия и смърт.
Затворихме се в къщи - клетки,
треперейки за всеки ден проклет!
Не е нахално, нито нагло ...
  426 
Босоноги мислите се пробуждат
и прокрадват в утринната мъгла
като напъдени бездомни котета
осиротели, чорлави, ненужни;
блуждаеща душата маневрира ...
  475  15 
Изпитвам неописуем страх от улиците, които винаги са пълни. Не с хора , а с локви отрова, чиито изпарения се разбиват право в устните ми.
Притискам ги, стискам ги, но винаги усещам киселия вкус.
Изгаряше гърлото ми и го караше да пресъхва. Образуваше рани по лигавицата.
Понякога дори и кондензираше. ...
  553 
Залезът отпива от сълзата.
Лутат се въпроси безпризорно.
Всички тайни натежават...
Пореден ескиз илюзорен...
Морят ме несъгласни мисли... ...
  346 
Хоро
(на татко)
Гледам снимката ни избеляла
и отново се завръщам там
вкъщи под асмата натежала с грозде ...
  295 
Предложения
: ??:??