Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 554 резултата
ЧОВЕК
Сред
луди
попаднах
на хора, но ...
  479 
Часовникът спря. Изведнъж. Времето прекъсна своята безкрайна нишка, а въздуха застина в една статична позиция. Той пристъпи плахо към регистратурата и се почеса стеснително по тила, докато чакаше някой да дойде.
Петък вечер в шумния град. Имах среща с колежка от университета, с която обичахме да ход ...
  470 
Всичките накриво, аз – на кестeрме́!
Хайде, живо-живо, пролетта дойде!
Тичайте на двора, сняг ли пак вали?
Еее, майтап бе, хора...! Зима е, нали?!
А сега сериозно – печката бумти ...
  1395  27 
Храбростта си изгребал до празно,
коленича под тебе, небе.
И смъртта всяка нощ ми е празник,
зазоряване сетно не бе.
Верността се дарува с брутални ...
  321  11 
Лъжеш ли ме, дяволе проклети?
Мамиш ли сърцето ми с кафявите очи?
Ще ме пратиш ли към пъкъла с ярост бясна
или са искрени твоите мъжки сълзи?
Между буйна страст, лудост и скандали ...
  351 
Аз исках да преплувам любовта,
но ние я превърнахме във спомен.
Душата ти е вик осиротял,
от бездната на мрачен мост отронен.
Гради го с камък. Ти не се смили. ...
  490  11 
Между мене и лятото има две-три пресечки.
Трябва само от слънцето да направя хвърчило.
Да побъбрим със Зимата по момичешки двечките
и да пийнем по чаша тъмно греяно вино.
После ще я изпратя. Тя живее зад ъгъла. ...
  465  10  22 
Водѝ ме, където добро е да бъдеш добър –
протягаш ръка и достигаш очите на Бога,
сълзите му рухват в порой, но не търсиш чадър.
Водѝ ме, където да бъда обичана мога.
Където морето целува с вълните брега ...
  357  22 
  886 
  1346 
Когато тръгна си от този свят
за мен едва ли някой ще тъжи?
Дали ще бъда стар или пък млад
това Съдбата само ще реши!
За времето което изживях ...
  294 
Душите ни са голи охлюви
плъзнали във ниското,
убежище си търсят.
Утаен в недрата им
oстава блясъкът. ...
  360 
Беше ранен декемврийски следобед. Слънцето грееше и след няколкодневното застудяване, и снощният дъжд, времето можеше да се определи, като истинско циганско лято. Младши сержант Щерев седеше на скамейката зад ротата, припичаше се като дърт смок на есенното слънце, и пушеше цигара. Оставаха му точно ...
  803 
Лято. Жега. По обяд – глад. Ами сега?! Дали да не хапна на "Чифлика"?! Доводите да избера тая кръчма са: 1. Вкусна храна, 2. Бързо обслужване и не на последно място, паркинга пред кръчмата е сенчест (автомобила е черен и за половин час на слънце докато трае обяда , така ще се нагрее, че по добре да ...
  326 
Красива къдрокоска на тротоара стои,
гушнала стара цигулка с премръзнала ръка.
Голямата е,поставила я е под своята брада,
а лъка танцува върху струните с тъга!
Тихо и спокойно се спуска вечерта, ...
  402 
Покапвам морско синьо
по крехкия снежец
и малко сок от диня,
а славей – скъп певец
запява насред зима ...
  367  12 
Ригадугите са нещо средно между бозайник и птица. Кожата им е космата като на бобър или видра, но иначе изцяло приличат на патица. И като дивите патици са пъстри. Женските в жълтооранжеви нюанси, а мъжките в изумруденосинята гама. Изобщо са атрактивен пример за животинско присъствие. А пък малките р ...
  541 
Селото ни не беше голямо, имаше-нямаше 300 жители. Беше сгушено на върха на един хълм и приличаше на наклонен калпак. Опасваше го малка река, която като тънка змия се увиваше около него. Лятото слънчевите лъчи го напичаха безпощадно и наставаше такава горещина, че напомняше на гореща ковачница. Река ...
  359 
...
Стихът, пак подбутва ме отвътре
да го понапиша,
не че муза ме е обладала,
просто ще успокоявам мама. ...
  263 
Когато отново прогледнеш,
дали ще съм същата?
Изгубила себе си, търсейки пътя.
Когато отново ръцете ти чувстват
и ме прегръщаш, ...
  523  12 
Зачетох, сричайки, йероглифите,
изписани от светулката в нощта:
"Не си сам!"... бе написала тя.
  537 
Взимай яке! Да излезем!
Виж на вън какво е времето.
Слънце, сняг и малко вятър -
слагай шапка на главата.
Ръкавички, после шала, ...
  738  12 
Не бързай още... малко потърпи.
Ако ли не – ти влюбвай се тогава.
За минали любови не скърби.
Той, корабът, предателски отплава.
Оковите на спомена счупѝ. ...
  659  11 
По стихове на Agferdousi65 (Асенчо Грудев) и Contessa (Светла Асенова)
ПРОЛОГ: Спектакълът ни продължава,
любов по-силна запламтява
и в плен на ролите си те са -
Аг Фердоуси и Контеса. ...
  611 
КРЪСТОПЪТНО ЗАТИШИЕ
Дошъл си и си тръгнал, без да знам.
Дъха ти аз защо ли не усетих?
Къде потегляш – непознат и сам –
по стръмни, неизбродени пътеки? ...
  436  11 
Светът отдавна село – глобализъм,
но хората не се сближават, хич.
А хидра от екраните излиза
и бълва пошлост, силикон и кич.
И сиви клетки, в мозъка си траят. ...
  236 
Дванадесет години ни делят,
дванадесет минути ни събират.
По гари и в житейски кръстопът
дванадесет послания намирам.
Дванадесет обятия прескачам, ...
  1638  19 
Ще бъда в бяло, застанала до теб
и ще те гледам с грейнали очи.
Ще се усмихвам, че ставам твоя в този час
и завинаги сливаме в едно нашите две сърца.
Бог събра две половини и ги сля в едно ...
  520 
Аз отказвам да пиша за тебе, Любов.
И хербарии с думи, да пазя в стените.
Да окачам главата ти, сякаш от лов,
се завръщам – парадна, окичена, сита.
Да ме гледаш от стаите с празни очи, ...
  555  10  26 
Направо ми закуската приседна
и в поза Брус Лий, стиснах ножа —
животни, кожи... Не така не може!
Убийци! Ще ги браня, до последно!
Маскира ми се котката — на роза, ...
  288 
  566 
Бродирам щастие във тъканта
на вакуума,
и зъби впивам във врата
на Дракула.
Членувам в клуб елитен ...
  329  14 
Днес, както си стоях във поза Лотос
под тентата на южния балкон,
видях в мъглата, Дени, как се носи,
наметната със тъмно-син балтон.
Приличаше на скромна ученичка, ...
  846  61 
Той беше красив,
млад, художник...
Ала пропи се...
Жена го остави...
И всичко във него ...
  867 
Тъмно и тихо.
Светлинки лазят отразени по тавана ми.
Все още не го проумявам - навярно даже е смешно
Странно, в каква тишина се чупят най-големите мечти.
Без тъжна музика, без плач и сополи. ...
  1792 
“И няма как да знаеш умираш ли или се раждаш…
Отиваш ли си или се завръщаш”
И всъщност къде е Дома?
Там, откъдето си дошъл?
Или там, откъдето си отиваш? ...
  408  12 
Кучетата ми ме лаят
те нали усещат нежелани гости.
Опитвам се да ги нахраня,
но от тях останали са само кости.
От прозореца ме гледат хора ...
  219 
Помня нощта, в която съня ми
от твойта усмивка прокуден бе.
Космосът побра се в дома ми,
а покрива се превърна в небе...
Устните докосваха тъмата. ...
  206 
Въздишката изчезна мигновено.
Дойде от времето открадната любов.
Събудена от муза вдъхновено
енергията ме изгаря с пламък нов.
Със нежност те докосвам по ръката. ...
  440 
Сънувам...
Сънувам много напоследък!
За всякакви неща сънувам!
Сънувам хора и места,
цветя и птици... ...
  303 
Предложения
: ??:??