Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 504 резултата
Глава 16.СОВРЕМЕННАЯ ДРЕВНОСТЬ.
- Ужасное состояние Учитель, куда мы попали, сплошные степи, лесостепи, непроходимые леса, горы, пустыни, и под жгучим солнцем стресканная суша в долинах убежавших рек. Людей мало, местами их почти нет, а те, что есть, ужасно растрёпанны и несобранны, природа кормит и ...
  1030 
"Нещо дай, искам да живея,
получавам пенсия минимална,
боря се поне да оцелея,
избави ме от ориста ми кална."
Тъй ни молят тези хора, ...
  283 
Колкото мека съм, толкова горда, че и оттатък.
Тръгна ли, то непременно със трясък затварям вратата.
Пиша по сто запетайки, но само веднъж – удивителна,
само че нейното "Стига" е оглушително.
Аз не пестя ни усмивките, ни сълзите си, нито въздишките ...
  600 
Няма време!
Прегръщай! Сега!
Няма време!
Целувай! Веднага!
Утре пак ще е ден за тъга. ...
  2737  26  39 
Страхливо, неуверено, но засмяно
дете бях.
Вълшебно, красиво клижле, напечатано
ми чета, а аз сях.
Ти си моят aнгел и творец – ...
  490 
...
Скривах се в устни затворени,
примитивна усмивка...
Прикривах поредната болка
с очи неглижирани, примирени... ...
  273 
Отново мисля за теб
и колко уютно се чувствах,
потънала в прегръдките ти
и целувайки устните ти.
Чувствам се свободна, ...
  528 
Не вярвам в бъдещето.
То е всичко
възможно никога да не настъпи.
Сънуване на странстване
различно ...
  547  10 
1.
Игор се събуди със силно главоболие. Устата му пареше от жажда, а светлината, нахлуваща през прозореца, остро го пронизваше. Сякаш хиляди тъпани биеха между ушите му.
Бе прекалил с питиетата предишната вечер. Защо изобщо му трябваше да ходи на тази сватба!
Някога бяха влюбени с Елисавета. По-точн ...
  738 
Обичам хората които ще крещят
когато тишина ги задушава,
на бедния, които ще дадат,
дори за тях, по-малко да остава.
Обичам тия, дето ще сгрешат ...
  250 
Гледам календара - утре сме петнайсти.
Има недоволни, а за мен е щастие.
Не че съм отличник - аз съм по средата,
но обичам тази септемврийска дата,
на която всички тръгват към школото ...
  573  15 
  1656 
Щом във виното е истината скрита,
дали да не потърся и аз там?
Май ще взема, вярно, да опитам,
и без това съм сякаш все пиян...
Аз тръгвам, че зове ме механата ...
  238 
… И расла ляпата, расла – израсла голяма, преголяма. Огромна.
Извикал дядото фамилията и близките, помолил да му помогнат – ряпата да изтеглят.
Заели се те – напънали се. Но… Ряпата не помръдвала. Дърпал дядото, дърпал… Ама не става.
Защото зад него бабата, внучката, кучето, котката, мишката – стоел ...
  480  15 
  735 
  1024 
По пръстите, по кожата се връщат
напуканите блянове за пролет.
Като онази на Април присъща
цъфтяща по балконите на хората.
Разплитам тишина като коприва ...
  375  17 
С какво заслужи красотата
да я укриваме под маска?
От двайсти век къде нататък?
Сменил е светлата окраска.
Което дáде, двойно плаща ...
  314 
Когато вънка захладнее - маската сложи:
и до магазина щом отиваш,
и до тоалетната дори!
А колата като караш,
маска пак да не збравиш. ...
  595 
Подай ръка и всичко лошо в миналото нека си остане.
Погледни ме във очите ти любима и ще видиш бъдещето в тях.
Бъдеще което искам с теб да споделя,дори и ако трябва да те последвам и накрая на света.
Не позволявай мило аз да падна на земята.
Позволи да съм до теб с високо вдигната глава. ...
  290 
Есента се усмихна.
Съблече се гола.
Постави в косата си
слънчева шнола.
На хълма полегна. ...
  510 
Коя си ти, дошла на бала?
В Двореца си за първи път.
Ти бисер си в огромна зала,
към тебе бързам с луда гръд.
Танцувай с мен! Подай ръка! ...
  1031  11 
Говорим си по цели нощи,
мислим се по цял ден.
Желая те в моите силни ръце,
нека играта никога не спре!
Скоро ще се видим ...
  276 
Сивчо сивото магаре
от зори реве и рита.
Няма кой да го пожали,
няма кой да го попита.
Толкоз много ли е весел ...
  341 
Кой е прав и кой е крив
кой е сладък, кой лютив
голям глупак си ти
защото даваш ни пари,
пари за нашта суета ...
  517 
Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали? ...
  387  13 
Феодален дебелак се обяснява по телевизията пак:
Ама нещо предприели, пари там дали, пари от тук взели
Много свършили и даже се поизморили
Народе негов - дай му още гласове на избори и нови сили
И разни други лекари и политици, ...
  388 
В ковачница на Хефест
кованата от мед луна
сияеща от великолепие
изгря...
Душа на птица литна ...
  388 
Малките деца играят умно...
Жест и вещ, и смисъл преоткриват.
И преди да кажат първа дума,
вече знаят накъде отиват!
Всеки миг е трон,на който сядат! ...
  843 
Като камък е сърцето
(даже да не ти се вярва) -
ще се счупи ако
чукаш
не където трябва.
  465 
Като празник след скръб дълга...
Като огън във нощта...
Като врата в крепостна стена...
Отворена за слънчевата светлина...
Като писмо след мълчание дълго... ...
  758 
>
Погледнах към масивната бяла сграда-всичко изглеждаше перфектно,една друга реалност,разположена в сърцето на Сеул.Но аз знаех истината. Иделно подрязаните храсти,блестящите прозорци и лъскавия вход бяха просто фасада,прикриваща истинското предназначение на сградата.
Само най-богатите изпращаха дец ...
  1183 
Still ist die Nacht, es ruhen die Gassen,
In diesem Hause wohnte mein Schatz;
Sie hat schon längst die Stadt verlassen,
Doch steht noch das Haus auf demselben Platz.
Da steht auch ein Mensch und starrt in die Höhe, ...
  836 
В разлюляната грива
на моите сънища
се промъква щастлива сълза.
Пак ги язди
онази очакваная сбъднатост ...
  494 
  1212 
  1391 
  822  10 
  989 
Съществуваме
В илюзии за слънчеви изгреви,
заспиваме залезно в дните си,
в полутонове на крачки по минали
неизживени, пропуснати мигове, ...
  245 
От всяка система има недоволни,
които искат да се промени нещо,
но малцина от тази са доволни,
че тя си е просто нечовешка.
Само единици си се обогатиха ...
  309 
Предложения
: ??:??