Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 504 резултата
Израстна самó, на високото,
отникъде вятър с крила
довя го и, сбъркал посоката,
го пусна, на гола скала.
Орлите, в летежа залисани, ...
  308  10 
То, всъщност, кафето с него си го пия вече няколко дни, да не кажа, че и обяда и вечерята делим... Но така е с нахалните гости..
Е, всичко започна преди няколко дни с леко поболване в гърлото, което повече дразнеше, отколкото наистина да боли. Да, но на другия ден пак така се започна, но около 15 ча ...
  423  13 
Инструкции за употреба: Това е бял сън.
Ти си онзи следобеден сън,
който сънувах между два крема брюле, предвидливо обезпаразитени от джобната ми горелка.
Плейтна се върху клепачите ми
и ме изконсумира двупосочно, ...
  1027  48 
Изправя чéло гордостта без звук и
на злобата не плаща скверна дан.
Обръгнала на абордажни куки,
душата – гълъб в Божията длан,
полита след бленувани химери, ...
  367 
Ти си моята камбанка,
а аз съм езичето в нея, каращо я да звъни...
Като меченце на полянка
обичам палави игри.
Знаеш за какво говоря ...
  584 
Изпращане
Гара. Влакът е атакуван от купища пътници – с чанти, куфари, торби, раници...
Групата се приближава.
Начело е бабата. Не й се тръгва, иска да остане още някой ден при любимата дъщеря и още по-любимото внуче, но... Оня проклет дъртак я чака трети ден на сандвичи...
До нея е дъщеря й. Направ ...
  256 
Не съм самотна, просто съм сама.
Беседвам си със собствените мисли.
Не зная кой и как ме е орисал
от люлката до твърдия комат,
но нямам ни потребността от хора ...
  466  11 
Не е ли странно, че в нито една развита държава няма служба, която да сигнализира за изоставен умствен багаж...
09.11.2020
Знам, че не съм цвете за мирисане, ама поне мухите не ме кацат.
04.11.2020
Ако не различаваш патица от лебед, определено не си лебед... ...
  1938  11 
Така-а-а! Пред себе се имам нелека задача,
портрет да направя на красива жена.
Какво пък, може и да успея.
Дали ще сполуча? Ще видим накрая.
Ще почна отгоре, както всеки художник, ...
  710 
Мила бабо,
Всички ще ти дойде ме на гости,
ала бабо, ние не сме на пости!
Твойте хубави сърми,
никой не може да ги нареди! ...
  336 
Мълчиме епично...
Човекът се врича
в Бога на своя нагон.
Изчистен от всичко!
Длъжник по привичка - ...
  733 
По баира поскърцва двуколката...
Теглят я старите спомени...
с очи - приковани в Отвъдното,
с копита - до болка изронени.
Странно пее под спиците камъкът! ...
  718 
Клето от съдбата детско лице
самотно и свито е сирашкото сърце
потрепва в студа малката уста
думи не са нужни говори с душа.
Мечтаещ за топла майчина милувка ...
  214 
Не е богата поетичната ми маса
на изискани менюта, тип гурме.
Във пепелника й почиват два-три фаса,
бутилка бира има и мезе.
Уиски, пури, няма да откриете, ...
  723  17 
  994 
Взривих се от баналното пространство
на хорица нищожни и себични.
От курвите напридошли от странство
с логаритмични стихове, е(пични).
Поетките наддали в килограми, ...
  573 
Случва се да са те обичали и
да не те обичат вече.
Случва се да са те търсили с треперещи ръце във мрака
и да не те търсят вече.
Случва се да са те искали и да не те искат вече. ...
  225 
Някаква вечер, неделя.
Ноемврийско.
Заключени пръсти.
Демоните ни, разминали се по тъмно.
И огледалата ни, конфузно пречупили тъги, виещи в мръсно кресчендо. ...
  460 
Хей човече жално,
хей човече във дъжда
гледаш минувачите печално
вяло клюмайки с глава.
Спомняш си за миналото време ...
  495 
Целувки залезът разпраща,
едва ожарил планината,
лила́ прелива се с позлата,
упойно спуска се нощта,
в листата птиците се сгушват, ...
  504 
Внезапен спомен
на Е...
Внезапно чувство ли сподáвено
за миг в душата оживя?...
Илѝ пък нещо не забрáвено ...
  223 
В годините изгубена Любов...
Възкръсват бавно в морна памет
случайно срещнати жени...
Николай Лилиев
Когато дъжд от спомени заръ́си, ...
  233 
Притча...
Във една страна далечна,
може би накрай света –
някога си, в друга вечност,
расла царска дъщеря... ...
  321 
Ако не се омайвам от очите ти;
Ако не се захласвам по гърдите ти;
Ако не те докосвам аз по устните,
за да вкуся целувките ти - вкусните;
Ако и тялото ти - незагърнато, ...
  450 
Обичам те и слава
на теб и твоята красота!
Нека българското побеждава
сега и във вечността!
Обичам твоите добродетели, ...
  279 
не извоюваш
ли си свободата сам —
не си свободен
не си свободен —
свободата сам не си ...
  265 
Защо не ща деца - питат ме всички,
време ми било, не знам си какво.
Казвам: не, не искам, гледат ме кат' луд!
Не може така, трябва да продължи родът.
Хайде де, за к'во? Бебета да ми реват ...
  487 
  2129  23 
От моя прозорец погледнат
светът е като в нямо кино.
По тротоара бавно върви силует
наметнат с дреха в тъмносиньо.
С тъжни маски са героите. ...
  254 
завиха с нежност
цветя счупена ваза
последен саван
  613 
Чета поезия.
Намирам протегната ръка
в един свят на обърнати гърбове.
Разбирам, че е моята.
Обръщам следващата страница.
  372 
Резиденцията на Чакърови бе извън града, разположена насред гъста борова гора. Отпред имаше прелестен парк с множество цъфтящи през всички сезони храсти. А задният двор водеше към езеро със смарагдовозелени, прозрачни и спокойни води.
Къщата бе с размерите на имение на благородници. Към нея водеше ш ...
  623 
Най-щастливите хора нямат най-доброто.
Те създават най-доброто от това, което имат...
Джериес Авад
Преборих себе си, за да съм различна,
душата ми е храм, а в него се мълчи. ...
  861 
Един и същи сън
Надеждата в нощта върти –
да грее слънце вън
на(д) уличката с име „Аз и Ти“.
Един към друг, забързани, ...
  656 
Децата
са моите корени -
две зелени издънки с листца,
с венчелистчета ококорени
и стремеж да надраснат пръстта. ...
  296 
Старецът с тъжните очи, свит в ъгъла до малкото прозорче,
с набръчкани длани гали, студеното стъкло.
Отваря бавно устни, нежни думи той изрича,
все натам към стъклото вперил поглед,
и отново гали го с ръце, сякаш милва своето дете. ...
  280 
Ти ме мъчиш като вятър
и отвяваш мислите ми.
Дъждът се просмука в кожата ми
и наводни мечтите ми.
Тягостно прекършваш волята ми ...
  312 
Един спомен, като стара реликва,
смущава съкровеното в душата ми...
Колкото и щастие от него да блика,
тъгата ме обгръща с пламъци...
До бяло изгарям... С времето споря... ...
  688 
Този разказ е вдъхновен от песента "Зелената стара чешма".
Тя е още там. Далеч от хората, но толкова близо до тях, зелената стара чешма утолява жаждата за онази чиста любов, която остава непокътната в годините. От времето, когато свенливостта на момата е била онази струя, която е пълнила сърцето на ...
  424 
Баща ми на тоя свят
дошъл е с брат.
Но после го изгубил.
В него ден баща ми
не изгубил само ...
  445 
Предложения
: ??:??