Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 474 резултата
Събуждаме се с тъжни новини,
че вирусите зли навън върлуват.
Не е кошмарен сън това, нали?
Душите ни от утре се страхуват.
Компютрите жужат като пчели, ...
  266 
1. Никога досега в човешката история не се е ставало по-лесно коронована особа, но и никога не е имало по-малко кандидати от сега...
2. Тя му лепна рога, а той... короновирус...
3. Никоя коронована особа досега не е придизвиквала по-строги мерки за сигурност, при идването си...
4. Куриоз е, че много ...
  409 
Бури ме връхлитаха внезапно,
брулеха ме, оголваха душата ми.
Мъчеха се тотално да ме смачкат
и да се порадват на голотата ѝ.
Но аз във девет ризи я облякох, ...
  337 
От малък израсна пред очите ми,
обичаше да ближеш ушите ми.
Душица малка - с топчеста фигура,
душица сладка- с къдрава фризура,
пакост след пакост правеше ти, ...
  2246 
Човекът от забравения ъгъл на града
не се подхлъзва, а върви като неприпознат.
Залутан, кръстосва близкия площад.
По пресеки минава и като отвинтен болт
хлупва в градската дъждовна избуялост. ...
  385 
Мухълът мирише странно...
небето облаци крои!
вятърът, бронхит го хвана
не вярва никой вече, във падащи звезди.
Ръцете с кремъка се борят, ...
  412 
Цветята цъфтят наобратно. Прилича на гробище
двора пред вкъщи, пречупил лъчите на слънцето.
Не, не звучат като бъдеще в ниското нотите-
звук като звън на камбана. Дадено - върнато.
Уж е живот, а се свършва с цената на времето. ...
  383  11 
Бях птичка затворена в клетка
преди да те срещна, свобода.
От пъшкула си излязох –
като пеперуда полетях с теб.
И дори като феникс в огъня ...
  418 
Не идвай,друмнико*,във моя двор
когато вън е страшна суша
и върлуват болести и мор...
Лошите ти мисли мога като хрътка да подуша.
Не съм ти кладенец,ни извор бял. ...
  440 
Последната ми риза избелява,
а втората човек ли я отнесе?
Копривата на плетки се надява,
за лебедите космосът е тесен.
По менците ми кацат пеперуди ...
  391 
Еделвайс душите ни обхваща
и в безкрая всинца праща.
Единствен връх неповторим,
дух човешки непоколебим.
Дух велик, творящ, могъщ, ...
  425 
Огледалце, огледалце на стената, кажи коя е най-красива на земята.
Една-единствена е красотата и на Илона тя принадлежи.
Недей не се срамувай вече, покажи че си специален ти.
Тя неще те теб отхвърли докато ви свързва нещо помежду ви.
Наистина специална е за теб, затуй недей я наранявай. ...
  1086 
Живея като цвете без листа,
но никога не спирам да обичам!
Дори и в най-студените лета
намирам красотата ти, момиче!
Кокичетата вече не цъфтят ...
  261 
На попрището жизнено в средата
сред мрачен лес се озовах.
Данте Алигиери, „Ад“
Хадес, наши дни
Персефина висеше с главата надолу от тавана в Стаята за мъчения, окачена на въже от сухожилия на велоцираптор, люлееше се неистово и плюеше срещу стената. ...
  649 
Високо, високо в Балкана
на зелена горска поляна
между два бора и буки вековни
живееха щастливи и грижовни
татко Мецан и мама Мецанка. ...
  630 
Срещнах звуковете
на странна балада,
на път за дома.
А не очаквах нещо
в днешния ден ...
  318 
Здравeйте скъпи господа
които гледате очудено сега
може ли пред вас на колене да падна
и тъка вниманието Ваше да открадна
аз няма много да се бавя ...
  380 
Не се учудвай - вече ме познаваш,
в юмрука стискам капка със отрова,
за всеки случай - залезът е давещ,
а изгревът - заблуда стара, нова.
За влюбването … рядко го описвам, ...
  883 
...
Застудя. Само съчки пропукват
в онемялата тишина.
Стъпвам леко на пръсти
в снежния път без следа.
Ще се справя. Не е далече ...
  261 
Дракононът с пилешките крилца
В димната бърлога, драконът спеше спокойно. Изглеждаше в пълен синхрон с заобикалящата го среда. Пълен пепелник, с още димящ фас, с дим едва доуловим на мъглявата светлина, мъждикаща от единствената лампичка на огромният му полилей,люлееща се опасно над главата на звяръ ...
  580 
Струните на душата
Човекът винаги бърза. Все гони срокове, тича и почти никога не се чувства удовлетворен. Често се разминава с това, което иска душата му. А тя търси най-обикновеното. За това не е нужно бягане и време, а само желание. Споделеността. Да намери сродна на нея и да споделя с нея чувств ...
  456 
Аз съм Гошо или Гошака, както ми викат. Митата и Ванко са мои приятели. Ние сме родени и живеем край морето, а рибарите ни лепнаха и прякор - "морячетата". От тях съм чувал, че морето освен бурно било и мълчаливо. Мълчанието му се случвало в края на август, след това ставало разговорливо. Имало обач ...
  539 
Зелените морави,отдавна
народа наш ги забрави...
отминаха тихо години и време
Народа,спи...на Света не му дреме.
Че ние Народ сме ,от сой сме...велики ...
  360 
Лятото при баба бях.
Как отмина, тъй и не разбрах...
Но повярвайте, неповторими дни!
Станем ли от сън - безброй игри
чак до късна вечер. ...
  496 
Съвремието е хаос и в него аз съм излишната частица. Всеки ден от съществуването ми е тежка, неравна борба. За спокойствие. За ред. За тишина. В тази на пръв поглед странна битка воювам със самия себе си. Арената на сражението е обърканият ми ум, през който мълниеносно прелитат крещящи епизоди от бе ...
  260 
Балясины
Занимающийся вопросами снабжения в нашей дерево - отделочной фирме Коган, - человек неуклюжий; строением тела медведя напоминает. Он даже лицом чем-то похож на медведя, глаза только всё портят, они у него выпуклые, округлённые и облачно-серые, как горизонт моря в закат дня. Начальник он дох ...
  770 
В лето последно на Търновско царство
орди османски нахлули са там,
каменна крепост да сринат със ярост,
църкви - светини да палят без срам.
Народът сломен от болка зловеща ...
  1989 
  1158 
  1219 
Среща...
Каква бе тая Гравитация, която
ни грабна в оня звезден кръстопът
и с мощ на гравитационен вятър –
завихри и желания и плът!... ...
  239 
за
мъжа —
жената —
слънце
на ...
  322 
На душата —
просто̀р!
Що е то? —
(Р...вн...г...р)!
  254 
Едно вечно и сякаш непреодолимо нещо в човешкия свят е проявата на агресия, както от силни, така и от слаби хора. Няма измъкване от този вечен порочен кръг на борба за безсмисленото и копнеж за непостижимото. Най-тъжното е, че хората, проявяващи агресия, често смятат, че така е правилно. Ставаме сви ...
  1926  13 
-Така, така, така … – замислено рече капо ди тути капи, припали пура от поднесеното му огънче и замислено пусна облак дим – Значи, казвате, че той заминава за Азия… Ето възможност да го отвлечем. Сами знаете, че тук полицията ни дебне, че всяка наша крачка е под наблюдение, че най-напред нас ще задъ ...
  353  10 
Забравена Поезията угасна,
не беше нужна в този свят метален.
Стопи се нежна, перлена, прекрасна,
изчезна като дим цигарен.
Но никой никъде не я оплака - ...
  265 
Леля Марийка...
В махалата си имахме много и различни комшийки.
Различни по външност, но и по вътрешна кройка!
Обаче любима на всички само бе леля Марийка-
сладкодумна, усмихната и за правдата бойка! ...
  518  20 
  1042 
Докоснах те.
Снощи те докоснах.
Наистина докоснах.
С върха на пръстите си -
нежно те досноснах. ...
  315 
Идвай поне в съня ми...
и слагай глава на рамото ми.
Не оставяй ръцете ми празни,
защото сърцето ми не е.
Идвай поне в съня ми... ...
  255 
В сърцето си на топло те пазя,
не искам от студ да умреш.
Светът е мрачен и празен,
няма надежди, копнеж.
Да мечтаеш е нещо безценно, ...
  319 
Предложения
: ??:??